С разкритията си за корупцията в България Атанас Чобанов и сайтът му „Бивол“ пречат. Дотолкова, че българската прокуратура поиска от френското правосъдие да разследва този бивш политически бежанец, сега постоянно пребиваващ във Франция.
Петдесет и една годишният Атанас Чобанов не получава предупреждение като в „Кръстникът“ – той не намира в леглото си локви кръв и отсечена конска глава. Но преди около две години, когато излиза от дома си в парижко предградие напът за работа, този инженер в Националния център за научни изследвания (CNRS) и главен редактор на сайта за разследваща журналистика „Бивол“ вижда нещо, което силно наподобява такъв вид предупреждения. Някой е поставил на колата му голям син плюшен вълк. Вероятно за да покаже на този смутител на статуквото, бивш политически бежанец във Франция, че знае къде да го намери. Малко по-рано специалистът по изкуствен интелект и deep learning получава будещо тревога писмо с точното название на гарата, на която той взима влака от регионалната транспортна мрежа на Ил-дьо-Франс. Подател е един софийски магазин за търговия с оръжие. Посланието е ясно. С разкритията си – най-значимите през последните години – за политически скандали и корупция в България Атанас Чобанов и журналистите от „Бивол“ пречат. Натискът върху тях е постоянен – заплахи, опит за убийство, наблюдение, следене, подслушване, данъчни проверки, съдебно преследване, имотни проверки…
Кибертероризъм
В началото на август напрежението се покачва. Софийската прокуратура съобщава, че във връзка със загадъчно хакване на българските данъчни служби е поискала от френското правосъдие да ѝ съдейства в разследване срещу Атанас Чобанов. На 15 юли различни редакции, сред които и „Бивол“, са получили от руски имейл адрес фискалните данни на около 5 милиона българи (от общо 7 милионното население), включително и на министър-председателя Бойко Борисов. Прокуратурата подозира Чобанов, че познава един от хакерите. Журналистът, който е и бивш възпитаник на Френската гимназия в София, признава, че в началото на юли с него се е свързал „анонимен човек, представил се за киберексперт“ и го е предупредил за голям пропуск в сигурността на сайта на българската Комисия за защита на личните данни.
Положението официално е обявено за сериозно. Това е най-големият пробив в историята на страната. Още по-лошо – говори се за „кибертероризъм“. Според София целта на хакерите не е каква да е, а именно – да дестабилизират държавата и българските власти… Междувременно прорукорката начело на отдел „Антитероризъм“ внася известно съмнение в сериозността на цялата работа. Тя изказва твърдението, че авторите на пробива са възнамерявали да хакнат и поливната система около Парламента, за да пръскат с вода видните гости и официалните делегации – така властта ще изглежда смешна, а държавата ще бъде „разклатена“. На което общински служители не могат да не реагират и правят уточнението, че поливната система не е информатизирана – крановете се отварят ръчно…
Тайна на източниците
Аферата сякаш се спихва. В Париж правосъдието твърди, че не е получило искането на българската прокуратура за съдействие относно разследването срещу Чобанов. Освен да се прави, че не го е получило. Защото нищо не задължава Франция да съдейства, ако искането на друга държава-членка ѝ се струва „против основните принципи“ на европейското право. А френското и европейското законодателство защитават тайната на източниците. В София прократурата е близо и до пълно объркване – заподозрените, служители на българска фирма за киберсигурност, оспорват фактите и въпреки настояванията на обвинението за строги мерки за неотклонение са пуснати под гаранция от съда.
Атанас Чобанов заявява, че е готов да съдейства на френското правосъдие, но същевременно смята, че Париж не трябва да отговаря на искането на българската прокуратура. Журналистът се опасява, че тук не става дума просто за отмъщение за направените разкрития. Той се страхува, че се прави опит да се изземат базираните във Франция сървъри на сайта. Навярно мнозина в София желаят да затворят устата на „Бивол“. Българската преса, която е почти изцяло в ръцете на „червени олигарси“, постоянно се опитва да дискредитира и сплаши Атанас Чобанов и неговия екип. В световната класация по свобода на словото, изготвена от „Репортери без граници“ за 2019 година, България заема 111-то място от 180 държави. До голяма степен самотен в начинанието си, „Бивол“-ът оре надълбоко земите на корупцията в постсоциалистическа България, в която с протекцията на „големия руски брат“ бивши апаратчици, агенти на комунистическата Държавна сигурност и представители на организираната престъпност съвместно са превзели държавата и частните фирми. В страната това явление носи името „червена мафия“.
Апартаментгейт
Списъкът на онези, които имат зъб на „Бивол“, е дълъг. Сред най-гръмките разкрития на сайта е скандалът с един български министър на икономиката, неправомерно получил в периода 2004 – 2005 година близо 15 000 евро обезщетение за безработица от френската трудово-осигурителна система. През 2017г. Атанас Чобанов пръв забелязва и разкрива подписа на агент на ГРУ – зловещото военно разузнаване на Русия – във файловете от „Макронлийкс“, представляващи изтекли след хакерска атака документи на движението „Напред“. Последното към днешна дата разкритие е с голям заряд и засяга правосъдната система в България. С „Апартаментгейт“ – афера, в която висши държавни служители се подозират в покупка на свръхлуксозни имоти на смешно ниски цени, „Бивол“ наскоро дискредитира трима прокурори, кандидати за поста главен прокурор, и принуди четирима министри да подадат оставка.
Така например единият от въпросните министри с европейски средства е построил луксозна вила с басейн, захранван с минерална вода от специален водопровод. По официални документи имението принадлежи на дъщерята на бавачката на детето му… „Апартаментгейт“ повдига не само въпроса за евентуални политически последици, но и този за съмнителния произход на парите, с които се е плащало „под масата“. И странно, разследването на българската прокуратура тъпче на място…
Истинска референция в международната разследваща журналистика, „Бивол“ вече е нанасял големи щети с публикуването на „Досиетата „Панама“ и на информация от „Укилийкс“. Разкритията показват, че голяма част от „икономическо-мафиотските“ фигури в деловите български среди са бивши агенти или подставени лица на тайните комунистически служби. Що се отнася до настоящия министър-председател Бойко Борисов, уж проевропейски настроен, но твърде податлив на руския натиск, той изпада в огромно затруднение в опит да отрече връзките си, станали обществено достояние благодарение на „Бивол“, с престъпните среди (където според сайта се е подвизавал под псевдонима „Буда“). Наскоро „Бивол“ силно разтърси властта в България с разкритията си за отклоняване на милиарди евро от европейските фондове. Следователно обвиненията към „Бивол“ от страна на българските власти все повече приличат на контраатака. Защото често става така, че опирайки се на публикуваните на сайта сведения, Брюксел търси – вярно, твърде меко и неубедително – сметка от София и нейното правосъдие.
Автор: Жан-Батист Ноде, Нувел Обсерватьор, 15.09.2019. Снимка: Брюно Кутие
Превод от френски: Марияна Широва-Симандре
(Линковете в текста са от редакцията)
***
