Промените в социалното подпомагане през последните няколко години, повечето от които нееднократно сме описвали като плахи стъпки в правилната посока, вече дават някои положителни резултати. Докладът за дейността на Агенцията за социално подпомагане (АСП) обаче подсказва, че борбата за повече ефективност и прозрачност е далеч от свършила.
Нарастващият брой на отпусканите безплатни винетни стикери за лица с увреждания остава абсолютният трън в очите на всеки, поне малко запознат с реалностите в социалната система. Между 2009 и 2018 г. техният брой нараства от 119 885 на 229 037 души, противно на всякакви социални и демографски тенденции у нас. Това е, на практика, единствената социална мярка, бенефициентите на която са повече (и то близо два пъти) през 2018 г., отколкото са били в началото на десетилетието, нараствайки през всяка година с изключение на 2012 г.
Графика 1: Брой случаи на освобождаване на лица с увреждания от винетни такси
Източник: Доклади на АСП (2009-2018)
Абсолютно очевидно е, че решението за отпускане на подобен тип помощ трябва да влезе в обхвата на индивидуалната социална оценка, за да се намалят десетките хиляди злоупотреби тип „стикера на бабата върху колата на зетя“. Само за сравнение, случаите на лица с увреждания, получили от АСП средства за покупка и приспособяване на лично МПС, са общо 5 за 2018 г. и 7 за 2017 г. Между другото, същата схема удря и приходите от местни данъци, заради освобождаването от данък върху МПС за леки автомобили, собственост на лице с намалена работоспособност над 50 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см. и с мощност до 117,64 kW.
Иначе докладът на АСП показва, че когато има разбиране за проблем и воля за неговото отстраняване, резултати могат да се постигнат. Прекрасният пример е бившата еднократна помощ от 2880 лв. за майка-студентка в редовна форма на обучение. След като преди няколко години се въведе изискване за продължаващо обучение и помощта беше разделена на две равни плащания, ясно се видя, че в продължение на години не студентките са ставали майки, а майките са ставали набързо студентки. През 2018 г. има 332 случаи на първо плащане на този тип помощ и 326 случаи на второ плащане. Общият разход е под 1 млн. лв. Припомняме, че през 2014 г. „майките-студентки“ бяха над 7000, а разходите по програмата – над 20 млн. лв. Ето прекрасен пример за бивша порта в социалното подпомагане, която с малко мисъл продължава да дава достъп на своите действителни адресати, като в същото време оставя опортюнистите на сухо.
Други интересни моменти от доклада на АСП
Най-значително е увеличението при разходите за осигуряване на целева защита за отопление, които нарастват от 74,3 на 98,9 млн. лв. По всичко личи че ръстът се дължи не толкова на промяната на нивото на гарантирания минимален доход (ГМД), който служи за база при изчисляването на диференцирания минимален доход (ДМД) за достъп до програмата, а на решението на МС да отпусне по допълнителни 100 лв. на бенефициентите, заради по-високата цена на енергоизточниците.
Годишните разходи за т. нар. детски надбавки се увеличават с около 5 млн. лв., до малко над 314 млн. лв., оставайки далеч от нивата си от близо 400 млн. лв. през 2014 г. Припомняме, че от началото на 2018 г. семействата, чиито средномесечен доход е над 400 лв., но под 500 лв. на човек, имат право на 80% от помощта. По оценка на АСП такъв тип диференцирана помощ са получили 26 хиляди семейства, включващи общо 35 хиляди деца. Както коментирахме още при приемането на тази стъпка – тя е недостатъчна, за да кажем че програмата се приближава към модерните системи за социално подпомагане. От данните за 2018 г. ясно се вижда, че място за по-нататъшна диференциация има, поради което е жалко че бюджет 2019 не предвиди стъпки в тази посока.
Графика 2: Месечни надбавки за отглеждане на дете до навършване на 20-годишна възраст
Източник: Доклади на АСП (2009-2018)
Въпреки увеличението на гарантирания минимален доход от 65 на 75 лв. от 1 януари 2018 г., разходите за предоставяне на социални помощи при прилагане на диференциран подход продължават да намаляват. Причината за това е спадът с 18% на бенефициентите на този тип мерки, като той е най-значителен при лицата, получаващи месечни помощи. Остава отворен въпросът дали в сегашния си вид тези помощи имат изобщо някакъв дългосрочен ефект върху способността на лицата да възвърнат икономическата си независимост. Някои от изискванията за достъп до програмата остават прекалено рестриктивни, което означава, че в много случаи моментът на социално изключване е настъпил далеч преди лицето да отговори на всички изисквания за достъп до програмата. Предвид не особено богатата практика в предоставянето на интегрирани социални услуги, навременното установяване на потенциални лица в риск, посредством промени в сегашната програма, е необходимо условие за тяхната по-ефективна последваща подкрепа.
