По принцип не съм такъв човек. Имам предвид, че нямам навика да се занимавам с разни жалби на тоя и оня. Все хора, които си мислят, че имат някакви права, само защото били плащали данъци. Тя и баба им е плащала данъци, ама „гък“ не е смеела да каже. Ние нали затова сме лидери на нацията? За да правим това, което знаем, че е добро, пък другите да си мислят каквото си щат.
Добре, ама днеска, ако искате наречете го фриволност, проява на слабост или опит за спасение от скуката по време на ваканционния сезон, се пресегнах през бюрото в лъскавия си офис и напосоки измъкнах едно писмо от огромната купчина. Още на пръв поглед ме озадачи. Надписът беше на латиница. Откъде накъде някой ингилизин или там, какъвто и да е англосаксонец ще се сети за мен? Признавам си, вече бях заинтригуван и отворих плика с треперещи пръсти. За разлика от шефа, аз поназнайвам английски, та направо ще ви предам текста в преведен вариант, за да не се мъчите.
„Уважаеми министър на транспорта на Република България,
На първо място искам да изкажа искрените си чувства на уважение към Вас и институцията, която представлявате. На второ място бих желал да ви уверя, че не е само уважение, това което изпитвам. Чисто възхищение си е.
Както може би знаете, аз съм кажи-речи най-популярният актьор в бранша си. Тоест, филмите за възрастни. Освен че съм популярен съм и изключително продуктивен. За ХХ години имам ХХХХ филма с ХХХХХ партньорки. Ако все още е необходимо да доуточнявам, имам предвид, че по презумпция би трябвало да съм специалист и в порното, и в чукането.
Бидейки с подобно самочувствие, аз дълги години се радвах на всенародното възхищение пред мъжествеността ми, но едва вчера разбрах какво се има предвид в онази поговорка, която гласи, че всеки си намира майстора. Защото Вие и Вашата подопечна институция така ми таковахте таковата майчина (превод с цензура, бел. министър), че още ми се върти свят. Но, нека да вляза в конкретика.
Преди няколко седмици си приказвам с един колега от бранша, супер нашумяла звезда в гей порното и той казва, че искал да си намери някаква екзотична дестинация за почивка, защото всичко му било доскучало. Парижи, Ривиери, Маямита, Балита, Хавайченца… Както и да е. става въпрос, че се замислих. Ами, аз съм, така да се каже, символ на експериментите в секса, една жива Кама Сутра, а шибаният работохолизъм ме е докарал дотам, че не съм обикалял никъде, освен за да си вадя оная работа на работното място. Оставих пурата в пепелника, отпих глътка ямайски ром, пренебрегнах влажния поглед, който метна на пакета ми колегата и отидох при глобуса, сврян между хиляди грамоти – най-голям, най-чевръст, с най-изпъкнали вени, най-лесно еректиращ… Все в този дух. Завъртях го и затворих очи.
И ето, че пръстът ми попадна на България. Моментално отворих Интернет, минимизирах стотиците порно сайтове и потърсих информация. Още на следващия ден вече бях на самолета. Макар и да не е във Вашия ресор, не мога да не кажа, че информацията за историята, културата, традициите и природните дадености, която открих за страната Ви, беше забележителна, макар и в страниците на официалните Ви институции да е представена с едни картинки, лога и клипчета, които са смущаващи дори и за мен, закоравелия порноактьор.
За да не влизам в подробности, искам да Ви спестя перипетиите, които преживях, докато стигна до място наречено Слънчев бряг. Ще Ви спестя и невъобразимото обслужване, и певиците по ресторантите, в сравнение с които моите партньорки във филмите за възрастни са невинни девственици, и цените, сравними единствено с Малибу. И стомашно-чревното разстройство, и тумбите пияни туристи, които се подиграваха с мустака и косматата ми, набита снага.
Уморен от всичко това, реших да зарежа престоя си в… Слънчака май му викат, и да обиколя страната Ви, за да разгледам прословутите ѝ красоти. Какъв по-хубав начин да разгледаш някоя държава, освен да пътуваш с влак, помислих си? Слизаш тук, слизаш там, седиш си в купето, зяпаш през прозореца, без да си ангажиран с нищо. Поне така си мислех, преди да се запозная с един порноактьор, пред когото аз мога само да благоговея. Неговото име е БДЖ.
Първата ни среща беше на гарата в Бургас. След като изчаках търпеливо 35 минути на опашка, за да стигна до гишето, ми казаха на английски, подобен на шеф на китайски ресторант, че няма запазени места. Любезната като на гъргойл физиономия на дамата зад гишето ме осведоми, че няма и други места във влака и се налага да изчакам, за да ѝ съобщят от не знам къде си, не разбрах, дали ще има правостоящи места. На въпроса ми кога ще се изясни това, ми отговори простичко, че не знае и, без да ми обърне повече внимание, повика следващия на опашката.
Та, стоя си сега, след като се оказа, че все пак щяло да има правостоящи места, ама влакът вече беше тръгнал, макар и с 25 минути закъснение и Ви пиша. От скука. Защото за тази една седмица в България се убедих в две неща. Че държавата Ви наистина е много красива, но да очакваш нещо, зависещо от институциите в нея да се случи е като да ми повярваш, че съм девствен.
Хванах следващия влак. В два през нощта трябваше да дойде, ама и той имаше закъснение. Тоя път 35 минути. И в него няма седящи места. Тъй като не мога да разгледам много в мрака, се утешавам, че ще се придвижа малко към спасителният бряг, тоест към международното летище в столицата Ви. Преди това обаче трябва да намеря къде да си взема дълъг, дълъг душ, защото и Ава Дивайн би се погнусила от мръсотията в този влак. Май си има основателни причини някои екзотични дестинации да си остават екзотични, дори и да са в центъра на света…
С пожелания моя приятел гей порно звездата да Ви уважи:
Рон Джереми“
Честно, нищо не разбрах какво иска тоя. Имало закъснения, нямало места, мръсно било. Ами, купи си кола бе, льольо! Нали си много отворен? Тука е така. Ако не ти изнася, заминавай си откъдето си дошъл и не се връщай! Ааа ма ха!
***
