Лансира се идеята за създаване на единен Европейски орган, който да контролира качеството на стоките и храните, продавани в Западна и Източна Европа. Какъв е шансът това наистина да се случи и какви са останалите варианти, за да бъде решен проблемът с двойните стандарти – в частност при храните?
Повечето от тези проблеми имат трансграничен и мултинационален характер и оттенък. От тази гледна точка би било добре да има един орган, който би могъл да събира, обобщава и споделя информация в различните държави, където пък от своя страна контролните органи на национално ниво като едни „работливи пчелички“ би трябвало да извършват съответните проверки, да направят съответните анализи заедно с другите институции, които имат и акредитирани лаборатории и могат релевантно да се произнесат за състава на даден продукт.
Най-важното нещо, според мен – отново във връзка с едно от предложенията на Новия търговски механизъм, е да има адекватни санкции. Това, което предлагат колегите от Европейската комисия, е хармонизиране на принципа, по който да се налагат тези санкции във всички държави-членки и това да бъде процент от оборота на търговеца за определен период, например за предходната година. Предлага се този процент да стигне до числото четири. По този начин ще се получи справедливо възмездие в пропорционален размер по отношение на онези, които си позволяват да правят такъв тип нарушения.
Говорейки за качеството на храните, нека споменем и факта, че до края на 2018г. има вероятност по магазините да се появят първите храни с цветни обозначения на хранителните стойности или т.нар. „светофарни етикети“. България все още не е в списъка на държавите, които евентуално биха въвели този нов вид обозначение, но според мен, според Ваши колеги, с които сме разговаряли, както и според потребителите идеята е добра. Каква е възможността да се случи това у нас и Вие подкрепяте ли тази инициатива?
Разбира се, че подкрепям. Мисля, че в България тя ще се случи, независимо, че за момента става въпрос за въвеждането на това етикетиране на доброволен принцип. Интересното е, че тази идея идва от големите мултинационални компании на територията не само на Европа, а в целия свят. Очевидно идеята надскача границите на Европа, Америка или дадена държава и регион.
Тя е добра, защото ориентира потребителите в това кои от съставките са в допустимите и кои в малко по-рискови зони посредством обозначаването в цвят. Това, което тези, които не споделят напълно коректността на този механизъм, твърдят е, че обикновено става въпрос за 100 грама или 100 мл, а не за обичайната порция, която се приема от един потребител в рамките на деня, например. Но аз мисля, че този ориентир също е достатъчно добър, защото всеки един би могъл да прецени за себе си на базата на съдържанието, вложените в дадения продукт количества и обичайния дневен прием, който и при сега действащите обозначения по етикетите се отразява по един или друг начин.
Приветствам тази идея и смятам, че е добре тя да бъде въведена по-скоро и самите потребители в практиката като я тестват ще имаме възможност да получим обратна връзка дали я ободряват и какви предложения биха имали за нейното развиване.
Източник: БНР
