Затрудненията в международната търговия оказват все по-силно негативно въздействие върху растежа във водещите световни икономики, което неизбежно започва да дава отражение и върху българските експортно-ориентирани предприятия. За малка отворена икономика – външната търговия на България със стоки и услуги е около 130% от БВП - външните шокове дават относително силен негативен ефект. Редица текущи индикатори вече отчитат последиците от проблемите в индустрията на ключовите ни партньори в еврозоната:
- износът към Германия за полугодието например отбелязва първи спад на годишна основа след 2014 г.;
- в наблюденията на бизнес-мениджърите в промишлеността се отбелязва спад на обезпечеността с поръчки и очакванията за обема на износа;
- производството в преработващата промишленост спада за втори пореден месец спрямо същия период на 2018 г. и т.н.
Същевременно, редица фактори оказват изключително благоприятно влияние върху вътрешното търсене. Заетостта е на рекордно високи нива - 75,7% за възрастовата група 20-64 г (виж повече в този анализ), възнагражденията нарастват с двуцифрен темп на годишна основа към второто тримесечие на 2019 г., редовните бизнес кредити нарастват с близо 16% за година, ипотечните – с над 18%, а потребителските – с над 13%. Разминаването във въздействията на външни и вътрешни фактори е характерно и за повечето страни от региона. В актуализацията на макроикономическата си прогноза от лятото Европейската комисия посочва, че ръстът на икономиките в Централна и Източна Европа все още не е засегнат сериозно от проблемите в големите страни от еврозоната заради ефекта от усвояването на еврофондове и силното вътрешно търсене. Въпреки това подобно „разделяне“ в растежа между ядрото и периферията да не може да продължи още дълго време при влошена глобална конюнктура, допълват от комисията.
В България усвояването на средства по оперативните програми все още е на относително ниско ниво (този месец Министерството на финансите публикува поредния доклад Фондове на ЕС в България: Оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от Европейския съюз, базиран на иконометричен модел). Към юли 2019 г. общо изплатените средства по програми са около 36% от финансовата рамка за програмния период. За сравнение, към юли 2012 г. усвояването е около 25%. Разходите за сметка на средства от ЕС следва да се разглеждат в контекста на цялостната динамика на публичните инвестиционни разходи и в това отношение изглежда, че българското правителство по-скоро не успява да изпълни в голяма степен бюджетираните проекти в последните години. От една страна, по-бавната реализация на капиталовите разходи води до няколко години на привидно изненадващи излишъци, част от които се харчат по преценка и с решения на изпълнителната власт за текущи разходи и проекти, които не са предвидени в бюджета. От друга страна, това означава относително по-ниски публични инвестиции и свързаните с тях мултипликационни ефекти в частния сектор.
В дългосрочен план, трансферите от ЕС следва да се разглеждат като инструмент за подобряване на потенциала за растеж и оттам – сближаване в качеството на живот и доходите с по-богатите страни от ЕС. Същевременно обаче те имат и ясни краткосрочните ефекти върху реалния сектор, възникващи в самия процес на реализация на проектите. Именно тези краткосрочни ефекти, както и опита на България в усвояването на еврофондове в последните два програмни периода повдигат следния въпрос – Възможно ли е предстоящото „струпване“ на финализиране на проекти по оперативните програми в следващите години да смекчи очакваните негативни въздействия на Брекзит и глобалното свиване на търговията върху растежа на икономиката, конвергенцията и повишаването на жизнения стандарт в страната?
При допускане за пълно разходване на предвиденото финансиране по европейски програми, оставащите средства са около 5,6 млрд. евро (11 млрд. лева), от които 4,7 млрд. са от бюджета на ЕС. През последните три години (след финалната за изплащане на средствата по предходната многогодишна финансова рамка 2015 г.) публичните капиталови разходи са общо 13 млрд. лева, или по около 4,3 млрд. лева средногодишно. За сравнение, общите инвестиции в основен капитал за периода 2016 – 2018 г. са 57 млрд. лева, или средно по около 19 млрд. годишно.
Графика 1: Разходите по оперативни програми към юли 2019 г. и общ бюджет за периода 2014-2020 г.
Източник: Министерство на финансите
Заложените в Средносрочната бюджетна прогноза за 2020-2022 г. капиталови разходи за следващите три години са 19 млрд. лева. Увеличението от 46% спрямо периода 2016-2018 г. до голяма степен отразява очакваното циклично усвояване на евросредствата в края на програмния период. Просто сравнение показва, че разликата е около 2 млрд. лева повече публични разходи годишно спрямо предходните години, или около 9% от очакваните общи инвестиции в икономиката.
Индексът на строителната продукция в инфраструктурното строителство все още е с около 20% по-нисък от нивото му през 2015 г. Заетите в бранша като цяло са почти наполовина на броя им през 2008 г. Ниската моментна стойност на строителната активност като цяло дава основания да се очаква относително висок ръст при описаното по-горе нарастване на публичните капиталови разходи. Същевременно, кредитната експанзия при рекордно ниски лихви води до рязко нарастване на издадените разрешения за строеж на жилища, което, макар и с известно забавяне, ще доведе до разширяване на строителните дейности. По този начин засиленото строителство на частни жилищни и бизнес сгради може да съвпадне с периода на засилено строителство на техническа инфраструктура и други инвестиционни дейности по публични инвестиционни проекти.
От гледна точка на пазара на труда засиленото търсене на строителни работници може частично да поеме евентуално свиване на заетостта от експортно-ориентирани индустриални предприятия. Такова преливане ще засегне предимно работната сила с минимална специализирана квалификация. Този ефект не бива да се подценява и в средно- и дългосрочен план, тъй като е своеобразна алтернатива на миграцията към други страни при загуба на работно място.
Все пак ефектът на очакваното засилено харчене не може да компенсира по-сериозен външен шок дори в краткосрочен план. Всяко намаление на износа с 10% на годишна основа представлява спад от над 6 млрд. лева приходи за частния сектор. В позитивен сценарий би следвало поне част от разходите по оперативните програми (както и останалите от националния бюджет) да подкрепят и насърчават привличане на частни чужди инвестиции например чрез изграждане на инфраструктура, нужна за стартиране на нови производства или различни непреки мерки, свързани с финансиране на повишаване на квалификацията на работната сила или качеството на живот.
