-Само след броени дни Министерството на образованието и науката организира национален форум. На какво е посветен?
- На 28 април екипът на МОН ще представи своята работа чрез реформите – реализирани и предстоящи, в сферата на образованието и науката. Панелите са за училищното образование, професионалното образование и обучение, висшето образование и науката. Ще бъде презентирана и Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, която в крайна сметка обединява дейностите в целия спектър на нашата работа.
В работата на форума ще се включат членове на ресорната парламентарна комисия по образование и наука, водещи педагози и директори на училища, представители на университетите, на БАН, на социалните партньори, на бизнеса, началниците на регионалните инспекторати по образованието.
За нас, като екип, е важно промените да се случват в контекста на социален, професионален и обществен диалог и откритост. Напредък в образованието може да има единствено и само при политически консенсус и социално съгласие.
Започва месецът, през който честваме делото на Светите братя, но правим и равносметка за постиженията на учениците чрез външните оценявания. Какви са новините?
Навлизаме в „горещо време“ за образователната система. Ако през първия учебен срок се трупат знания, то вторият е времето за показване на знанията. Ще използвам термин от спорта – системата на средното образование е в предстартова треска на ученическите олимпийски игри на знанието. Те имат своите измерения не само чрез външното оценяване, но и чрез финалите на редица национални състезания и олимпиади. Само за последните 2 почивни дни се проведоха националните кръгове на олимпиадите по история и цивилизация, по философия – това бе 27-то й издание, бих казала олимпиада с достолепна история. Финализира се състезанието по компютърни мрежи, както и състезанието „Виртуално предприятие“.
В контекста на един олимпийски цикъл – месец май е времето, когато нашите деца показват постигнатото, благодарение на усърдието и своята любознателност и на труда на своите учители.
Целта на националната проверка е чрез еднакъв за всички ученици в страната изпитен инструментариум обективно да се оцени нивото на усвояване на знанията и уменията по съответния предмет за съответния клас. Националното външно оценяване започва с четвъртокласниците на 7 и 8 май. По данни на АДМИН четвъртокласниците са 62 588. Вярвам, че учителите вече са подготвили и мотивирали децата да се включат в националното външно оценяване. Резултатите са знак за качество на образованието и придобити знания в началния етап. Външното оценяване е с текуща оценка и няма задължителен характер. На сайта на МОН може да се проследи как се представят децата от всяко училище.
Оценките от външното оценяване след VII клас по български език и литература и математика служат за „вход“ за гимназиалния етап. Седмокласниците тази година са 61 207 (с около 3000 по-малко в сравнение с предходната година). Надявам се, че те са добре подготвени и мотивирани от своите учители, и най-вече добре ориентирани какъв избор да направят за следващите 5 години.
Затова е важно училищата да създадат такава организация за провеждане на външното оценяване след VII клас, че учениците да покажат най-доброто от себе си, да бъдат поставени при равни условия в цялата страна.
Държавните зрелостни изпити са финалът на средното образование. Към този момент 63 500 души са заявили участие в задължителната матура по български език и литература. Зрелостниците са 58 745, но по-големият брой заявления идва от желанието на завършили гимназиалното си образование предходни години да се явят на матура.
Кой е предпочитаният предмет като втора задължителна матура?
-На първо място е биологията и здравното образование – почти 20 000 заявили желание. С 3 300 по-малко са желаещите да се явят на география и икономика.
Надявам се, че колегите – учители са направили необходимото и изборът на втория матуритетен предмет не е случаен, а обвързан с бъдещите планове на младите хора за професионална и образователна реализация. Да не забравяме, че почти всички висши училища признават за „вход“ оценките от ДЗИ.
За да бъдем коректни към зрелостниците и те да могат при равни условия да покажат своите знания, МОН осигурява видеонаблюдение във всички изпитни зали, а те са над 5000. Видеозаписите от провеждането на зрелостните изпити ще бъдат съхранени. Контролът е част от качеството на всеки процес в образованието, включително и на националното външно оценяване.
Нека младите хора не забравят, че знанията и спазването на правилата са предпоставка за успех.
Ясни ли са критериите за оценяване на показаните знания?
-Принципът за определяне на критериите е еднакъв за външното оценяване след IV, VII и XII клас. С утвърждаването на изпитните варианти се утвърждават и критериите за оценяване на конкретния изпитен вариант.
По-скоро въпросите са по отношение на скалата за оценяване на държавните зрелостни изпити - дали скалата за превръщане на резултатите в оценки ще се утвърди предварително (такова предварително утвърждаване налага утвърждаване на скалата във вида й, в който се е прилагала на всичките предходни 14 сесии), или след проверката на всички изпитни работи, когато в зависимост от обобщените резултати в точки на випуска, оценката среден 3 може да тръгне от различен от 23 брой точки. Относителна обаче е степента на трудност. Ако за едни зрелостници изпитният вариант е труден и съответно резултатите им са ниски, то за други не е.
Но, както вече казах, досега 23 точки са за тройка.
По-важно е зрелостниците да знаят, че всичко зависи единствено и само от техните знания. Ще припомня, че изпитният вариант по БЕЛ се генерира от огромна база данни, броени часове преди началото на зрелостния изпит, в присъствието на медии.
-Възможна ли е отлична оценка, макар че зрелостникът не е написал самостоятелно и едно изречение?
Имате пред вид матурата по български език и литература. Невъзможно е, ако зрелостникът не е написал самостоятелно и едно изречение крайната оценка да е отлична.
-Още едно събитие ни очаква – на 24 април ще откриете в Пловдив поредната Панорама на професионалното образование. Какво ще се случи там?
-Това е дългоочаквано събитие в сферата на професионалното образование – и за учениците, и за училищните ръководства, и за бизнеса. Така както колегите – предметници имат своите олимпиади и се гордеят с постиженията на своите ученици, така и професионалните гимназии си имат своите олимпийски игри – Панорамата на професионалното образование.
Прегледът на постиженията на професионалните гимназии е важен и от експертна гледна точка.
В Панорамата на професионалното образование се провеждат 12 състезания и участват 326 ученици. Общият брой ученици, които участват в националните състезания по професии са 536. В международния панаир на учебните предприятия участват 91 УТФ със 700 ученици.
-Кои са професионалните гимназии, които от есента пилотно ще въведат дуалното обучение?
-За да се случи дуалното обучение МОН извърши огромна работа в няколко направления. Бе променена нормативната уредба. Успешно се изпълняват международни проекти, благодарение на които се трупат опит и знания в дуалното обучение. Апробират се различни модели. Такъв пример е проектът за ученическите практики – добре развиващ се и добре приет, както от работодателите, така и от професионалните училища. „Нова възможност за моето бъдеще“ – друг проект, който въвежда в професионалното образование политики за валидиране на знания, придобити извън традиционната образователна система. Проектът за качество на професионалното образование също послужи за основа при разработване на нормативната уредба за прилагане на дуалното обучение.
Пилотният проект „Швейцарска подкрепа за въвеждане на принципите на дуалното обучение в системата на българското професионално образование“ залага вече на развитието на конкретни елементи на дуалното образование с прякото участие на бизнеса. Ще бъдат разработени учебни планове и програми, ще бъдат обучени обучители и наставници, без които не може да се случи обучението чрез работа (т.нар. дуално обучение).
Две са професионалните гимназии, които ще апробират швейцарския модел – Професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии "Проф. д-р Георги Павлов" в София, за професията „Техник в хранително-вкусовата промишленост“, специалност „Производство и преработка на мляко и млечни продукти“. Другата е Професионалната гимназия „Иван Хаджиенов“ в Казанлък, за професията „Машинен техник“, специалност „Машини и системи с ЦПУ“.
По проект с австрийско участие, от новата учебна година се въвежда пилотно дуална форма на обучение в три региона – София – град, Габрово и Ямбол. По специалността „Икономист“ в Националната финансово-стопанска гимназия в София, по професията „Мехатроника и машинен техник“ в Професионалната техническа гимназия „Иван Райнов“ – Ямбол и в Професионалната техническа гимназия „Никола Василиади“ – Габрово.
Надявам се, че надграждайки постигнатото в ученическите практики, през успешните модели на Швейцария и Австрия, пред българското професионално образование ще се очертае нова пътека за развитие.
Но, има още едно съществено условие, за да се случи дуалното обучение – бизнесът да припознае професионалното образование като важна предпоставка за успешно развитие.
Татяна ДИКОВА
Вестник „АзБуки“, брой 17, 23 – 29 април 2015 г.
Снимка: Красимир Свраков
