Позицията на омбудсмана не сочи подкрепа на принудително подлагане на медицински експерименти или ваксиниране
Във връзка с некоректното и категорично невярно представяне на позицията на омбудсмана по повод подадено искане за сезиране на Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 61, ал. 8 от Закона за здравето, съгласно която контактни лица не могат да откажат извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест, в интерес на истината и правото на гражданите на обективна, точна и пълна информация, публикуваме отговора на националния обществен защитник.
В искането се сочи противоречие на чл. 61, ал. 8 с чл. 29 от Конституцията с аргумента, че разпоредбата дава възможност български граждани да бъдат обект на медицински опити против тяхната воля и съгласие в контекста на тестването на лица, контактни с болни от коронавирус.
Като противоконституционна е посочена и свързаната с чл. 61, ал. 8 от Закона за здравето разпоредба на чл. 215а, ал. 2 от същия закон, съгласно която лице по ал. 1, което отказва да се яви доброволно за извършване на изследване, се довежда принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол. Това, според подателя на искането, означава регламентиране на насилствена форма на принуда при отказ на гражданите да бъдат обект на медицински опити.
Така отправеното искане за сезиране на КС е отнесено до Консултативния конституционен съвет при омбудсмана, който не намира основания за противоконституционност в аргументите, изложени в искането.
Съгласно чл. 57, ал. 3 от Конституцията при извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37, които са неотменими, а сред тях е и правото гражданите да не бъдат подлагани на медицински, научни или други опити без тяхното доброволно писмено съгласие – чл. 29 от Основния закон.
Тъй като основният аргумент в искането е възможността гражданите да станат обект на медицински опити, в отговора се изтъква, че според направените анализи използваният от законодателя в чл. 61, ал. 8 от ЗЗ термин „изследване“ (тестуване) не се припокрива със съдържанието на „медицински опит“ в чл. 29, ал. 2 от Конституцията.
Терминът „изследване“ (тестуване) се разбира като изучаване, проучване с цел диагностициране, но не и провеждане на медицински експерименти, чиято забрана е предвидена в Конституцията и не може бъде отменена дори при въвеждането на извънредно положение.
Тестуването или изследването на едно лице с цел установяване дали е носител на заболяване има характер, именно на диагностициране, а то не включва недоброволно експериментиране с нов метод за лечение или лекарство, за да се установи дали има токсични или вредни странични ефекти или благоприятен ефект върху заболяване.
В този смисъл разпоредбата на чл. 61, ал. 8 от Закона за здравето има предвид изследване на контактни лица „с цел установяване на носителство на заразна болест по ал. 1 или 3“, които не трябва да разпространяват заболяването, ако са заразени, но не предвижда нито лечение, нито задължителна ваксинация.
В отговора на омбудсмана се отбелязва още, че ако лице, което е било в контакт със заразено лице, откаже да бъде изследвано дали самото то е носител на заразната болест, би могло да застраши както индивидуалното си здраве, така и общественото здраве. Поведението му би било от естество да предизвика тежки последици и да постави в опасност живота и здравето на близките му и на останалите граждани. Призивът на генералния директор на СЗО д-р Тедрос Гебрейесус е, че няма как да спрем тази пандемия, ако не знаем кой е заразен.
Съдействието на полицейските органи по изрично искане на органите на държавния здравен контрол, чиято функция е защита на здравето на гражданите на територията на Република България, следва да се преценява с оглед спазване на принципа за пропорционалност.
Според практиката на съда в Люксембург, за да са спазени изискванията за пропорционалност на определени ограничения, въведената законова мярка трябва да е единственият или най-малко утежняващ сред възможните начини за постигане на преследваната цел, както и да е налице систематичност и съгласуваност, т.е. мярката да не води до друг резултат, обратен на преследваната цел.
Също така от гледна точка на чл. 8, т. 2 от ЕКПЧ ограничаване на правото на личен живот, каквото е задължителното изследване, съставлява легитимна цел, ако е за защита на здравето, правата и свободите на другите.
Така изложената позиция на омбудсмана във връзка с отправено искане за сезиране на КС категорично не сочи подкрепа на принудително подлагане на медицински експерименти или ваксиниране. На този етап омбудсманът не намира основание за сезиране на КС, тъй като тестуването за коронвирус не представлява биологичен експеримент с хора.
Увеличаващият се брой заразени лица в последните дни е тревожна тенденция. В контекста на грижата за опазване на общественото здраве, обаче тестването на контактните лица по предписание на здравните власти, не следва да натоварва финансово гражданите и тестовете следва да бъдат безплатни за тях.
Омбудсманът ще продължи да следи прилагането разпоредбата на чл. 61 ал. 8 с оглед защита правата на гражданите.
