Г-н Маргаритов, наскоро Европейският парламент гласува пакета „Нова сделка за потребителите“, с което бе направена важна стъпка към края на практиката един и същ хранителен продукт да се предлага с различен състав под една и съща търговска марка на различни пазари в Европейския съюз. Бихте ли припомнили как започна всичко?
Всичко започна преди няколко години, когато този въпрос се постави във фокуса на общественото внимание и най-вече в региона Централна и Източна Европа. Бяха извършени серия от проучвания на продукти, за които – като най-често потребявани – бяха възникнали тези съмнения, основно хранителни продукти. Беше установено, че има такъв проблем – продукти с една и съща търговска марка, с идентична опаковка се предлагат на различни пазари от територията на ЕС с различно съотношение на съставките или въобще с различен състав. Това към момента на поставянето на този въпрос практически се оказа, че не е забранено от закона. Когато производителят или дистрибуторът коректно е описал съотношението на съставките, той може да продава с тези разлики. Всичко това обаче беше преценено, че по някакъв начин ощетява определени групи потребители и в някаква степен уронва доверието на европейския потребител в общия европейски пазар, за който се твърди, че всичко е на една скорост, всичко е като възможности за достъп равнопоставено.
България почти от самото начало, от 2017 година присъства като активен участник, включително с няколко проучвания, извършени от БАБХ и с участието на КЗП. Знаете и за активността и на политическо ниво, включително с провеждането в рамките на нашето Председателство на Съвета на ЕС на специално събитие. Един от малкото случаи, в които се постига пълно единодушие в позициите на всички държави членки на ЕС, беше именно поставянето на този проблем на масата и съответно – ясното съзнание, че трябва да се търси решението му. Вече такова е намерено – гласувани бяха промените, ще има изменения и в националните законодателства и проблемът т.нар. „двоен стандарт” ще бъде вече нелоялна търговска практика.
Какво предстои да се случи след приемането от Европейския парламент на договорените между Европейската комисия, Съвета на Европа и Европейския парламент промени на Директивата за нелоялните търговски практики, което вече е факт?
Няколко важни неща. Първо, националните законодателства да възприемат тези нови постановки. Да бъдат предвидени съответните санкционни механизми и разпоредби. Предвижда се след това, на базата на един първоначален двугодишен период на действие на новите правила, да бъде преценено каква е ситуацията и дали двойното качество на продуктите трябва да бъде добавено към черния списък с нелоялни търговски практики. Т.е. – ще бъдат ли по някакъв начин възведени като по-тежко нарушение тези случаи и т.н., за да се прецени дали „мащабът на бедствието” не изисква приемането на още по-строги мерки.
Когато говорим за промените, касаещи конкретно решаването на двойния стандарт при продуктите, освен храните, ще бъдат ли обхванати и други сектори?
Ще напомня, че за първи път в обсега на тези проучвания са включени и спиртни напитки именно в проект, който реализира КЗП. Това добро начало да се мисли за разширяване на обхвата, защото от цялостното интерпретиране на въпроса и от обществената реакция във връзка с опитите той да бъде решен през последните години, се вижда, че потребителите определено идентифицират и други сектори. Например, козметика, домашни потреби, различен тип препарати. Това означава, че допълнителни усилия в тази посока следва да бъдат положени.
В момента, в който законодателството предвиди, че подобен тип действия на търговци и дистрибутори представляват нелоялна практика, няма значение в кой сектор на икономиката се случва това. Когато ние получим сигнали и жалби от потребителите, ние ще можем и трябва да извършим съответните проверки. И, когато установим, че такова разминаване има – със съответните тестове, изпитвания, след становище на самия търговец, ще можем да се произнасяме и в други сектори на пазара.
Как ще се преценява доколко съществени са отклоненията и дали е налице нелоялна практика?
Това беше голям въпрос в хода на коментарите – първоначалните и последващите, във връзка с необходимите промени в законодателството. Чуха се гласове, че е много субективно да се прецени, а не може навсякъде да се продава едно и също нещо – тук не става въпрос като съдържание и това, което говорим – като двоен стандарт, а по-скоро като една продуктова гама. Тогава станаха ясни две неща. Първо, че трябва да има единна европейска методология, която вече е факт. И тя да бъде прилагана във всеки случай, независимо в коя държава-членка се извършват съответните тестове и изпитвания, в коя акредитирана лаборатория и т.н. И второто, когато някой смята, че има причини – поради особености на вкуса на определени пазари, предпочитания на потребителите, на географски, национален и някакъв друг признак – той има възможността да регистрира специална търговска марка, която да отразява това. И, когато продуктът бъде предоставен на вниманието на потребителите в съответния регион, те би трябвало дори да бъдат поласкани от факта, че са специално уведомени за това как техните предпочитания са отчетени. А навсякъде другаде, където се преценява, че всичко трябва да бъде предлагано само под една търговска марка, разбира се, че най-логичното е тя да бъде с абсолютно идентично съдържание.
Стана ясно, че местните законодателства на всяка една държава ще решават за наказанията при констатирано нарушение. На базата на какво трябва да бъдат налагани санкциите?
Принципът, който в момента е възприет в промените на директивата, е че това трябва да бъде процент от оборота на съответния търговец, който бъде уличен в извършването на такъв тип нелоялна търговска практика. Конкретните размери и начините на налагане ще бъдат предвидени в административно-наказателните разпоредби към промените в закона.
Източник: „Дарик” радио
