Снимка: Виктор Гилтяй
Над 350 неравноправни клаузи в договори и общи условия на фирми за бързи кредити е открила при проверки Комисията за защита на потребителите (КЗП), съобщи председателят ѝ Димитър Маргаритов пред в. „24 часа”.
Резултатите от проверките на инспекторите са много важни у нас, и то точно сега, тъй като според проучвания всеки пети българин тегли кредит, за да посрещне Коледа и Нова година. Всеки втори пък купува подаръците през декември, посочва медията.
Проверени са споразуменията и общите условия към договорите на 45 фирми за бързи кредити, а КЗП е наредила неравноправните клаузи да бъдат отстранени, съобщава още шефът на комисията. Почти половината от дружествата - 21, са ги премахнали, без да е нужно да се завежда иск в съда.
За 17 от фирмите сроковете все още не били изтекли, като се очаква и те да прецизират клаузите. Срещу 6 от дружествата обаче ще бъдат предявени искове заради отказа им доброволно да отстранят неравноправните си клаузи.
“Много често търговците се изкушават да включват в общите условия клаузи, които правят кредитите предсрочно изискуеми, и то при неизрядност към трети лица, което е недопустимо”, обяснява Маргаритов.
Например някои кредитори слагали условия да се плащат редовно сметките към мобилни оператори. И кредитът можел да стане предсрочно изискуем, ако потребителят е длъжник към такава компания.
В други случаи кредитор изисквал от клиентите да платят лихвите до края на периода, а не само тези за времето, в което ползват заема. “Категорично потребителят не може да се поставя в подобно положение спрямо търговеца и да плаща нещо, което не дължи”, коментира Маргаритов.
Търговците опитвали чрез общите си условия да включват и различни такси. Например потребители били задължавани да заплатят за това, че са били уведомени по телефона, че закъсняват с погасяването на месечната вноска. В закона за потребителския кредит обаче е записано, че се забранява събиране на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването на кредита и с управлението му.
Установени са и случаи, в които търговци правят опит за ограничаване на автономията на договаряне на клиентите им с трети лица, ако това би влошило финансовото и икономическото им състояние. „Друг е въпросът, че преценката за това кога и как се влошава финансовото и икономическо състояние на един кредитополучател, също в част от анализираните от нас клаузи, е обтекаемо формулирано и чисто субективно като преценка”, посочва Маргаритов.
Ако фирмите откажат да отстранят неравноправните клаузи, КЗП води колективни искове в съда за прогласяването им от него за нищожни, недействителни. Следващата стъпка обаче е потребителите, засегнати от клаузите, да съдят фирмите за възстановяване на сумите. “Те могат да бъдат лесно осъдени, когато имат влязло в сила съдебно решение, че клаузите са нищожни”, разяснява Маргаритов.
Договорът за бърз кредит може да се развали до 14 дни след сключването му. Потребителят трябва да прати уведомление до кредитора и да върне получената сума заедно с начислена лихва за периода, през който е ползвал парите. Това трябва да е до 30 дни след датата на подаване на заявлението.
От КЗП съветват хората да проверяват общата сума за връщане, лихвения процент, годишния процент на разходите по кредита (ГПР), срока на договора, размера и броя на погасителните вноски, както и комисионите и таксите на финансовата институция. Тази информация се предоставя от кредитора чрез Стандартен европейски формуляр.
Най-точният показател за сравняване цената на два кредита е ГПР, който включва договорената лихва, дължимите такси и комисиони към небанковата финансова институция.
Право на потребителя е изцяло или частично да погаси кредита си по всяко време.
Кредиторът може да изиска такса единствено при договорите за кредит с фиксиран лихвен процент в рамките от 0,5 до 1% от предсрочно погасената сума. Според Закона за потребителския кредит той няма право да събира такса за предсрочно погасяване при договорите за потребителски кредит, уговорени с променлив лихвен процент, и при договорите за кредит под формата на овърдрафт.
Въпреки констатираните нарушения обаче от КЗП отчитат, че едва 3% от всички оплаквания през 2015 г. са срещу такива компании и банки.
Те вече са започнали преглед на договорите на банките, а предстои такъв и на застрахователните дружества.
Източник: в."24 часа"
