В понеделник сутрин по-голямата част от света се събужда с новината за (поредната) ескалация на търговската война между САЩ и Китай. На пръв поглед нищо ново, но този път тя е съпроводена и с друга важна информация – като реакция на обявеното от САЩ налагане на мита върху вносни стоки от Китай на стойност 300 млрд. долари от 1 септември, за първи път от повече от 10 години китайската валута се понижи под границата от 7 юана за 1 долар. САЩ реагираха остро, като обвиниха Китай в манипулиране на собствената си валута[1]. Какви обаче са последствията от този ход на властите в Пекин, които явно са решени да използват всякакви „инструменти“ в търговските диспути?
В краткосрочен план, обезценяването на юана спрямо долара носи предимно позитиви за Китай, тъй като по-слаб юан би трябвало да помогне на китайските фирми и производители да се справят с митата, наложени от САЩ. С други думи, докато САЩ налагат нови мита на вноса на китайски стоки, което ги прави по-скъпи, обезценяването на юана го прави по-евтин и неутрализира ефекта на по-високите мита. В същото време обаче по-ниската стойност на китайския юан ще се окаже проблем за компаниите които внасят в Китай, тъй като вносът в долари поскъпва, както и за китайските фирми, които изплащат заеми в долари. От своя страна, именно трайно и осезаемо увеличение на вноса на американски стоки е в сърцевината на дългосрочния стремеж на администрацията Тръмп.
Графика 1: Валутен курс между Китай и САЩ, 2005 - 2019
Източник: Macrotrend
САЩ, поне на този етап, не са обявили официално намерения за отслабване на валутата си, но американският президент Доналд Тръмп продължава усилено да критикува политиката на Федералния резерв. Въпреки намаляването на лихвения процент до 2,25% в началото на месеца[2], според Тръмп лихвените нива продължават да бъдат прекалено високи. Драстично намаление на лихвите се очаква да доведе до още по-голям икономически подем, особено в следващата една година, която е последната от първия мандат на Тръмп. Що се отнася до последиците от наложените от Китай мита на американски стоки, Доналд Тръмп продължава с програмите си за субсидиране на американските фермери, които са най-тежко засегнати от търговската война.
Търговската война между САЩ и Китай, разбира се, продължава да има сериозен ефект и върху глобалните пазари[3]. През май тази година, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреждава в свой доклад[4], че несигурността от търговския диспут вече имат сериозен ефект върху глобалните инвестиции и световния икономически ръст, който вече са очаква да се покачи само с 1.7% през 2019 и 2020 година. Също така, водената от Тръмп политика на протекционизъм, породена от високите дефицити с основните търговски партньори, заплашва и отношенията на САЩ с Европейския съюз – с който САЩ отчитат сериозен търговски дефицит от близо 170 млрд. долара за 2018 година[5]. Според Тръмп, именно налагането на такси и мита е правилният път към намаляване на дисбалансите в търговията, които, според американския президент, имат негативен ефект върху промишления сектор в САЩ[6].
В разгара на търговската война и при очакване за още рискове от пречки пред глобалната търговия вече са съвсем отчетливи сигналите за възможна задаваща се рецесия[7]. В Германия се наблюдава свиване на производството (Графика 2), породено от кризата в автомобилния сектор[8]. Забавянето на германската икономика от своя страна носи лоши новини за България, тъй като тя продължава да е най-важният ни търговски партньор - 14% от общия износ на България за 2018 година е към Германия, като обемът вече е над 3 пъти по-висок от този през 2009 г. (Графика 3). От своя страна, значителна част от този ръст „захранва“ немската индустрия, която пък осезаемо разширява продажбите на машини, съоръжения и автомобили към САЩ и Китай (Графика 4).
Графика 2: Индустриално производство на Германия, 2015 = 100
Източник: Евростат
Графика 3: Общ износ на България за Германия в млрд. долари, 2009-2018
Източник: International Trade Centre
Графика 4: Износ на Германия за САЩ и Китай в млрд. долари, 2009-2018
Източник: International Trade Centre
Търговският диспут между САЩ и Китай продължава да води до несигурност не само в отношенията между двата икономически гиганти, но и в глобалните пазари, които реагират остро на всяка ескалация на конфликта. На този етап е трудно да говорим за неговото разрешаване, тъй като американският президент Доналд Тръмп продължава да набляга на протекционистки политики, a Китай ясно заявява, че няма да отстъпи.
*Авторът е стажант в ИПИ.
[1] Повече за рамката на валутната и макроикономическата политика към търговските партньори на правителството на САЩ - https://home.treasury.gov/policy-issues/international/macroeconomic-and-foreign-exchange-policies-of-major-trading-partners
[2] https://www.federalreserve.gov/newsevents/pressreleases/monetary20190731a1.htm
[3] https://blogs.imf.org/2019/05/23/the-impact-of-us-china-trade-tensions/
[4] https://www.oecd.org/economy/economic-outlook/
[5] https://ustr.gov/countries-regions/europe-middle-east/europe/european-union
[6] https://www.bbc.com/news/world-43512098
[7] https://www.nytimes.com/2019/07/09/business/economy/recession-world-economy-federal-reserve.html
[8] https://www.ft.com/content/5ea7db82-b8fc-11e9-96bd-8e884d3ea203
