„Настоявам Законопроектът за защита от домашното насилие да бъде разгледан от Народното събрание в рамките на този мандат, за да можем да дадем глътка въздух на жертвите, помощ за тези, които се оказват насилници и не на последно място на децата – косвени и преки жертви на домашното насилие. Нека не забравяме, че никой не е застрахован да се окаже в позицията на жертва.“ Това каза в заключение омбудсманът Диана Ковачева на инициираното от нея онлайн обсъждане на Законопроекта за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Законопроектът, изготвен от Министерството на правосъдието, е публикуван за обществено обсъждане и предстои да бъде внесен в Министерския съвет, а до утре всички желаещи организации могат да внесат своите становища за подобряване на текстовете.
Дискусията продължи близо три часа, със близо 100 участници, в нея се чуха всички гледни точки, очакванията, опасенията и позициите – на представители на работната група, изработила законопроекта, ръководители и експерти от редица държавни и местни органи, депутати - членове на парламентарната комисията по правни въпроси, неправителствени организации, психолози, съдии, прокурори, специалисти, които работят в сферата и граждани.
.jpg)
Омбудсманът подчерта, че решенията на проблемите с домашното насилие трудно си прокарват път, но за да бъдат работещи е необходимо законовите текстове да се ползват с обществена подкрепа и доверие, включително да успяват да гарантират закрила, превенция, както и механизми за недопускане на злоупотреба с права.
„Трудното доказване на домашното насилие е пречка пред правоприлагащите органи и неразбирането, неподготвеността, липсата на координация и неефективността на компетентните институции често се отразяват фатално върху жертвите“, подчерта омбудсманът.
Доц. Ковачева цитира данни на МВР, според които българските съдилища през 2020 г. са издали 3 057 ограничителни заповеди, като 349 от тях са били за насилие, упражнено спрямо мъже, 898 за насилие, спрямо деца и 2 500 - спрямо жени.
Тя наблегна на факта, че у нас не се води официална статистика за жертвите на домашно насилие, но по данни на неправителствени организации през трите месеца на извънредно положение сигналите на телефоните за пострадали от домашно насилие са се увеличили от 30% до почти два пъти.
„През 2020 г., пак по данни на гражданския мониторинг, убитите в близка партньорска връзка жени са 15, като от медийни публикации, съобщенията са поне още 5. Печално известен стана фактът, че само за 2 месеца по време на пандемията през пролетта в условията на домашно насилие бяха убити 9 жени. Миналата седмица възрастна жена беше убита от своя син. Това също е форма на домашно насилие. Факт е, че жените най-често са потърпевши, но това е, защото липсва единна информационна система за другите форми на домашно насилие спрямо възрастните хора, спрямо децата, спрямо хората с увреждания“, акцентира омбудсманът.
По думите й обществото реагира на тежките форми на насилие, но за нея като обществен защитник е важно да не се забравя, че меките форми на насилие, които не оставят синини, също имат масов характер и се прилагат от и спрямо двата пола.
„Според изследвания над 5% от жените и 4% от мъжете са били жертви на психологическо насилие. 2% и съответно близо 3% от мъжете на контролиращо поведение. Трудностите са свързани с факта, че пострадалите често мълчат. Те не говорят за тормоза, на който са подложени и проблемът излиза на повърхността само тогава, когато има жертви - преки или косвени“, обобщи тревожността на проблема доц. Ковачева.
Тя нееднократно подчерта, че домашното насилие може да засегне всеки човек и е грешно да се мисли, че само жени могат да станат жертва на тормоз у дома.
„Всеки може да стане жертва на домашно насилие, без значение от пола му, икономическия му статус, образование и обществено положение. Точно по тази причина промените в нормативната среда засягат много широка група от хора“, категорична бе Диана Ковачева.
В изказването си омбудсманът, посочи че има свои предложения в проекта - отпадане на системността от НК като условие за квалифициране на деянието, извършено в условията на домашно насилие, защото към настоящия момент, за да бъде наказан един насилник по-тежко, трябва да има поне три регистрирани акта на насилие. Това не винаги е възможно, понякога насилието може още от първия път да отнеме живот или да доведе до осакатяване на пострадалото лице.
„Смятам, че трябва инкриминираните всички форми в НК на домашно насилие, които понастоящем са инкриминирани, те също да бъдат дефинирани, така че да може онези, които нарушават да бъдат ефективно наказани, да има реално санкционирани лица. Защото психическото и икономическото насилие много трудно се доказват. Предлагам дефиниции, които са само основа за дискусии, защото темата е много чувствителна, но все пак трябва да има някакви дефиниции, макар и неизчерпателни, за които да съдим за тежи, както ги наричаме често – меки форми на насилие.
Тя подчерта, че е важно е да бъдат увеличени кризисните центрове в цялата старина, защото местата в София за жени и деца са само 30, а центровете за жени за цялата територия в България - едва 12.
„Определящо значение има координацията между институциите, надеждната статистика и гаранциите за всички засегнати от този тежък проблем, важна е работата с насилника за справяне с агресията и гнева, работата с децата, които са свидетели и жертви, важно е и ранното разкриване на проблема, за да бъде пресечен още в самото начало“, подчерта омбудсманът.
.jpg)
„Нека днешното обсъждане да направи така, че проектът, който ще бъде внесен в Министерски съвет, а от там и в Народното събрание – да бъде по-съвършен, да бъде реално работещ, да бъде по-добре приет“, обобщи доц. Ковачева.
Правосъдният министър Десислава Ахладова представи накратко измененията, изготвени от работната група, като каза, че сред основите аспекти на законопроекта са разширяване на кръга на лицата, имащи право на защита по реда на ЗЗДН, увеличаване на мерките за защита, които се налагат от компетентните органи.
„Много важна променяна е предложението да се създаде Национален орган за координация, мониторинг и оценка на политиките и мерките за предотвратяване на домашното насилие. В проекта се регламентират и програми за превенция и защита на домашното насилие. Оптимизира се съдебното производство по налагане на мерки за защита в посока бързина и ефективност“, заяви министър Ахладова.
Стана ясно също, че ще бъде изграден и Централен регистър за случаите на домашно насилие, осъществени на територията на страната или по отношение на български граждани, потърсили помощ и подкрепа.
Подробности от изказванията на всички участници и техните предложения по ЗЗ ДН може да проследите тук: https://www.youtube.com/watch?v=KLlu49V_xeQ&feature=emb_title
