По последни данни на НСИ производителността на труда през второто тримесечие на годината, измерена през създадения БВП на един зает, нараства с 3,5% в реално изражение спрямо същия период на 2018 г. Същият реален темп на растеж отчита и БВП, което означава, че икономическият растеж за тримесечието изцяло се дължи на промяна на производителността, при запазване на общия брой заети в икономиката. Наблюдава се известно нарастване на дела на заетите в услугите, основно за сметка на тези в селското стопанство, при относително запазване на ролята на индустрията. В номинално изражение през 2019 г. се отчитат рекордни ръстове на производителността на годишна основа – 12% през първото тримесечие и 10,4% през второто тримесечие. В средносрочен план създавания БВП на един зает нараства с 40,4% спрямо второто тримесечие на 2014 г., докато средните разходи за труд на работодателите се увеличават с 50%. Разликата отразява както увеличената осигурителна тежест в последните години, така и бързите темпове на нарастване на средните заплати.
Динамика през последните тримесечия трябва да се постави в контекста на дългосрочните тенденции и очакваните предизвикателства пред българската икономика. Дори в оптимистичната демографска прогноза на НСИ населението в трудоспособна възраст се очаква да намалее с около 470 хил. души до 2030 г. Потенциалът за икономически растеж ще зависи от два фактора – по-висока активност чрез включване на все по-широк кръг лица на пазара на труда и повишаване на производителността. Исторически рекордните стойности на коефициентите на заетост (както вече коментирахме) са потвърждение за вече започнала тенденция към разширяване на предлагането на труд, почти удвояването на дела на заетите лица над 55 години в периода след 2003 г. е друго изражение за този феномен.
Целият период на възстановяване след 2009 г. се характеризира с увеличаване на добавената стойност на един зает, като общия брой заети, независимо от описаните по-горе тенденции за активизиране на уязвими групи и създадените допълнителни работни места след 2015 г., е по-нисък от върховата 2008 г. Увеличената производителност, не на последно място заради преструктуриране на икономиката чрез засилване ролята на експортно-ориентираните промишленост и услуги, подпомага постигането на растеж на БВП над 3-3,5% за последните години въпреки негативните демографски тенденции. Моментното състояние на пазара на труд обаче показва, че оставащите „резерви“ са все по-малко, като всеки допълнително активизиран зает ще изисква все по-висок разход за адаптация, обучение и социална интеграция. Ето защо все по-голямо значение за поддържане на изпреварващ (средното за ЕС) икономически растеж ще има увеличаването на производителността на труда.
Графика 1: Заети и производителност на труда (2010 = 100)
Източник: НСИ, собствени изчисления
Промяната в номиналната производителност е както следствие от увеличението на заплатите, така и предпоставка, която позволява бъдещо нарастване на възнагражденията. Ефектът на механично отчитане на по-висока добавена стойност при увеличен разход за труд – без промяна на реално създавания продукт в дадена дейност – е видим и няма нужда от по-дълбок анализ в случая. Заедно с това обаче, при промяна на продуктовата структура, включително и предлагането на стоки и услуги на по-високи крайни цени, се увеличава и реалната производителност. Този ефект не бива да се подценява, макар по-голямо внимание обичайно да се отделя на измененията на производителността в резултат на внедряване на по-нови технологии, инвестиране в машини или подобряване на уменията на работната сила. И двата процеса допринасят за общата производителност на труда и сближаването на доходите с тези в по-развитите икономики на ЕС.
Един от механизмите за повишаване на средната производителност в икономиката е промяната в структурата на заетостта. При гъвкав пазар на труда може да се очаква работната сила относително бързо да освободи работни места с ниска производителност и да бъде наета в дейности с висока производителност. Данните показват, че все още селското стопанство има голям дял в заетостта независимо от ниската производителност. Същевременно, в сектора на услугите не наблюдаваме отчетливо закриване на работни места в сектори като заведения за хранене или туризъм, докато относително по-високо производителни отрасли на преработващата индустрия не могат засега да увеличат броя на заетите. Наблюдават се „преливания“ по-скоро от едни подотрасли на преработващата индустрия към други, както и от един вид услуги към други. Така например свиването на заетите в шивашката промишленост протича заедно с нарастване на заетите в производството на електрически съоръжения, машини и авточасти, а свиването във финансовите услуги и далекосъобщенията - с нарастване на работните места в аутсорсинга на ИТ и бизнес услуги. Тепърва предстои и процес на пренасочване на заети в нискоинтензивни дейности, базирани на ръчен труд и с ниска добавена стойност в търговията и услугите към по-капиталоемки дейности на преработващата промишленост.
Изпреварващо увеличение на разходите за труд ще бъде трайно предизвикателство през работодателите. На макрониво делът на възнагражденията на заетите от брутната добавена стойност все още е по-нисък от средния за по-богатите страни в ЕС – обща характеристика на целия регион в ЦИЕ. Още повече, България е все още страната с най-ниски разходи за труд, което е фактор за трудова миграция в отворения и все по-мобилен общ европейски пазар. При благоприятните условия за финансиране и рекордно ниските лихви по кредитите би следвало да очакваме засилена инвестиционна активност. Подобен процес на заместване на труд с машини и технологии при относително ниска цена на капитала е логичният отговор за постигане на конкурентоспособност и растеж при реалностите на демографската картина.
