Протестът на медицинските сестри продължава за пореден месец. Основните им искания са три: по-високи заплати, по-добри условия на труд и премахване на статута на лечебните заведения като търговски дружества.
Протестите започват през март тази година, като междувременно през април 2019 г. Министерството на здравеопазването отпуска допълнителни 50 млн. лв. с цел достигане на по-високите основни начални заплати на сестрите до заложените в колективния трудов договор, сключен през ноември, 2018 г. Продължаването на протеста показва, че на практика проблемите не са решени. Налага се изводът, че заплащането на труда на медицинските сестри е само повърхността, под която се крият сериозни проблеми с осигуряването на медицински персонал в страната. То отразява взаимоотношенията и функционирането на здравната система и поставя въпроса докъде да се простират правомощията на централната власт в здравеопазването. Решението не е лесно и то очевидно не минава през изливането на допълнителни пари в системата.
Недостигът на медицински сестри е видим например в последните данни на Евростат. В сравнителен план България има един от най-ниския в ЕС брой медицински специалисти на 100 хиляди души от населението (Графика 1). При лекарите такъв проблем не се забелязва (Графика 2).
Графика 1. Практикуващи медицински сестри, акушерки и здравни асистенти на 100 000 души от населението за 2017 г. в избрани европейски страни
Забележка: Представени са само държави от ЕС с налични данни за 2017 г.
Източник: Евростат
Графика 2. Практикуващи лекари на 100 000 души от населението в избрани страни от ЕС за 2017 г.
Забележка: Представени са само държави от ЕС с налични данни за 2017 г.
Източник: Евростат
И докато очакванията са, че ниското съотношение на високо- към ниско-специализиран медицински персонал и големите разлики в заплащането на труда ще се коригират от пазарните механизми, това на практика не се получава. Броят на медицинските сестри в България продължава да се свива - за периода 2013 – 2018 г. по данни на НСИ той намалява с над 1860 и сериозен план как да се коригира недостигът на практика липсва.
Дали и доколко обаче това е проблем на централното правителство?
След началото на протестите през пролетта министерството на здравеопазването предприема следните мерки в опит да разреши трупащото се напрежение:
1) Анализ на възнагражденията[1] по категории труд, професии и видове възнаграждения – основни, допълнителни, нощни, дежурства, извънредни и други, получавани от персонала на лечебните заведения. В свое изказване[2] министърът на здравеопазването признава, че „…най-същественият проблем за човешките ресурси в здравеопазването в България е малкият брой медицински сестри, упражняващи професията си. В сравнение с държавите членки на ЕС осигуреността с медицински сестри в България е ниска, като страната ни е на едно от последните места в ЕС по този показател“.
2) Паричен трансфер към лечебните заведения (прословутите 50 млн. лв.) под формата на субсидия, с която да се покрие недостига на средствата за достигане на минималните нива на заплатите съобразно последния колективен трудов договор в здравеопазването. Каквито и да са били намеренията на МЗ, възможностите да се финансират директно разходи за заплати в болниците са крайно ограничени, както вече сме писали. Причината е в законовите ограничения по отношение на основанията за това как и къде могат да се предоставят средства от министерството към болниците и факта, че основното им финансиране следва да е с източник НЗОК. Защо обаче увеличението на минималните заплати вече не е било планирано при обсъждането и приемането на бюджета на касата в рамките на цените на клиничните пътеки за 2019 г.? Това е поредният признак на слабото и неефективно финансово управление на паричните потоци в здравеопазването.
3) Министерството започва подготовка и обсъждане на методика за образуване на разходите за персонал и работните заплати на медицинския и немедицинския персонал в държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ. Също както и анализа на възнагражденията, методиката не е свободно достъпна на сайта на МЗ на този етап, но при всички положения тя може да има само насочващ характер, така че директорите на лечебните заведения да се съобразят с нея при изработване на вътрешните си правила за работни заплати.
Тези мерки до голяма степен изчерпват краткосрочните възможности за влияние на министерството върху нивото на възнаграждения на медицинските специалисти в здравния сектор. Управлението на болниците и правилата за определяне на заплатите в тях до голяма степен зависят от управителните им органи, от една страна, и финансовия ресурс, с който разполагат, от друга. Болниците са заинтересовани от постигане на оптимално съотношение между лекари и медицински специалисти, така че да не се товарят лекарите с извършване на несвойствена за тях дейност, която е и по-ниско платена. Възможностите за пряка външна намеса в тези взаимоотношения е крайно ограничена.
Въпреки всичко централната власт би могла да въздейства върху нивата на заплащане и съотношенията между видовете медицински специалисти и следва да направи всичко възможно, ако не желае в един момент да остане без тях. Ето някои примери:
- Реорганизация на здравната карта и броя на лечебните заведения, без да се нарушават възможностите за конкуренция – разпиляването на ресурс на макро- ниво пречи на адекватното финансиране на заплатите на персонала в системата;
- Анализ и оценка на реалната стойност на клиничните пътеки, с които се финансира болничната дейност, така че те да отразяват в пълна степен труда на медицинските работници;
- Въвеждане на специфични изисквания при лицензиране на лечебни заведения за болнична помощ за наличие на определен брой медицински специалисти (сестри, акушерки, лаборанти и др.), които да гарантират определено качество на здравните услуги;
- Сериозни стимули (например под формата на национални програми, стипендии и др.) за обучение и заетост на медицински сестри и акушерки и професионално развитие в тази сфера.
[1] В прес-съобщенията на МЗ, например тук и тук, се съобщава за извършването на такъв анализ, но самият анализ липса на страницата на министерството. Вероятно той е извършен за вътрешно ползване от министъра.
[2] http://www.mh.government.bg/bg/novini/aktualno/izkazvane-na-ministr-ananiev-za-politikite-otnosno/
