Министърът на културата проф. Велислав Минеков присъства на откриването на реновираната „Слънчева зала“ в Националния исторически музей. Събитието се състоя днес, 20 май, в сградата на музея в присъствието на вицепрезидента Илияна Йотова, зам.-министъра на културата доц. д-р Пламен Славов, а техен домакин беше директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова.
Зала 3 на Националния исторически музей бе официално открита, след като бе осъществена реновация на експозиционното пространство, представящо историята и културата на българските земи през средновековната епоха. Проектът “Обновяване на зала 3 от постоянната експозиция на Националния исторически музей – „Българската държава през Средновековието VII-XIV в.“ е осъществен с финансовата помощ на Министерство на културата на Република България в сесия за финансиране на проекти в областта на движимото културно наследство, музеите и визуалните изкуства през 2020 г.
Така наречената „Слънчева зала“ е едно от най-впечатляващите музейни пространства в Националния исторически музей. Представени са копия на част от съкровището от с. Малая Перешчепина (Украйна), идентифицирано като инвентар от гроба на кан Кубрат; нападателно оръжие на българската войска: саби, бойни брадви, копия, лъкове и стрели, плетени и пластинчати ризници и шлемове, медальони и златни съдове, използвани за тържествени ритуали на ханската трапеза, копие от съкровището от Над сент Миклош; образци от старобългарските некрополи при с. Топола, Добричко, Балчик от края на VІІ в., с. Дибич, Шуменско, VІІІ – първата половина на ІХ в.; известният Самуилов надпис на родителите му, т. нар. Битолски надпис, свидетелстващ за изграждането на битолската крепост от българския цар Иван-Владислав (1015 – 1018 г.); образци от некрополите при Източната порта на Плиска от края на Х – ХІ в., некропола при Симеоновград от ХІ в. и Марикостиново от края на Х – началото на ХІІ в.; най-старите запазени църковни камбани в Европа, от крепостта в Мелник; Калояновият пръстен; корнизи с рисувана украса от църква № 5 и мраморен съд от Цитаделата на Червен, капител с монограм на цар Михаил Шишман (1323 – 1330 г.), част от капитела в църквата при с. Новосел, Шуменско с врязани графитни надписи от ХІV – ХV в., Никополското съкровище и известното като „Татарската плячка„ съкровище от Калиакра от края на ХІV в. и много други експонати, отразяващи този, най-значителен период от историята на българската държава.
