Пазарът на труда продължава експанзията си и през второто тримесечие на 2019 г. и регистрира ръст на броя на заетите лица с над 105 хиляди души спрямо същия период на 2018 г. Увеличение на заетите се наблюдава всички възрастови групи, като дори заетостта при групата 15-24 години, която дълго време върви срещу общата тенденция на растеж, се оттласква от дъното. Безработните лица според НСИ вече са под 150 хил. души, а справка с последните данни на Агенцията по заетостта (АЗ) за регистрираните безработни потвърждава положителната тенденция. Още по-добър сигнал за състоянието на пазара на труда е продължаващият спад на обезкуражените[1]. Те намаляват с почти една трета от нивото си през второто тримесечие на 2018 г. и вече са едва 63,3 хиляди души.
В потвърждение на по-ранни прогнози на ИПИ, близо половината от новозаетите са с основно (41,9 хил. души) или начално и по-ниско образование (10,4 хил. души). По-голямата част от тях се насочват към преработващата промишленост, хотелиерството и ресторантьорството, както и строителството, чиито общо ръст на заетите на годишна база е с 51,8 хил. души.
Тези данни показват, че доброто състояние на икономиката и пазара на труда успяват да придадат инерция и на икономически дейности с по-ниска добавена стойност, които разчитат на работници с по-ниски (или никакви) образование и квалификация. Ограничения в този процес обаче са ясно видими на регионално ниво, като пазарът на труда в Северозападна България продължава изключително неубедителното си представяне и през 2018 г.
Коефициентът на заетост на населението на 15-64 години достига рекордните 70,7%, като цели 16 от 28-те области в страната регистрират рекордна заетост на населението в тази възрастова група за второто тримесечие, а за 13 от тях коефициентът е рекорден по принцип, независимо от наблюдавания период на годината. Единствената област от Северозапада в тази група обаче е Враца и то само що се касае до рекордна заетост за съответното тримесечие.
Коефициент на заетост на населението на 15-64 г. през II тримесечие (2003-2019), %
Източник: НСИ
Трябва да се отбележи, че данните за промяната на заетостта в някои от областите изглеждат трудно обясними. Статистиката има сериозни проблеми с представителността на областните данни за коефициента на безработица още от миналата година, но част от тримесечните данни за заетостта също започват да будят притеснения. Например според НСИ заетостта във Велико Търново се е увеличила с 14,2 процентни пункта на годишна база, достигайки умопомрачителните 80,1%, изпреварвайки столицата и още куп други области. Изключително висок и трудно обясним е ръстът и в Перник (10 пр. п), Кърджали (8,7 пр.п.) и Благоевград (7,8 пр.п), като последната област също задминава столицата, достигайки заетост от 77,9%. И докато колебания от 5-6 процентни пункта в тримесечните данни са, по принцип, често срещани, особено в по-малки области, подобни движения се наблюдават изключително рядко.
Независимо от тези странности в данните, общото състояние на пазара на труда безспорно е добро, а капацитетът му за нови рекорди изглежда не е напълно изчерпан, както изглеждаше през 2018 г. В сегашните условия вниманието вече трябва да се насочи към вида на създаваните работни места и процесите на преориентиране на икономиката към дейности с по-висока добавена стойност. Този процес няма как да мине без преосмисляне на част от активните мерки на пазара на труда, както и без полагане на усилия за осъвременяване на трудовите регулации. Макар моментното състояние на пазара на труда да е добро, забавянето на европейската икономика подсказва че най-добрите години от текущия икономически цикъл може и вече да са зад гърба ни.
[1] Обезкуражени са тези лица, които не търсят активно работа, тъй като не мислят, че могат да намерят такава.
