В последните три месеца Хонконг е сцена на масови протести, предизвикани най-вече от предложения от правителството законопроект за екстрадиция на жители, които са искани от трети страни, без да е необходимо Хонконг да има споразумения с тях. Това, разбира се, засяга най-вече отношенията на Хонконг с Китай, откъдето идват най-много политически дисиденти, преследвани от комунистическия режим. Въпреки че губернаторът на Хонконг официално обявява, че ще оттегли законопроекта, подобни закони трайно биха намалили автономността на един от водещите финансови и икономически центърове в региона, както и в едно от малкото места в света, където държавната намеса е минимална.
Предистория
Кратък поглед на историята на малката островна държава ни позволява да разберем реакцията на жителите й срещу законопроекта и последвалата политическа криза, както и причините за засилващото се китайско влияние. Хонконг добива статут на британска колония през 1842 г. в резултат от първата Опиумна война срещу Китайската империя. Статутът на колонията е допълнително разширен през 1898 г. след подписването на допълнителен договор с Китайската империя, в резултат на който британците получават контрол върху териториите в следващите 99 години. С наближаването на годината на формалното връщане на Хонконг на Китай, през 1984 г. властите в Лондон и Пекин подписват Китайско-британската съвместна декларация. В съответствие с принципа „една държава, две системи“, договорен между двете страни при подписването на декларацията, комунистическата система на Китай не се прилага в административния регион на Хонконг, а напротив - запазва се капиталистическата система до 2047 г. В разгара на протестите обаче комунистическият режим в Китай е обвинен в нарушаване на принципите, заложени в декларацията.
Хонконгската икономика
Икономиката на Хонконг служи за пример как държава със силно ограничени ресурси и възможности може, с помощта на минимална държавна намеса, да се превърне в една от водещите икономики в света. Индустриализацията на Хонконг започва в началото 50-те години на миналия век и съвпада с изолацията на Китайската народна република, която, след установяването на комунистическия режим, прекратява по идеологически причини международните си отношения с почти всички държави. Организацията на обединените нации налага и търговско ембарго върху Китай през 1951 г. След тези събития просперитетът на Хонконг няма как да зависи от търговията с Китай. Факторите, които изиграват водеща роля за бързата индустриализация, са притока на бежанци, предприемачи и капитали, които бягат от гражданската война на територията на Китай. Най-известният пример, който представя позитивните резултати, са китайските имигранти от Шанхай, които имат основна заслуга за създаването на текстилната индустрия в Хонконг, показва прегледа на икономическата история на страната от Катрин Шенк[1].
Интересно е да се отбележи, че развитието на Хонконг е необикновено по редица причини и не се вписва в обичайните модели на азиатско икономическо развитие, основани на индустриализация, ръководена от държавата (като в Япония, Южна Корея, Тайван) или изцяло доминирана от чуждестранни фирми (Сингапур). Една от причините е, че в пика на индустриализацията през 50-те и 60-те години, правителството не се занимава с индустриално планиране. Това, което всъщност стои в основата на скоростното икономическо развитие са ниските данъци, липсата на държавен дълг и свободната търговия, сочи историческият преглед на Катрин Шенк.
Връщането на Хонконг на Китай и Азиатската финансова криза от 1997 г.
След изтичането на договора от 1898 г. Хонконг официално се връща на Китай на 1-ви юли 1997 г. Международната общност гледа с притеснение на събитието, поради опасението, че тоталитарният режим в Китай ще „погази“ условията заложени в договора с Великобритания и ще застраши човешките права на гражданите. Всичко това се случва в разгара на Азиатската финансова криза от 1997 г., при която поредица от обезценяване на валути в държавите от Югоизотчна Азия води до спад на фондовите пазари, намалени приходи от внос и дефлация. Кризата не подминава и икономиката на Хонконг като предизвиква срив в цените на акциите и на пазара на имоти, което се отразява върху способността на много кредитополучатели да погасят банкови си заеми. За разлика от повечето азиатски страни обаче, валутата на бившата британска колония е обвързана към щатския долар посредством валутен борд и властите в страната успяват да запазят фиксирания валутен курс. Въпреки това Азиатската финансова криза води до остра рецесия през следващата година (Графика 1) и до ръст на безработицата (Графика 2), както и до спадове в производството и цените.
Графика 1: Безработица при лица на възраст 15-64 г. в Хонконг (%), 1995–2005
Източник: Световна банка
Графика 2: Реален годишен ръст на БВП в Хонконг (%), 1995–2005
Източник: Световна банка
Последици от протестите
Протестите през последните три месеца вече имат видими ефекти върху икономиката на страната, която вече е засегната и от търговската война между САЩ и Китай. Ръста на БВП през второто тримесечеие е само 0,6% и вече се наблюдават признаци за рецесия. Хонконг продължава да един от най-големите пазари на луксозни стоки в света, но някои големи търговци на дребно вече съобщават за известно забавяне в резултат от протестите. Според експерти и анализатори очакват и спад в цените на имотния пазар. Протестите на летището и блокирането му през последните седмици има значителен ефект и върху посещенията от чуждестранни туристи.
Гражданското недоволство на този етап успява да блокира прокарването на законопроекта за екстрадиция, но опасността от вмешателство от страна на властта в Пекин се запазва. Изглежда че ситуацията ще продължи да се влошава, особено с наближаването на 2047 г., след която липсва всякаква яснота относно съдбата на „азиатския тигър“. Едно е сигурно – гражданите на бившата британска колония ще продължат да се борят за свободата си, с помощта на която Хонконг постигна икономическото си чудо.
*Авторът е стажант в ИПИ.
[1] Schenk, Catherine. “Economic History of Hong Kong”. EH.Net Encyclopedia, edited by Robert Whaples. March 16, 2008.
