Г-н Маргаритов, бихте ли разказали малко по-подробно за отпадането на „виртуалните граници“ при ползването на абонаменти за различни услуги при пътуване в Европейския съюз? Конкретно за потребителя каква е ползата от премахването на този вид граници?
Започвам с малко предистория отговора на този въпрос. Вече на всички е известно, че от лятото на миналата година отпаднаха дотогава действащите роуминг такси на територията на Европейския съюз и сега всеки европейски гражданин, независимо къде се намира в Европа, разбира се при определени условия, може да ползва същия абонаментен план при тарифиране, както в страната му. Това според мен беше едно изключително постижение в полза на потребителите в Европа. То е факт в резултат на 10-годишни преговори между държавите членки и техните национални органи, както и със самите мобилни оператори, които извършват дейността си на територията на ЕС. Същевременно принадлежи на една положителна тенденция, която продължава да се развива. Предвижда се в рамките на тази година подобно нещо да се случи по отношение на различен тип абонаментни планове за телевизионни, образователни или музикални канали например, както и за електронни книги или игри. Ще се разделим с познатите надписи, които сега може да видим, когато сърфираме в интернет и искаме да гледаме определено предаване: „Важи на територията на Република България“. Предвижда се точно тези „виртуални граници“ да отпаднат и когато вие имате такъв абонаментен пакет, съответното съдържание да ви е достъпно във всяка точна от Европейския съюз. Много типичен пример е т. нар. Voyo, което може да го ползвате, тук, в България, но в Германия например, не.
Кога ще стане въвеждането на този вид услуга?
Предвижда се новите правила да влязат в сила тази пролет. Дава се определен гратисен период на самите оператори, за да могат чисто технологично да организират всичко необходимо по въвеждане правото на достъп до абонамент от чужбина без допълнителни разходи за потребителите.
Това ли е потребителска новина номер 1 за 2018 г. ?
Ами, да. Това е новината за тази година. Трябва да отбележа, че също на ниво Европейска комисия и Европейски парламент доста е напреднал и процесът по въвеждане на нови правила за отпадането на така нареченото геоблокиране. Когато вие пазарувате в интернет среда, може да бъдете пренасочвани в сайтове в точно определени страни, а не тези, които вие сте си набелязали и там вече условията за търговията са по-различни. Този въпрос бе повдигнат преди няколко години, включително нашият еврокомисар е вземал активна позиция, че трябва да бъде законодателно определено търговците да не могат своеволно да пренасочват клиентите си към точно определени територии. Това би било изцяло от полза на потребителите.
От всички положителни промени, които предстоят, има ли вратички в тях, които по някакъв начин да навредят на потребителите?
При всички случаи падането на граници и даването на възможност за по-активна комуникация е нещо хубаво, защото изборът е по-голям. Същевременно обаче рисковете биха могли да бъдат в това, че при тази засилена комуникация се създава известна несигурност с кого приемате да сключите сделка. Дали действително зад екрана стои реален търговец, дали офертата, която ви се отправя, е реална. Това изисква малко повече внимание от страна на потребителите, когато използват тези новости, за да не станат жертва на измама. Хората винаги трябва да имат едно на ум и да проверяват, когато се появят дори и минимални съмнения, да правят съпоставки с цените, за да може да се елиминират рисковете, които крие това засилено общуване.
Като говорим за възможност за измама, има ли възможност да се даде гаранция на хората, които организират ваканцията си през туристическа агенция, че няма да бъдат по някакъв начин измамени?
Най-същественият риск при организираните пътувания е да платите за нещо, което е било много примамливо, а на място да се окаже, че истината е съвсем различна. От сигналите и жалбите, подадени в Комисията, тези от категорията туризъм са с относително малък дял - около 5%. Но темата е голяма и има няколко аспекта. И хотелиери, и ресторантьори, и туроператори трябва да имат висока степен на отговорност и съзнание. Другият въпрос обаче, който е свързан със състоянието на този пазар, също не е маловажен. Законът в момента със застраховката „Професионална Отговорност“ дава гаранции за това, че при евентуален фалит на агенцията, клиентите, които са си закупили туристически пакети, ще могат да бъдат обезщетени. Тази застраховка е единствената за момента в България гаранция, която се дава на потребителите.
При сключване на договор за пътуване с туристическа агенция мога ли да изискам копие от тази застраховка, за да се уверя, че туроператорът спазва закона?
Имате право. Когато съветваме хората, едно от нещата, което казваме, е гражданите да се уверят, че туроператорската фирма е вписана в Националния регистър и второ, да изискат полицата на валидната застраховка, за да са сигурни, че ако настъпи неблагополучие, имат поне една гаранция за това, че средствата, които плащат, ще им бъдат възстановени.
Как бихте коментирали случаите с подадените оплаквания за надутите сметки за телефон в резултат на непоискани услуги? Можете ли да дадете препоръка как да не попадаме в подобна ситуация?
Казуси като този действително попадат в сферата на нашата компетентност и статистиката ни показва, че през миналата година са постъпили около 100 такива жалби при нас от потребители, които твърдят, че получават по-големи сметки на база получени смс-и за услуги, за който не са се регистрирали. За всеки един от случаите сме извършили съответната проверка и резултатите показват, че в около 40% от тези оплаквания действително става въпрос за т.нар непоискана услуга. Съответно търговецът е извършил нарушение и съгласно забраната в Закона за защита на потребителите глобата за всеки отделен случай може да бъде между 1000 и 3000 лв. Имало е и констатирани случаи обаче, в които потребителите може би са подценили и стойността на тези услуги, и необходимостта да ги получават и са приели с кликване върху някакъв прозорец, при които за съжаление, ние не можем да установим нарушение. Въпреки че потребителят очевидно не е разбрал добре на какво се съгласява. Затова нашата препоръка е винаги, когато има подобни съмнителни анонси от телекомуникационни оператори или от други търговци, които оперират в gsm средата основно, потребителите да внимават с какво се съгласяват. В случай на съмнение, че има някаква нередност да се подаде сигнал при нас, за да може ние да извършим проверка. Хубаво е потребителите да правят екранна снимка на съмнителното предложение, която да представят при нас, за да можем, ние да разберем за каква точно нередност става въпрос.
Може ли да се каже, че това е един вид нелоялна търговска практика, от страна на мобилните оператори?
Това е административно нарушение на Закона за защита на потребителите, който забранява доставката на цифрово съдържание или предоставяне на услуги на потребител без искане от негова страна. Тоест тук трябва да има проактивно поведение от страна на потребителя, за да може той след това да бъде абониран за получаване на определен тип информация.
Много се изговори за двойните стандарти при храните. Като се започне от това, че ядем най-некачествената храна в Европа. Вие как ще коментирате?
Колкото и да искаме да решим въпроса на национално ниво, това няма как да се случи без намесата на европейски законодателни актове. Нормативната рамка към момента практически позволява един и същ продукт от една и съща търговска марка и от един производител да бъде с различно съдържание, стига то да е ясно описано върху етикетите.
Това, което ние сме направили като констатации и проверки с колегите от Българската агенция по безопасност на храните, е съпоставка на продукти от една марка, която се продава в различни държави по света. Установихме определен брой случаи на продукти с различно съдържание, но забележете - това е описано на етикетите. Следователно, няма нарушение на закона и практически не можем да наложим глоба. Но тъй като от тази гледна точка темата действително се постави, в момента се работи по посока на това да се въведе изискването, че когато продаваш един продукт, той трябва да бъде с идентично съдържание във всички страни, в които се предлага.
Можете ли да дадете няколко кратки, но полезни препоръки на гражданите, за да не станат жертва на измама?
Хората трябва да запазват потребителското си хладнокръвие. Тогава, когато има предпразнична еуфория около пазаруването или просто искат да направят подарък на близък човек, се впускат в необмислени покупки и могат да станат жертва на нелоялна търговска практика. Когато говорим за търговската мрежа, е важно да кажем на хората, че все повече търговци предоставят за възможност на връщане на дадена стока, защото не ни е харесала. Добре е потребителите да изискат точно и ясно обяснение в кои случаи може дадена стока да бъде върната. Най-добре е дори да има писмено съгласие, за да може при установяване на проблем, ние да се позовем на факти и доказателства. Ако нещо не е ясно на хората, е важно да питат. Имаме го дори в манталитета ни да ни е неудобно да попитаме. Много често един въпрос или два могат да ориентират потребителя дали срещу него стои нелоялен търговец.
Източник: в.„Телеграф”
