Разследваният в Италия за незаконен трафик на отпадъци Серджо Гозза доставя чрез фирмата Ecoexport S.r.L. боклука, който се изгаря в ТЕЦ-овете, свързвани с енергийния бос Христо Ковачки. Гозза отдавна доставя боклук за изгаряне в България и Румъния, където обаче е спрян. В България проблеми няма и институциите си затварят очите.
През юли 2010 Гозза е задържам заедно с други 16 заподозрени в рамките на операция водена от прокурори в Неапол и Анкона, след което е поставен под домашен арест. Групата е обвинена във фалшифициране на резултати от лаборатория за нивата на арсен в 150 000 тона боклук предназначен за Германия. Според прокурорите обвинените са били “напълно наясно с ролята си в сложна схема за нелегално складиране на боклук“. До присъда обаче не се стига поради изтекла давност.
Тези факти се припомня в разследване на IRPI и Rise Romania, координирано от OCCRP. В него разследващите журналисти установяват, че Гозза стои и зад скандал с изгаряне на италиански отпадъци в Румъния в циментови фабрики на Holcim. През 2013 година кораб превозващ 2700 тона отпадъци (RDF) от завода “Деко” в Абруцо е задържан за месеци на пристанището на Констанца в Румъния. Износител на товара е Серджо Гозза, чрез фирмата от Бреша Eco Valsabbia.
Eco Valsabbia и Ecoexport са регистрирани на един и същ адрес, имат едни и същи телефони и имейли, а Серджо Гозза е управител и на двете фирми.
След като удря на камък в Румъния, Гозза се насочва към България, където институциите не му създават проблеми. Разследването ни откри доказателства, че Eco Valsabbia е доставяла през 2015 г. отпадъци за изгаряне в циментовата фабрика на Holcim в Бели Искър.
“Много бизнесмени, които се занимават с боклук, са свързани с хора от криминални групи като Камората” – обяснява за IRPI Адриано Д’Елиа от тосканската Guardia di Finanza. Конкретно за Серджо Гозза доказателства за връзка с италианската мафия обаче няма, разясни за Биволъ италианската разследваща журналистка Сесилиа Анеси, която е съавтор на разследващия материал за италианския боклук, публикуван в няколко италиански медии. Криминалното дело срещу Гозза и съучастниците му е прекратено по давност от съда в Анкона през ноември 2018 г. и той се измъква от отговорност.
В редакцията ни се пази товарителница, от която е видно, че тази година Ecoexport S.r.L. на Гозза е доставяла боклук за изгаряне в ТЕЦ-ове свързвани с Ковачки. RDF-боклуците и битовите отпадъци минават през Пристанище Бургас – Запад, което е собственост на Кирил Домусчиев.
Търговски представител на Eco Valsabbia е българката Юлияна Стоянова, а конкретно за твърдите битови отпадъци в Източна Европа от страна на Eco Valsabbia и Ecoexport отговаря румънката Кристина Танасе, сочат профилите на двете дами в социалната мрежа LinkedIn.
Биволъ се свърза по телефона с Юлияна Стоянова и зададе въпроса какви количества боклук са договорени от италианските фирми като доставчици на фирми на Ковачки. Г-жа Стоянова отказа коментар, позовавайки се на забрана от директора на фирмата да дава информация за медиите. “Всичко е по легален начин и от министерството могат спокойно да дадат информация” – уточни тя. От пресцентъра на МОСВ обаче също отказаха отговор на журналистическите ни въпроси и се наложи да ги формулираме по реда на ЗДОИ.
Горим евробоклуци. Евтино!
С благословията на правителството и на местните власти, България се превърна в територия за неконтролирано изгаряне на битови отпадъци. Доказателство в полза на това твърдение са черните като катран стълбове от пушек, които често се издигат от комините на няколко ТЕЦ-ове у нас. Най-осезаемо това се случва в Перник от комините на ТЕЦ – Република , в ТЕЦ – Бобов Дол, в придобилия скандална известност ТЕЦ – Брикел в Гълъбово и в ТЕЦ – Сливен. Всички тези централи под една или друга форма изгарят отпадъци – с комплексно разрешително или като експериментално горене.
И в четирите топлоцентрали собствеността е свързвана със самоковския бизнесмен и енергиен бос Христо Ковачки. За него американските дипломатически грами, публикувани от Wikileaks дават красноречива характеристика на “енергиен мафиот”.
“Произходът на Ковачки е по-скоро от организираната престъпност. Той е бил близък партньор на Константин Димитров (наричан още „Самоковеца“), който, преди да бъде убит в Амстердам през 2003г., беше един от най-големите български контрабандисти. Някои като Дюлгеров, вярват, че незаконните дейности на Димитров са в основата на началния капитал на Христо Ковачки, които той е използвал, за да изкупува енергийния сектор. Други, които са по-запознати с Димитров и българските контрабандни канали, виждат Русия и руската организирана престъпност зад богатството на Ковачки.“ (превод на цялата грама тук).
Бизнесите, свързвани с Христо Ковачки са основно кредитирани от Първа Инвестиционна Банка. Единият от собствениците на банката – Ивайло Мутафчиев, се явява кум на Ковачки. Според проучване на Биволъ от 2014 г. задълженията на фирмите от групата му към ПИБ надхвърлят 300 милиона лева. Стъпвайки на тези данни Грийнпийс публикува доклад, озаглавен Финансовите мини на “Ковачки”, в който се прави предположението, че бизнесменът не е самостоятелен играч, а “най-вероятно е подставено лице на икономическите и политическите групировки около ПИБ”.
Изгарянето на италиански боклук е нов етап за енергийните проекти, свързвани с бизнесмена и в него има икономическа логика. В Италия различни компании пласират различни типове битови, индустриални отпадъци и RDF за между 80 и 140 евро на тон. По-скъпо оценените отпадъци могат да бъдат само и единствено изгорени или казано с други думи, „оползотворени“ с код R1. За да получи някоя компания италиански боклук, тя трябва да представи на местните власти, отговарящи за сметищата, удостоверение, че имат площадка, лиценз и разрешения за съответните количества от компетентните власти в държавата – крайна точка за преработване и оползотворяване на сметта.
С всичко това разполага фирмата „Траш юнивърс“, която има разрешение от РИОСВ – Стара Загора да изгори 1,6 милиона тона отпадъци в България. Адресът за кореспонденция на „Траш юнивърс“ е в гр. Гълъбово – площадка “Брикел”. Площадката се намира в землището на село Обручище на терен с площ 25 декара, собственост на “Брикел” ЕАД. Формално фирмата няма връзка с Ковачки, но косвените връзки са налице (виж по-долу).
С решение № 13-РД-468-00 на директора от 27.03.2019 г. на компанията се разрешават дейности по третирането на отпадъци. В заповедта (виж тук) са посочени 200 000 тона пластмаса и каучук, които многат да бъдат размесвани с цел подлагане на дейности по „оползотворяването“ им между R1 и R12. С R1 се означава изгарянето в пещи. Останалите дейности между R2 и R12 са оползотворяване по други начини. Най-често се преминава през стопяване на полимерите и превръщането им в спойка за тухли, керемиди и други строителни материали. Правят се опити и за добиването на гориво за генератори от полимерите в RDF-а, които според експерти е съставен на 70-90% от тях.
Със същите указания на „Траш юнивърс“ се позволява да съхранят и преработят 700 000 тона запалими отпадъци RDF – модифицирани горива, получени от отпадъци. Разрешава се и третирането и на 700 000 тона други отпадъци, включително и смеси от материали, образувани от третирането на други категории смет.
Според източници на Биволъ, емисари свързани с Ковачки обикалят с въпросното разрешение и предлагат на различните компании в Италия да приемат смет на по-ниски цени. Дори ако приемат смет по 100 евро на тон при оценка 140 евро, от „Траш юнивърс“ се превръщат в желан партньор. След приспадането на транспортните разходи и пристанищни такси, приходът за компанията е между 45 и 60 евро от тон при пристигането на RDF-a на Порт Бургас. От 2015 г. Христо Ковачки разполага и със собствен железопътен превозвач, което минимизира транспортните разходи вътре в страната. Ако всички количества се доставят през италиански контрагенти, тогава компанията „Траш юнивърс“ ще реализира около 80 милиона евро приходи.
Двойна печалба
В Закона за управление на отпадъците (чл 89 ал 2 от ЗУО) е вписано ясно ограничение „Забраняват се превозите на отпадъци за Република България, предназначени за изгаряне или съвместно изгаряне с оползотворяване на енергията за всяка инсталация, в количества за съответната календарна година, надвишаващи сумарно половината от годишния капацитет на инсталацията, определен в разрешението или комплексното разрешително“.
Вече стана ясно, че “Брикел” има договор (с тайни клаузи) за изгарянето на 500 000 тона боклук от община Гълъбово. Какви са количествата вносен италиански боклук и дали те не надвишават половината от капацитета на инсталациите на Ковачки засега не е ясно, но МОСВ и Митниците дължат отговори на тези въпроси по реда на ЗДОИ.
Ясно е, обаче, че евробоклукът е много по-изгоден. Родните компании, които пласират RDF, плащат само до 20 лева на тон на инсинераторите. Разликата с италианския боклук е в пъти.
Товарене на боклука в Бургас
„Брикел“ ЕАД има интерес да изгори колкото се може повече от отпадъците доставени на площадката на „Траш юнивърс“. Още повече, че контролът за количествата боклук, влизащи на площадката на “Траш юнивърс” се извършва с електронна везна на… самия “Брикел”, както е посочено в заповедта от РИОСВ – Стара Загора.
Идентични са интересите и на ТЕЦ-овете в Сливен, Бобов дол и Перник. Според мнозина експерти, пернишкият ТЕЦ – Република е най-заинтересован да се гори биомаса и RDF, защото въглищата, които се добиват в района към момента са ниско калорични и влажни. За разпалването им е нужно алтернативно гориво. В „Брикел“ ЕАД няма такива проблеми с въглищата, но пък имат ясен финансов интерес, а и разрешително за площадката.
Екип на Биволъ засне с дрон балите боклук в ТЕЦ-Република, Перник.
За „оползотворяването“ на RDF в топлоцентрали те трябва да са с генерации, в противен случай не отговарят на критериите. В Гълъбово, Сливен и Перник подаването на топлинна енергия е реално, но Бобов дол не подава топлинна енергия към потребители в околните населени места. Там генерацията служи за отопление на оранжерии, които се намират в близост до сградата на ТЕЦ-а, в самия му двор.
Бизнесът с горене на боклук има и друга сладка страна – държавата изкупува електроенергията на ТЕЦ-овете на преференциални цени. Само от “Брикел” при 17 ст. на киловатчас без ДДС се генерират около 40 млн. лева годишно над борсовата цена на тока, според анализ на финансиста Владислав Панев.
Така се стига до парадоксалната ситуация, че ТЕЦ-ове, които имат инсталирана когенерация и комплексно разрешително да изгарят битови и технологични отпадъци печелят веднъж от преференциалните цени, на които се изкупува произведената от тях енергия и втори път от отпадъците, които им плащат да изгарят. За сметка на замърсяването и щетите за здравето на данъкоплатците.
Има – няма ОВОС
Преди повече от година няколко медии алармираха, че вместо да закрие топлоцентралата, правителството разрешава на „Брикел“ ЕАД да реализира инвестиционното си предложение за използване на алтернативни горива, като биомаса, RDF, нефтошисти и други подобни индустриални и битови отпадъци.
След като проучват проекта за „иновацията“, от РИОСВ – Стара Загора решават, че той няма нужда да бъде изготвяна оценка на въздействието й върху околната среда (ОВОС). Държавните експерти в звеното приемат на вяра, че иновацията цели подобряване на качеството на околната среда в района и снижаване на разходите за производство на електрическа енергия. Ситуацията с ТЕЦ – Сливен, който също е под опеката на РИОСВ Стара Загора, е идентична. Там също липсва искане за изготвяне на ОВОС. Вестник Капитал обстойно описва хронологията довела до горене на RDF в балканския град без ОВОС на инвестиционното предложение.
Дотук инвестиционните предложения за горене на отпадъци от топлофикациите удрят на камък в няколко града. Инвестиционните предложения са стопирани поради непълноти от РИОСВ Плевен. И в Русе местната РИОСВ излезе с решение, че трябва да се извърши оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционното предложение на “Топлофикация Русе”. Експертите на инспекцията в крайдунавския град са заключили, че процесът “има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху човешкото здраве“.
Най-драматична се бе съпротивата срещу горенето на RDF във Враца. Там населението на града започна да подготвя протести, когато общински съветник реши да прокарва тази идея в местния парламент. Като завършек кметът на Враца Калин Каменов обяви, че е против да се горят отпадъци в града му.
Експерти: Вредно и опасно е да се горят боклуци в стари инсталации
В решението на старозагорската инспекция относно „Брикел“ е посочено, че при реализацията на проекта не е предвидено изменение на технологията, защото добавянето на биомаса, отпадъци, RDF и нефтошисти нямало да измени състава на отделяните от ТЕЦ-а отпадъци. За повечето независими експерти подобни твърдения са меко казано смехотворни. Експерти от различни екоорганизации са изложили позицията си по темата пред Тоест.
Те обясняват защо горенето на RDF в импровизирани инсиниратори, в каквито се превръщат пещите на топлоцентралите, е вредно и опасно. Въпросните мощности са били изграждани предимно през 50-те и 60-те години на XX век. ТЕЦ Република – 1951, Брикел – 1962, ТЕЦ Сливен – 1966 г. Само Бобов Дол започва да работи през 1973 г. Трудно, дори невъзможно е подобни инсталации да бъдат приведени в синхрон с актуалните европейски норми.
Случайно или не на територията на свързваните с Ковачки ТЕЦ-ове в Перник и Сливен в последните годни възникнаха пожари. В края на септември 2018 г. в двора на топлоцентралата в Сливен избухна сериозен пожар. Според официалната версия, искра от самозапалили се въглища е причинила инцидента. По време на бедствието беше обявено, че горят бали със слама. Това е биомасата, която се използва за разпалването на слабо калоричните въглища. Освен големия пожар край топлофикацията, по същото време в Сливен се гасят и други две огнища – отпадъци и сухи треви в складове на предприятията ЗММ и Динамо в индустриалната зона на града, в близост до ТЕЦ-а. Според думите на множество свидетелите в района са горяли и полимери, най-вероятно RDF, тъй-като в града се е носела силна миризма на изгоряла пластмаса. Почти идентични инциденти се случват и в Перник. Там по официални данни, през лятото на 2017 и зимата на 2018 г. горят кабели покрити с въглищен прах. Отпадъците, които се запалиха под магистрала “Струма” при Дупница също се оказаха предназначени за ТЕЦ – Бобов дол.
Повечето топлофикационни дружества, считани за собственост на Ковачки, правят постъпки да горят отпадъци в пещите си. В най-добрия случай те имат сероочистки. Реално при изгарянето на RDF се отделят неорганични газове като серен двуокис, азотни и въглеродни окиси и хлороводород. Образуват се токсични метални съединения на базата на арсен, олово, хром, никел, кадмии. Отделят се още и канцерогенните бензоли, феноли, диоксини, и фурани. За последните две е публична тайна, че се натрупват в околната среда и организмите чрез хранителната верига т.е. буквално застрашават човешкото здраве и околната среда. ТЕЦ-овете не са пригодени да пречистват тези токсини. А за да се случи това се искат десетки милиони инвестиции, каквито очевидно не се планират.
Биволъ отправи няколко настоятелни покани за интервюта с директора на РИОСВ – Перник и министър Нено Димов, но от пресцентъра на МОСВ такива ни бяха отказани. В ход са няколко запитвания по ЗДОИ до МОСВ и Агенция „Митници“, чрез които се надяваме да хвърлим повече светлина по въпроса за количествата битови и технологични отпадъци, които влизат у нас, субектите, които ги преработват и противоречивата практика на регионалните екоинспекции относно необходимостта от ОВОС.
Институциите не виждат Ковачки
Липсата на адекватна реакция от страна на МОСВ по кризата с изгарянето на отпадъци и RDF даде повод на опозицията в целия й политически спектър и на браншовите организации да атакува правителството с мотива, че разпъва чадър над Христо Ковачки. Поводи за съмнение дават самите институции с конкретни действия по скандални казуси, свързвани със самоковския бизнесмен.
Така например Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наскоро отказа да започне разследване срещу производители и търговци на електроенергия, свързвани с Ковачки. От няколко работодателски организации твърдят, че те манипулират борсовия пазар на електричество, за да се обогатят.
От КЗК обосновават отказа с мотива, че компаниите не са лично на Ковачки, а крайните собственици на капитала на топлофикационните дружества са различни чуждестранни физически лица, за които не можело да се твърди, че между тях е налице свързаност. Всъщност, става дума за няколко сейшелски офшорки, но КЗК не си е дала труда да проучи дали зад тях не стои едно и също лице. Естествено, отговорът разгневи браншовите организации.
От писмото на Юлия Ненкова до работодателските организации става ясно, че във ведомството й не разбират или пък не искат да разберат какво се съдържа в понятието „офшорна компания“. Ненкова е майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков и бивша съпруга на бившия зам. председател на ВКС и конституционен съдия Румен Ненков.
В последните дни в атаката срещу Ковачки се включи и БСП. От левицата са сезирали прокуратурата за екологичен проблем при изгаряне на боклуци в няколко ТЕЦ.
Боклук, нефтошисти и… биомаса от норки?
Чрез компанията “Траш юнивърс”, която изглежда е в центъра на “екосистемата” на Ковачки за изгаряне на боклука, се открива връзка с друг голям скандал от последните седмици – загробването на стотици тонове трупове от норки край Сливен.
Според регистрите “Траш юнивърс” няма видима връзка с Ковачки. Фирмата е собственост на Георги Василев Илиев, роден 82 г. Той регистрира компанията през юли 2018 г. в съдружие с “Ак Комерс” ЕООД на Асен Кръстев, който пък е съдружник в друга фирма с ресторантьора Ути Бъчваров. Впоследствие “Ак Комерс” ЕООД прехвърля дружествените си дялове (10%) на Илиев.
Освен “Траш Юнивърс”, Илиев притежава и компаниите “Мин Инвест” и “Видахим Експорт”, като втората е била собственик на първата, преди да продаде дяловете си на Илиев. Предишен собственик на “Видахим Експорт” е Миглена Йорданова-Петришки. Както отбелязва в. Капитал, тя се появява в бордовете на няколко фирми, свързвани с Ковачки, както и в контролния съвет на партия “Лидер”, също свързвана с бизнесмена.
След като “Брикел” обяви, че ще диверсифицира горивата си с биомаса, RDF и нефтошисти, Капитал откри справка в регистъра на енергийното министерство, според която “Мин Инвест” е единствената компания в България с концесия за добив на нефтошисти. Концесията е за терен в с. Боров дол.
Именно на този терен според прокуратурата са открити заровени между 120 и 140 т. одрани норки, пише сайтът За Истината. В публикацията се отбелязва, че загробването на такова количество убити норки в землището за добив на нефтошисти е невъзможно без знанието на „Мин инвест“. Защото затова е необходима тежка техника, с която разполага само концесионерът.
***
