Зам.-министър Амелия Гешева участва днес следобед в откриването на изложбата „Редки и ценни документи в колекциите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.
„Щастлива съм, че само седмица, след като открихме изложбата с колегите ни от Черна гора, сме свидетели на още едно събитие, което ни събира заедно в името на културното наследство и на споделената ни мисия – да го пазим и да го споделяме. Позволете ми да благодаря на г-жа Александрова и на целия екип на Националната библиотека за високата отговорност и за това, че се справиха с организацията на този форум, на който нашата страна за първи път е домакин.” С тези думи зам.-министър Гешева се обърна към организаторите, участниците и гостите на откриването на изложбата, която съпътства Годишната среща на директорите на национални библиотеки в Югоизточна Европа (21-23.10.2019 г.). Страната ни е домакин на престижния форум за първи път.
„Ръкописно-документалното наследство на държавите от Югоизточна Европа е богатство с огромна значимост не само за цяла Европа, но и за света. Важно е то да бъде не само съхранявано за идните поколения, но и популяризирано, да бъде достъпно за съвременната световна общност от учени, изследователи и читатели. В този процес голямата отговорност, професионални умения и енергия принадлежат на националните библиотеки. Те са институциите, създадени да опазват и пренасят през вековете интелектуалните постижения, културните образци и духовната памет на нациите”, посочи по време на откриването на изложбата директорът на Националната библиотека доц. д-р Красимира Александрова.
Експозицията „Редки и ценни документи в колекциите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” е от специалните колекции, съхранили книжовното богатство на България. В нея са представени архивни документи, ръкописи и ранни печатни издания, които илюстрират тематичното, документалното и езиково многообразие на отделните фондове.
Сред тях са: кирилски и глаголически паметници от времето на Второто българско царство от XIV в. и епохата на османското владичество на Балканите през XV-XVII в. Централно място заема Четириевангелието; емблематични старопечатни издания. Сред тях са: „Октоихът” на отец Макарий, отпечатан в Цетине през 1494 г. в най-старата печатница на Балканите, „Кириакодромион” или „Неделник” на Софроний, епископ Врачански, издаден през 1806 г. в Римник - най-ранен представител на българската старопечатна книжнина, както и първият печатен български светски буквар; ранните старопечатни книги на арабица; арабографични документи и старите картички с изгледи от столиците на някои балкански държави.
