Рамка на Национална стратегия за развитие на изкуствения интелект разработиха учени от Българската академия на науките по инициатива на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски. Документът е предоставен за разглеждане в Министерски съвет и е изготвен с цел да се подпомогне изработката на Национална стратегия за развитието на Изкуствения Интелект (ИИ) в България до 2030 г. Европейската комисия препоръчва тези стратегии да се вложат в интегриран 10-годишен план за действие.
Изправени сме пред цялостна промяна на обществото, която е много повече от технологичната революция през миналия век, посочват учените. Технологичните иновации не са универсално приложими и трябва да бъдат съотнесени към националните особености на икономиката и социално-културния контекст.
Адаптирането и оптимизацията на взаимодействието между технически и иновационни процеси и тяхното отражение върху обществото би могло да даде съществен принос за конкурентоспособността и продуктивността на българската икономика, се отбелязва в стратегията. Облачните и интернет технологиите, технологиите за оползотворяване на потенциала на големите данни, индустриалната и сервизната роботика, приложенията на изкуствения интелект са основните технологични предпоставки за развитие на цифровата икономика.
Предложената от БАН Рамка на Национална стратегия за развитие на изкуствения интелект разглежда и социалните аспекти като се посочва, че появата на новата вълна “цифрови технологии” (машинното самообучение, роботиката, големите данни, автономните системи) ще има значителни последици за икономиката и пазарите на труда, с потенциал да предизвика съществени социално-икономически промени.
Пазарът на труда и новите изисквания за дигитална компетентност, промяната в ученето и придобиването на квалификация, както и социалната значимост са сред разглежданите области. Естествено е да очакваме, че при интегриране на технологиите на ИИ в производството и публичния сектор ще се появят нови видове работа, докато други работни места изчезват. Проучванията показват, че няма единодушно мнение дали това ще доведе до спад или ще увеличи заетостта. Ясно е, обаче, че автоматизацията и цифровизацията ще променят видовете работни места и видовете умения, от които се нуждаят служителите.
Като сектори – „консуматори“ на ИИ са разгледани три специфични области за внедряване на ИИ в България: здравеопазване, ИИ за обществото (публични услуги), както и интелигентно земеделие, животновъдство и опазване на околната среда.
В препоръките на работната група от БАН за секторите, развиващи ИИ, се посочват няколко направления, в които страната има добър потенциал за развитие. Един такъв пример е развиващата се сервизна роботика (например интелигентни асистенти), роботи за използване на микро- и нано-технологии в биологията, безпилотни летателни апарати с интелигентно управление и др. Друг успешен за България сектор е разработването на софтуер, включително използване на ИИ при разработване (и тестване) на софтуер, човеко-машинни интерфейси на естествен език с приоритет на български език, системи за сигурност, системи с ИИ за управление на индустриални платформи, критични ресурси и инфраструктури и др.
В приложение са обобщени съществуващите български нормативни актове, свързани с развитието на ИИ, както и ключовите нормативни актове на международно/ЕС равнище.
Работната група от БАН препоръчва да се пристъпи към създаване на Национална стратегия за развитието на ИИ в България, което включва изготвяне на детайлни социалноикономически анализи за ползата от приложението на ИИ в различни приоритетни области и изработка на координиран План за действие с интегрирани мерки в различните сектори.
Терминът „Изкуствен интелект“ (ИИ) възниква през 1956 г. като описание на машини, които имитират присъщи на хората когнитивни функции. Използваното днес от Европейската комисия наименование „Изкуствен интелект“ обхваща системи, които показват интелигентно поведение, като анализират своята среда и – с известна степен на самостоятелност – предприемат действия за постигане на конкретни цели.
