Снимка: Виктор Гилтяй
– Г-н Маргаритов, каква е равносметката от изминалата 2015 г.?
- За нас годината беше с много активна дейност във всички направления, по които като институция имаме възложени функции. Статистически това са около 35 000 проверки в търговската мрежа, туристически обекти, по жалби на граждани. Имахме и много наши кампании - през летния сезон, за началото на учебната година, за студентския празник, за намаленията по празниците и др. Съставихме около 3000 акта за нарушения.
- Нарушенията повече или по-малко са от предходните години?
- По-малко е. В общ план има намаление на нарушенията с около 10% на годишна база. Още по-радващо е, че в определени области се наблюдава значителен спад. Например с над 50% по-малко са нарушенията за предоставяне на туристически услуги в некатегоризирани обекти. Знаете, че там има и нова наредба, която влиза в сила от 17 февруари и която се надявам допълнително да допринесе за решаването на един от основните проблеми по контрола в туризма. Това е свързано с по-нискокатегорийните места за настаняване - т.нар. стаи под наем. За съжаление те в по-голямата си част са в сенчестата икономика. Но сега с влизане в сила на новата наредба условията са облекчени значително. И се надяваме, че тези лица ще бъдат по-мотивирани да излязат на светло.
– Имаше ли много нарушения по празниците?
- Естествено, че когато има празници и кампании от търговците с различен тип анонси към потребителите, има и нарушения. Защото този процес поражда изкушения да се търси бързата и лесна печалба. Но не бих казал, че имаше някакви големи отклонения от това, което по принцип се наблюдава на пазара. Виждаме по жалбите, които са получени по време на празниците, че те по-скоро са свързани с коледно-новогодишната еуфория за купуване на подаръци. И най-вече след това с лекото отрезвяване, когато се установи, че не са избрани подходящите подаръци и някой иска да ги върне. Получихме такива запитвания, включително и по телефона. Важно е да кажем, че тук има две посоки. В единия случай, ако подаръкът е закупен от търговската мрежа, е по-скоро въпрос на добра практика от съответния търговец да приеме стоката обратно и да върне парите. Законът предвижда възможност за замяна и отбив от цената само при рекламация - например заради дефект. Втората посока е при онлайн търговията, където безусловно в 14-дневен срок от получаването на стоката имате право на отказ. Това означава, че можете да предявите към търговеца претенция да ви върне парите, без значение с какви мотиви я отказвате. Има добри практики, при които този срок дори е по-дълъг от посочения в закона и може да е и 30 дни, но и нарушения, при които търговци се опитват да го съкратят на 7 дни. Такова правило е имало преди и може да е заради непознаване на нормативната база, но при някои е въпрос и на хитринка.
Но като цяло все повече се наблюдават добри практики да се приема връщането на стоката. Може би заради конкуренцията на онлайн търговията и традиционните магазини започват да въвеждат тази възможност, което е полезно за потребителите. Така пазарът ни все повече се приближава до този в развитите държави, където това са обичайни практики.
– Новата година започва с новост при защитата на потребителите. Ще има т.нар. секторни помирителни комисии. Готови ли сте вече за старта им?
- Това, което се очаква от нас, сме го направили. То се състои в конституирането на самите комисии, определен е съставът им. Има утвърден от министъра на икономиката правилник за дейността им. Така че ние сме готови за старта на секторните помирителни комисии. Разбира се, че ще продължат да работят и общите помирителни комисии. И за тях има една новост с актуална заповед на новото им райониране. Защото секторните помирителни комисии работят в София, а общите са в цялата страна - в 12 от по-големите градове. Надявам се, че те ще бъдат още по-активни.
За секторните помирителни комисии е важно да се каже, че са в най-чувствителните сектори, в които поначало се получават и най-много жалби и сигнали. Имат допир и с т.нар. естествени монополисти, защото ще работят в секторите енергетика и ВиК. Също така ще има и в областите транспорт, съобщения и финансови услуги, които включват и банкови, и застрахователни.
Имаме условията, за да започне тяхната работа. Целта ни е действително да бъдат припознати като един ефективен механизъм за разрешаване на потребителски спорове. Това ще става безплатно и за сравнително кратък срок на фона на другите производства - 90 дни, в които трябва да е приключило всичко. Не е за подценяване фактът, че тук за разлика от една съдебна или арбитражна процедура, се търси една допирна точка, която да удовлетвори всички страни в спора. Например от едно съдебно решение винаги някой е недоволен - един печели, друг губи. А тук идеята е да се намери пресечната точка в интересите.
Затова много държа да се разбере, че това е позитивен способ, който може да спести време, нерви и средства. И когато имате финалния акт - помирителното споразумение, няма недоволни.
- Какво показва практика ви досега от общите комисии? Склонни ли са търговците да се включат в помирително производство?
- Статистиката показва, че засега не са съвсем склонни. Това е истината. Но имаме амбиция да променим това разбиране. Особено за секторните помирителни комисии искаме търговците да си дадат сметка, че тук става въпрос първо за един състав, който е компетентен и второ, че е за сближаване на позиции, а не просто за налагане на решение. Защото да припомня, че когато стигаме до съд ние като страна, която защитава потребителите, обикновено печелим тези дела.
- Ако търговецът не изпълни решение на помирителна комисия как ще бъде задължен да го направи?
- Хипотезата, в която има подписано споразумение от търговеца и той не го изпълни, за мен е екзотична. Но, ако все пак стане, отново идваме до съда. Едно помирително споразумение може да получи изпълнителна сила, ако после то бъде потвърдено от съда. А това става в рамките на охранително производство, което е много бързо и не води до значителни разходи. Тогава помирителното споразумение има изпълнителна сила и няма мърдане.
– Какви кампании планирате през 2016 г.?
- Акцентът на информационните ни кампании през годината ще бъде: "Имате права, отстоявайте ги, защото това е важно за вас!" Искаме да разчитаме на активността на хората, но не с цел те сами да си разрешават проблемите и да не ни занимават, а действително да се чувстват по-комфортно, когато ежедневно влизат във взаимодействие с търговци. Поставяме и един акцент в защитата на потребителските права на хората от третата възраст. Имаме вече подписано споразумение с неправителствена организация, която работи в тази област. Целта е да интегрираме хора от третата възраст в контрола и процесите, които осъществяваме. Защото констатираме, че имаме доста жалби, в които понякога търговците именно към тази уязвима група анонсират различни видове нелоялни практики. Например ги обвързват с договори с дълъг срок без да разберат или ги изкушават с кампании за продажби на стоки за здравето. Затова и решихме да разгърнем един такъв тип дейност.
Ще продължим и да обръщаме специално внимание на децата и учениците. Те са подложени на рискове, свързани с опасни стоки, продажба на цигари и др. Контролът на туристическия продукт също е много важна част от нашата дейност. Видяхме, че е добра идеята, която осъществихме през лятото с откритите приемни в комплексите. Сега ги има за първи път и в зимните курорти и отново сме търсени повече за консултации, отколкото за сигнали, което е добре. Предвиждаме и доста други кампании.
– Обявихте наскоро, че една от тях е да се изписва телефонния номер на комисията на касовите бонове. Има ли вече готовност за това?
- Техническата част от този процес предстои тепърва да се случи. Защото трябва координация с колегите от НАП и Министерство на финансите за промяна на нормативната уредба, за да може този реквизит да бъде фиксиран. Но смятам, че идеята е добра и тя вече получи енергия за реализиране покрай инициативата на НАП за лотария с касови бонове. Срещаме принципно разбиране и ще намерим начин да го направим. Това ще е една добра възможност за потребителите да реагират веднага. Но, идеята е да се развие като едно комплексно решение, от което изписването на телефона е само част. Трябва и компетентен кол център, който да даде съвет веднага, да има и приложение за мобилни телефони, за да се изпраща сигнал и снимки в реално време. Даже имаме проектна готовност да опитаме да получим финансиране за развитие на идеята от европейските фондове. Целта е и нашата работа да влезе в унисон с модерните IT технологии, защото все още много неща се случват на хартия. Смятам, че след 1-2 г. ще сме доста по-различни, което ще ни даде възможност да бъдем още по-бързи и да правим повече проверки.
Източник: в. "Труд"
