Около 70% от извършените от Комисията за защита на потребителите (КЗП) през миналата година близо 39 000 инспекции в търговски и туристически обекти и в онлайн пространството са свързани с разкриването и забраната на практики, които увреждат икономическите интереси на гражданите. Издадени са 300 заповеди за преустановяване на некоректни спрямо потребителите действия на търговци в сферата на телекомуникациите, туризма, онлайн търговията и др. Това стана ясно на пресконференция днес, на която контролният орган представи резултатите от своята дейност през 2016г.
„Запазва се тенденцията в около десет процента от случаите да се установяват различен тип нарушения. Акцентът в контролната ни дейност и в този сектор бе поставен най-вече върху нелоялните търговски практики. Целта е да сведем до минимум стремежа на търговците да се изкушават да поемат обещания, които впоследствие да не изпълняват”, коментира Маргаритов. Той посочи, че все още това е едно от най-сериозните нарушения, което се среща, както при туроператори, така и при хотелиери и ресторантьори.
„Добра практика е, че в подобни случаи все повече търговци осъзнават необходимостта да се опитат поне да компенсират ощетените потребители с предложения, които могат да удовлетворят желанията им”, добави председателят. Той обърна внимание и на една противоположна тенденция: „Има една склонност към отпускане и занижаване на качеството при някои от търговците в сферата на туризма, когато един добър и активен сезон върви към своя финал. Но дали през юли или през септември, на потребителя трябва му бъде предложено най-високото качество на продукта, за да бъде спечелен и да се върне отново. Не че не го умеем, въпросът е да съумеем да направим така, че нивото на обслужване да бъде запазено през цялото време.”
Маргаритов изрази очакването си зимният сезон да бъде също така добър. За подпомагане спокойното му протичане комисията присъства с повече екипи на терен и с приемни в трите големи курорта, където туристите могат да получат информация за правата си и съдействие по конкретни казуси.
За 2016 г. КЗП е извършила 3148 инспекции – това са проверки при производители и вносители и на търговски обекти за продажбата на опасни стоки, съобщи Константин Арабаджиев, член на КЗП. Стоките, които са проверявани, са свързани с отглеждането на деца, продукти за свободно време, градински мебели и надуваеми изделия. На база на тези инспекции са съставени 295 акта за продажба на опасни стоки, каза още Арабаджиев. Той обяви, че за 212 стоки е доказано, че са опасни и те са забранени от КЗП. Арабаджиев отбеляза и доброто взаимодействие с Агенция „Митници” по отношение на проверката на документите и сертификатите на стоките още при влизането им у нас. Той допълни и че България е една от водещите страни в Европейската система за обмен на информация за опасни стоки RAPEX.
„Стремежът за улесняване процеса по постигане на извънсъдебно решение на възникнал потребителски спор и новите секторни помирителни комисии са двете причини, поради които през миналата година акцентирахме и върху популяризирането на помирителното производство”, посочи Константин Райков, член на КЗП. Той съобщи, че са образувани 438 помирителни производства. По-голямата част са свързани с правото на рекламация, неравноправни клаузи и нелоялни практики. Над 60 са образуваните секторни помирителни комисии в сферата на електронните съобщения, финансовите услуги, енергетиката, ВиК услугите и транспорта. Има още 120 производства към Помирителната комисия за платежни спорове, като в повече от половината от случаите са постигнати споразумения. Райков съобщи още, че в КЗП са постъпили над 1900 жалби във връзка с проблеми при онлайн пазаруване или извън търговски обекти, като за установените нарушения са съставени над 300 акта основно за липса на информация за търговеца или условията, при които се осъществява сделката.
По повод проблеми с онлайн търговци е и най-големият дял жалби и сигнали до Европейския потребителски център – България. През 2016 г. общият брой на постъпилите оплаквания там е над 1300, като има ръст от близо 30% спрямо 2015 г., обяви директорът му Игнат Арсенов. Той предупреди, че потребителите преди да пазаруват онлайн, трябва да проверят кой е търговецът, има ли яснота за фирмата и адреса му. Ако липсват данни за това, то има голяма вероятност този търговец да е извън ЕС и защитата им на потребители да бъде ограничена.
Понякога динамиката на обществените отношения изпреварва реакциите на институциите и в случая със споделената икономика сме свидетели именно на такава хипотеза. Затова ние сме амбицирани през настоящата година да изготвим и предложим на новия парламент текстове, които да уредят възможността тя да бъде в някаква степен контролирана. Само така може да се гарантира, че различен тип лоши практики могат да бъдат пресечени и забранени навреме и тези взаимоотношения да се развиват по един нормален начин. Такава е и нашата основна цел като институция – да не сме като един развален компютър, който непрестанно да има нужда от рестарт. Ние работим последователно, методично и динамично и резултатите се отчитат в статистиката”, допълни Маргаритов.
„Потребителите в България стават все по-активни. Запази се тенденцията от последните години да получаваме повече жалби и сигнали. На тази база извършваме и повече проверки. Същевременно броят на нарушенията за трета поредна година намалява”, обяви Маргаритов. Той посочи, че дори на пръв поглед тези тенденции да изглеждат парадоксални, те са логически обвързани. „Все повече гражданите се обръщат към нас, включително онлайн, на момента дори преди да е завършил фактическият състав на едно нарушение при търговеца. Възможността ние да реагираме преди нарушението да е факт, позволява в над 75% от случаите, в които сме били потърсени, да реагираме така, че потребителите да останат удовлетворени от начина, по който са се развили събитията по повод на конкретна сключена от тях сделка”, обясни председателят.
Маргаритов посочи, че една от целите на комисията през тази година е задълбочаване на взаимоотношенията с неправителствения сектор. „Някои от организациите в тази сфера в последните месеци са все по-активни, затова мисля, че е дошъл моментът, в който би трябвало да споделим отговорността за това как се работи с хората и как биха могли и неправителствените организации да дадат своя конкретен принос в разглеждането и процедирането по жалбите и сигналите на потребителите”, каза председателят.
Друг от акцентите на КЗП през 2017г. е по-активна работа с търговците. „Ефективна потребителска защита според нас би могло да има само тогава, когато всички участници в този процес са достатъчно добре обхванати – както от нормативната уредба, така и от конкретната работа по информираност и превенция”, завърши Маргаритов.
Източник: БТА (видео)
Още по темата:
БНТ - "КЗП съди девет фирми за бързи кредити"
БНР - КЗП подготвя законодателство за споделената икономика"
Bloomberg TV Bulgaria - "КЗП ще регулира споделената икономика"
