През последните седмици на дневния ред на обществото отново е поставен проблемът с неправомерното ползване на отпуск поради временна неработоспособност. Задълбоченият дебат по този проблем е важен, защото решението му изисква комплексен подход и вземане предвид становищата на всички заинтересовани страни, отчитайки техните права и интереси.
Става въпрос за случаи, при които болничните листове са издадени при формално спазване на предвидения в закона ред, но без реално работниците или служителите да са с влошено здравословно състояние и да се нуждаят действително от ползване на отпуск за временна неработоспособност.
Хипотезите на използване на тази незаконна и неприемлива практика са различни и всяка от заинтересованите страни може да изложи типизирани или конкретни примери за това.
Без съмнение ощетени са всички. През първите три работни дни това е добросъвестният работодател, който не само заплаща обезщетението за временна неработоспособност, но може да извърши и разходи за извънреден труд. Ако периодът на временна неработоспособност продължи по-дълго, ощетен е и НОИ, който заплаща остатъка от болничния, а и в крайна сметка се засягат интересите на всички граждани, които внасят социални осигуровки. В по-глобален мащаб ощетено е обществото и гражданите, чиито средства за осигуровки изтичат за заплащане на подобни недължими обезщетения.
В търсенето на възможности за решаване на проблема с неправомерно издавани болнични листове се предлагат различни мерки като например нормативно намаляване на размера или срока на изплащане на паричното обезщетение за болест. Обсъждат се и предложения за промяна в сегашния режим като паричното обезщетение за първите (от един до три) дни на неработоспособността да се изплаща от НОИ, вместо от работодателите или изобщо да не се изплаща.
Широката дискусия има ключово значение за обсъждане на възможни решения на този въпрос. Подкрепям провеждането на обществен дебат при зачитане интересите на всички заинтересовани страни, включително намирането на баланс между интересите на бизнеса, държавата и правата на работещите. Става въпрос за легитимни интереси, които трябва да бъдат отчетени.
Като обществен защитник съм длъжна да напомня, че при обсъждането на този важен социален проблем не бива да забравяме за интересите на гражданите, чиито права следва да останат гарантирани. Това е дебат, който се отнася до конституционно установени права на работещите и институцията на омбудсмана не може да бъде безучастна.
За мен като омбудсман, водещият мотив при намиране на решение следва да бъде запазване на конституционно закрепени права на гражданите в социалната сфера, така че те да бъдат обезщетени при настъпване на осигурителния риск - временна неработоспособност.
Като защитник на правата и интересите на гражданите следва да обърна внимание, че решение, при което не се изплаща обезщетение в първите три дни от болничния, практически няма да реши проблема със злоупотребите, а само ще утежни положението на болния във времето, когато има най-големи разходи за лечение и така работещите са застрашени от оставане без доходи в труден за тях момент.
Наред с това, съгласно чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, всички работещи са задължени да участват в осигурителните вноски за различните социални рискове. Това задължение за осигурените лица е свързано с предоставеното им от законодателя право да ползват парично обезщетение за временна неработоспособност като компенсация за загубата на доходи от заплата. Предложението първите три дни да бъдат за сметка на работещите граждани ги поставя в положение да плащат осигуровки, а да не получават обезщетение при загубена работоспособност, което оценявам като неприемлива възможност.
Отнасям се с разбиране към факта, че темата е важна за работодателите, за чиято сметка е обезщетението през първите три дни. Злоупотребата с права и тяхното упражняване, ако това накърнява права или законни интереси на други, не бива да се толерира. Справедливо е да се отбележи, че неправомерното използване на болнични листове натоварва неоснователно както работодателите, така и осигурителната система и води до значителни загуби за тях и за държавата.
В този смисъл ключов въпрос при решаването на проблема следва да бъде упражняването на по-ефективен контрол както при издаването на болничните листове, така и по отношение спазване на режима, определен от здравните органи за работник в състояние на временна неработоспособност. Необходимо е, при всеки конкретен случай на съмнение, заинтересованите страни активно да използват всички налични законови механизми, включително и чрез ангажиране на институциите, натоварени със съответните контролни правомощия в тази област.
Вземайки предвид горните съображения, като омбудсман и защитник на правата и интересите на гражданите, призовавам към конструктивен, експертен диалог между представители на всички заинтересовани страни за предприемане на мерки, които да препятстват злоупотребите, но без да се допуска отнемане на установени права на работещите и осигуряващи се граждани, предназначени за обезпечаването им в трудни за тях моменти.
