ОТНОСНО: Трансплантационно лечение на български граждани извън територията на страната
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ПРОФЕСОР МИХАЙЛОВ,
Проектът на Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията (2019 - 2023 г.) обхваща всички видове органна трансплантация за български граждани в България, независимо от тяхната възраст и предвижда мерки за идентифициране на всички потенциални донори.
В този смисъл чернодробната трансплантация за деца може да бъде провеждана на територията на Република България при наличието на подходящ донор, включването на българския пациент в списъка на чакащите в България и при спазване на всички изкисквания за качество на здравните грижи във всеки един етап на трансплантацията – предтрансплантационна дейност, трансплантация, следтрансплантационни изследвания, наблюдение и лечение на реципиентите.
Проектът на Национална програма беше публикуван за коментари и бележки на 14 август 2019 г. на официалната интернет-страница на МЗ като към момента се обсъждат постъпилите предложения по документа.
За изпълнението на планираните мерки е предвидено и осигуряването на средства, както за предтрансплантационни, трансплантационния и следтрансплантационния период (наблюдение, лечение, изследвания и др.), така и за необходимата апаратура и стимулиране на координаторите по донорство, трансплантационните екипи и медицинския персонал, ангажиран с дейността. За целта ще се търсят и възможности за осигуряване на европейски средства.
С предложените промени в Наредба № 2, разработени съвместно с представители на НЗОК, на родители на деца с онкохематологични заболявания и на лечебните заведения, в които тези деца се лекуват е облекчен достъпът на българските граждани, в това число и на децата до качествена и навременна медицинска помощ. В момента извършването на трансплантация на органи и хемопоетични стволови клетки в чужбина може да бъде финансирано само в държави от ЕС, ЕИП, Конфедерация Швейцария или в държави, с които България има сключен договор. МЗ предлага това ограничение да отпадне и в случаите, когато трансплантация не може да бъде извършена в България, такава да бъде финансирана в най-подходящото за пациента лечебно заведение в чужбина. Грижата за контакт и комуникация с трансплантационни центрове ще бъде не на пациента, а на отговорните публични институции - НЗОК и ИА „Медицински надзор”. Извършените по този ред трансплантации ще бъдат финансирани от държавата. Промените са публикувани на сайта на МЗ и до края на месец септември ще приключи обсъждането им.
Страната ни полага всички необходими усилия, за да засили сътрудничеството за обмен на органи и да се присъедини към Евротрансплант като равноправен партньор. Показателно в това отношение е, че след създаването на ИА „Медицински надзор“ , България е предоставила по линия на Евротрансплант 7 органа, 4 от които – бял дроб.
Страната ни се присъедини и към FOEDUS – платформа за обмен на органи между членовете на организацията.
Предвид липсата на специалисти в страната, които могат да провеждат белодробна трансплантация, продължава сътрудничеството с отделението по гръдна хирургия към Многопрофилна болница – Виена за обучение на български специалисти. Четирима наши лекари вече преминаха краткосрочно обучение във виенската болница, а през месец януари 2020 г. ще започне дългосрочно обучение на 16 наши специалисти.
С цел намиране на трансплантационен център в страни-членки на ЕС за извършване на белодробни трансплантации на български граждани, българската държава за пореден път е отправила запитвания до редица европейски клиники за предоставяне на оферти за наши граждани за извършване на белодробни трансплантации. Следва да бъде отбелязано, че окончателното решение за евентуалните възможности за трансплантация на български пациенти се взима от отделните държави при отчитане на идентифицираните от тях проблеми като например наличието на достатъчен брой квалифицирани медицински специалисти, брой на записаните в листата на чакащите в съответната държава и др.
Продължаваме да търсим възможности за приемане в страната ни на екипи от медицински специалисти от трансплантационни клиники на други държави-членки на ЕС, които да извършват белодробна трансплантация на български пациенти. Проведени са първоначални разговори с известни лекари от Виена, Испания и Германия.
