Анализът на данните в края на второто тримесечие на 2019 г. спрямо края на 2018 г., както и спрямо същия период на 2018 г., показва, че средният дял на приходите в общите постъпления за страната нараства до 39,41 % спрямо 36,65 % в края на 2018 г., като остава по-нисък и спрямо същия период на миналата година, когато е 41,95 %. Броят на общините, които отчитат дял на приходите от общите постъпления, по-висок от средния за страната, е 38 и за трите разглеждани периода. Приходите превишават разходите за местни дейности към края на второто тримесечие на 2019 г. при 20,4 % от общините или при 54 общини, наблюдава се намаление спрямо същия период на миналата година, когато са били 77. В края на 2018 г. този резултат се наблюдава само при 8,3 % или 22 общини. Средното за страната равнище на размера на дълга, като процент от планираните приходи, изравнителна субсидия и други трансфери за местни дейности от ЦБ, спада до 47,40 % спрямо 49,41 % година по-рано, но остава по-ниско спрямо края на 2018 г., когато е 50,25 %. Бюджетното салдо на общините на национално ниво се запазва положително и през трите наблюдавани периода.
Размерът на наличните в края на юни 2019 г. задължения за разходи по бюджетите на общините към годишния размер на разходите на общините намалява до 3,6 % (при 3,6 % към 30.06.2018 г. и 6,7 % към 31.12.2018 г.). Броят на общините, превишаващи средните нива за страната, е 75, при 82 за същия период на миналата година и 68 към края на 2018 година. Към 30.06.2019 г. в 17 общини задълженията за разходи към годишния размер на разходите превишава 15 на сто (при 20 общини за същия период на миналата година и 22 към 31.12.2018 г.).
Просрочените задължения на общините към 30.06.2019 г. са в размер на 132,1 млн. лв., в т.ч. по бюджета на общините 123,9 млн. лв., като са формирани от 131 общини, представляващи 49,4 % от общия брой общини, 134 общини завършват второто тримесечие на 2019 г. без просрочени задължения по бюджета си. Сравнено със същия период на миналата година, намаление на просрочените задължения отчитат 31,3 % или 83 общини, като общият размер на реализираното от тях намаление е приблизително 32,0 млн. лева. В същото време 50 общини, представляващи 18,9 % от всички, увеличават просрочените си задължения в рамките на една година общо с 26,7 млн. лева. В делегираните от държавата дейности просрочените задължения са в размер на 2,4 млн. лв. и съставляват около 2,0 % от размера на просрочените задължения по бюджетите на общините.
Общинският дълг и общинските гаранции към 30.06.2019 г. възлизат на 1 385,3 млн. лв., в т.ч 602,7 млн. лв. вътрешен (43,5 %) и 782,6 млн. лв. (56,5 %) външен дълг. Голяма част от общинския дълг и общинските гаранции в размер на 1 169,7 млн. лв. (84,5 %), са предназначени за финансиране на инвестиционни проекти. Дългът на Столична община формира 52,0 % от общия размер на дълга. Спрямо края на 2018 година, размерът на общинския дълг и общинските гаранции намалява с 10,0 млн. лв., което се дължи на намаление на размера на вътрешния дълг с 20,6 млн.лв. и увеличение на размера на външния дълг с 10,6 млн. лв. От началото на 2019 г. на основание чл. 130е, ал. 4 във връзка с чл. 130ж от ЗПФ не са съгласувани планове за финансово оздравяване на общини.
Усилията на Министерството на финансите продължават да бъдат в посока подобряване на ефективността на управление на общинските бюджети. Препоръчително е общините да приемат и изпълняват оздравителни планове при наличие не само на три или повече от показателите по чл. 130а от ЗПФ, но и при индикации за достигане на критичните стойности по един или повече от всички наблюдавани показатели. Така те ще преодолеят и елиминират своевременно риска да нарушат фискалните правила и параметри по ЗПФ.
