„Отсъствието на лична неприкосновеност е присъща за слабо развитите демокрации” - това бе един от изводите на заключителната конференция Online Privacy: Consenting to your Future на проекта „Отношение на потребителите към личната неприкосновеност относно услугите, свързани с потребителското съдържание в дигиталната икономика“ (CONSENT). Председателят на Комисията за защита на личните данни - Венета Шопова, взе участие в този финален етап на проекта, който представи ключови резултати относно потребителските нагласи по отношение на съгласието в дигиталния свят. Срещата се проведе в Малта на 20 и 21 март 2013 г. и събра мулти-дисциплинарния екип по проекта, състоящ се от представители на академичната общност и неправителствения сектор от Европа и САЩ. Проектът има и български партньор в лицето на Фондация „Право и Интернет“.
Специален гост на конференцията бе европейският надзорник по защита на данните Питър Хъстингс. Видеопослание към участниците в срещата отправи и заместник-председателят на Европейската комисия Вивиан Рединг. Г-жа Рединг, която се очакваше да присъства лично, отложи участието поради провежданото в същия период първо публично обсъждане на докладите на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работина Европейския парламент (LIBE) по предложеното ново законодателно досие за защита на данните в Европейския съюз.
Предмет на анализ на проекта CONSENT, финансиран от Седмата рамкова програма на ЕС, е как в съвременното информационно общество поведението на потребителите и търговските практики променят ролята на съгласието при обработването на лични данни. Въпреки че потребителското съгласие е фундаментална стойност, върху която се базира европейската пазарна икономика, начинът по който се „взема“ съгласието на потребителите при предоставянето на онлайн услуги е спорен, като се има предвид, че търговският успех на доставчиците на електронни услуги зависи в голяма степен от разкриването на лична информация в значителен обем.
Работата по проекта обхваща преглед на чести потребителски практики и създаване на инструментариум и политики за действие, които да допринесат за решаване на проблемите, идентифицирани в рамките на проучването. Методологията на проекта, в своята практическа част, включва попълването на онлайн въпросници и провеждането на кратки събеседвания с активни онлайн потребители в 26 държави.
Сред направените препоръки са повишаването на автономността и безопасността на потребителите, засилване на контрола върху личната информация и гарантиране предоставянето на валидно съгласие. Съгласно доразвитата дефиниция в предложения нов Регламент за защита на данните, съгласието следва да е не само свободно дадено и информирано, но също и изрично, тоест то трябва по неоспорим начин да валидира волята на предоставилото го лице. Според учените, работели по проекта, опциите за съгласие, предлагани от доставчиците на дигитални услуги, заобикалят законодателните изисквания на ЕС, тъй като не отговарят на критериите за информирано и изрично съгласие. Повечето доставчици предлагат така нар. „празно“ съгласие, което се обвързва повече с предоставянето на исканата услуга, а не е израз на доверие към прилаганата политика по неприкосновеност. В този контекст бе дискутирана необходимостта от прилагане на пазарен подход спрямо неприкосновеността – да се избира не само между различни електронни услуги, но също така да се развие конкурентна среда по отношение опциите за защита на личните данни. В тази връзка от ключово значение е и качеството на политиките по неприкосновеност. Експертите в областта са единодушни, че текстовете на политиките по неприкосновеността са написани на неразбираем правен жаргон, който в повечето случаи остава неясен за потребителите и тяхната концепция следва да се преосмисли.
На срещата се чуха и гласовете на практиците в областта, които подчертаха, че не бива да се поставя свръх фокус върху концепцията за съгласието. То е ефикасен инструмент, но може да е и много подвеждащо, ако се използва в погрешен контекст. Не бива да се забравя, че съгласието е само едно от основанията за обработването на лични данни, наред с встъпването в договорни отношения (което дава много по-голям контрол на потребителя), легитимния интерес и др.
