Културно-историческият туризъм е ключов в програмата ни за утвърждаване на България като целогодишна дестинация. В тази посока работим активно, откакто създадохме 8-те културно-исторически дестинации преди четири години. След тяхното формиране всички включени обекти бележат ръст на посещенията, някои със 100 процента. Това заяви във Велико Търново министърът на туризма Николина Ангелкова, която участва в тържествата за 111-годишнината от обявяване на независимостта на България.
Министър Ангелкова съобщи, че за миналата година туристите, посетили страната ни заради културно-исторически интерес, са 20 на сто от общия брой. През 2018 г. отчетохме близо 9,3 млн. чуждестранни туристи. За т.г. от януари до юли те са над 5,1 млн., като при около 25 на сто от тях са декларирани като цел културно-исторически туризъм или комбинирано ползване на морски и летен с него, поясни още тя.
Културата и историята ни са ключов стимул за сектора, особено за място като Велико Търново, и ние го оценяваме особено силно на дати като Деня на независимостта, изтъкна министърът. Това богатство подпомага туризма да бъде движещ фактор и за българската икономика, и за повече пътувания на българите във вътрешността на страната. Старата столица е изключително добър пример за това и много позната като маршрут. Голяма част от международните туристи, както и пасажерите от круизите по Дунав, включват В. Търново в съпътстващите си маршрути именно заради богатото му културно-историческо наследство.
Промотираме интензивно културно-историческите обекти и паметници и насочваме вниманието към тях чрез различни маркетингови дейности, защото разнообразието на услугите е от голямо значение за развитието на България като целогодишна дестинация. В резултат все повече българи предпочитат да пътуват в родината си и причината за този избор обикновено са културно-историческите забележителности и малко познатите места у нас. Близо 13 на сто например е ръстът на българите, които са пренощували в хотели с над 10 легла през периода юни-юли 2019 г. по Черноморието ни в сравнение със същия период на предходната рекордна година. Това увеличение компенсира спада при чужденците от някои пазари, посочи още тя.
Министърът съобщи също, че в момента се финализира специална подстратегия за културно-историческия туризъм в рамките на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма до 2030 г., която бе актуализирана преди две години. Тази подстратегия е с план за действие и финансиране към него и до края на годината ще бъде завършена, а в момента тече обществено обсъждане.
Министър Ангелкова информира, че на срещите в петък с контролните органи за обобщаване на сезона по Черноморието са констатирани все по-малко закононарушения в сектора, но има какво още да се желае. По-високи са очакванията на потребителите за качеството на олинклузива. Затова стартираме по искане на бранша диалог и дебати дали да има регулация за олинклузива и каква да бъде тя, ще проведем кръгли маси по темата, анонсира министър Ангелкова.
Тя се спря и на проблема с кадрите, който за туризма е по-сериозен. Успяхме да компенсираме недостига им с наемане на сезонни работници от трети страни извън ЕС, главно от Украйна и Молдова. За изминалия сезон те са над 10 700, но това е временна мярка. Успоредно работим с МОН и МТСП и Междуведомствения съвет за кадрите в туризма в посока дуално образование, квалификация и преквалификация. Миналата година подписахме споразумение за туризма с МТСП и Германо-българския център за квалификация и преквалификация и по него към момента са обучени над 450 работещи или безработни. В центъра се работи по две програми – националната за образование и заетост и по финансирането на квалификацията и преквалификацията от самия работодател. Само със съвместни усилия можем да постигнем траен успех в тази посока, обобщи министърът на туризма.
