Публикуваме пълния отговор на въпрос, отправен към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев по време на днешния парламентарен контрол, относно трансплантационно лечение на български граждани извън територията на страната:
„Проектът на Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията (2019 - 2023 г.) обхваща всички видове органна трансплантация за български граждани в България, независимо от тяхната възраст и предвижда мерки за идентифициране на всички потенциални донори.
В този смисъл чернодробната трансплантация за деца може да бъде провеждана на територията на Република България при наличието на подходящ донор, включването на българския пациент в списъка на чакащите в България и при спазване на всички изкисквания за качество на здравните грижи във всеки един етап на трансплантацията – предтрансплантационна дейност, трансплантация, следтрансплантационни изследвания, наблюдение и лечение на реципиентите.
Проектът на Национална програма беше публикуван за коментари и бележки на 14 август 2019 г. на официалната интернет-страница на МЗ, като към момента се обсъждат постъпилите предложения по документа. В заповедта за работната група по Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията вкарах и двама представители на пациентски организации, които също имат своите предложения.
За изпълнението на планираните мерки е предвидено и осигуряването на средства както за предтрансплантационния, трансплантационния и следтрансплантационния период (наблюдение, лечение, изследвания и др.), така и за необходимата апаратура и стимулиране на координаторите по донорство, трансплантационните екипи и медицинския персонал, ангажиран с дейността. За целта ще се търсят и възможности за осигуряване на европейски средства. Независимо от това, с проектобюджета на МЗ съм направил своята заявка пред Министерството на финансите.
С предложените промени в Наредба № 2, разработени съвместно с представители на НЗОК, на родители на деца с онкохематологични заболявания и на лечебните заведения, в които тези деца се лекуват, е облекчен достъпът на българските граждани, в това число и на децата, до качествена и навременна медицинска помощ. В момента извършването на трансплантация на органи и хемопоетични стволови клетки в чужбина може да бъде финансирано само в държави от ЕС, ЕИП, Конфедерация Швейцария или в държави, с които България има сключен договор. МЗ предлага това ограничение да отпадне и в случаите, когато трансплантация не може да бъде извършена в България, такава да бъде финансирана в най-подходящото за пациента лечебно заведение в чужбина. Грижата за контакт и комуникация с трансплантационни центрове ще бъде не на пациента, а на отговорните публични институции - НЗОК и ИА „Медицински надзор”. Извършените по този ред трансплантации ще бъдат финансирани от държавата. Промените са публикувани на сайта на МЗ и до края на месец септември ще приключи обсъждането им.
Страната ни полага всички необходими усилия, за да засили сътрудничеството за обмен на органи и да се присъедини към Евротрансплант като равноправен партньор. Показателно в това отношение е, че след създаването на ИА „Медицински надзор“, България е предоставила по линия на Евротрансплант 7 органа, 4 от които – бял дроб.
Страната ни се присъедини и към FOEDUS – платформа за обмен на органи между членовете на организацията.
Предвид липсата на специалисти в страната, които могат да провеждат белодробна трансплантация, продължава сътрудничеството с отделението по гръдна хирургия към Многопрофилна болница – Виена за обучение на български специалисти. Четирима наши лекари вече преминаха краткосрочно обучение във виенската болница, а през месец януари 2020 г. ще започне дългосрочно обучение на 16 наши специалисти“.
