Опраскахме 14-15 реформи, някои позабравихме

Опраскахме 14-15 реформи, някои позабравихме

Широката съдебна „реформаторска“ коалиция, начело с ГЕРП и ДПС, се задъхва да реформира правосъдието. Помощ оказват и парламентарната група, зовяща се патриотична. По-рядко, но винаги, когато се налага БСП и Воля също помагат. Цяла есен се занимавахме с небивалиците за статуса на главния прокурор, предложени от правосъдния министър Данаил Кирилов и критично отхвърлени от Венецианската комисия. Медии, партии, чиновници и академици във всички области на живота ни убеждаваха в плуралистичния и демократичен избор сред единствения кандидат за главен прокурор. Неутолимата страст за реформи на ГЕРБ и ДПС и подчинените им поддръжници произведе и 14 поправки на Закона за съдебната власт в рамките на 44-то Народно събрание. И на фона на всичко това, и по стара традиция, не спазиха срока за избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). До 10-ти декември трябваше да бъде подменен целият състав на инспектората, състоящ се от 10-ма инспектори. До втори февруари бе редно да бъде избран и главният съдебен инспектор, но явно и това няма да стане, тъй като процедурата още не е открита.

Ще има ли санкция за това? Разбира се, че не. Нито за провалените и ненавременни избори, нито за ниското качество на откровено вредното и лобистко законодателство през последните  петилетки. А по изборите вероятно ще има и награди. И това е само един от примерите как политиката злепоставя съдебната власт и я прави уязвима.

За протокола ще отбележим законоустановеното задължение на Народното събрание да открие процедурата в началото на септември 2019 г. Също за протокола добавяме опитът на ГЕРБ, ДПС и БСП исторически да провалят тази процедура и така да осуетяват конституционния замисъл за приемственост между ръководството на ИВСС и инспекторите в рамките на както на 42-рото, така и в 43-тото НС. От тази гледна точка, проблемът с българските политици наподобява делата на древните философи - не са паметни постиженията, а начинанията им.

По закон, за да бъде валиден изборът на инспектори, така и на главен съдебен инспектор, необходимото мнозинство е две трети от народните представители.

А сега да изследваме възможните причини защо изборът не се случи:

  • септември бе месецът преди местните избори, ситуацията се бе понагряла допълнително и от процедурата за избор на главен прокурор. Няколко скандала в областта на правосъдието, преди вероятно заключителния доклад на Европейската комисия, не биха били в угода на властта,
  • след  изборите настанаха празниците и ваканцията на НС,
  • към настоящия момент се задава вот на недоверие. БСП напъва мускули да се докара в опозиционна премяна. Никак не е добре на този фон да влиза в пазарлък с ДПС и ГЕРБ как да си разпределят местата в Инспектората, при това пазарлъкът да взима изражението на парламентарно мнозинство.

Съвсем предфинално можем да отбележим липсата на интерес и на някои парламентарно непредставени формирования с антикорупционно зачатие по този и по други съдоустройствени и съдебно-реформистки въпроси.

Като поутихнат „опозиционните“ страсти, ще видим поредния скандал около правосъдието, който ще отшуми без последици, тъй като инспекторатът ще продължи да бъде важен и безрезултатен в дисциплинирането на съдиите, прокурорите и следователите. А докато инспекторатът е майка за провинилите се магистрати и мащеха за порядъчните, системата ще губи все повече от добрите си кадри и ще назначава благоверни партийни кариеристи. Да припомним, че тази седмица Народното събрание гласува и поредния кариерен бонус именно за такива.