Българският футболен съюз и Министерството на младежта и спорта представиха анализ след първото издание на Програмата за развитие на детско-юношеския футбол на пресконференция в зала „Родина“ на стадион „Васил Левски“ в София.
На срещата с медиите присъстваха министърът на младежта и спорта Красен Кралев, първият вицепрезидент на Българския футболен съюз Йордан Лечков, отговорникът за националните отбори Емил Костадинов и председателят на Комисията по изпълнение на Програмата за развитие на детско-юношески футбол Павел Панов.
Разработването и реализирането на Програмата стана факт благодарение на отличното взаимодействие между Министерството на младежта и спорта и Българския футболен съюз. За пръв път Министерството на младежта и спорта отдели 1 млн. лв. за финансиране на детско-юношеския футбол в подкрепа на Програмата, чиято основна цел е да бъде изградена съвременна система на управление на детско-юношеския футбол, която да отговаря на високите изисквания, поставени от развитите футболни страни.
„Искам да изразя задоволството на целия екип на Министерството от работата с Българския футболен съюз. Изключителен синхрон и единомислие. Много сме доволни от начина, по който протече тази пилотна програма. Футболният съюз е федерацията с най-изрядни финансово-отчетни документи към нас. Виждаме една изключителна коректност от страна на ръководителите на детско-юношеския футбол в Съюза. Положението в детско-юношеския футбол не е розово. Важното е, че този проблем не се крие. Това ни дава аргумент да продължим работата по тази програма и дори да я увеличим с 15%“, заяви министърът на младежта и спорта Красен Кралев.
От ММС предвиждат през следващата година приема на деца в специалност „Футбол“ на спортните училища да се извършва под контрола на ръководителите на детско-юношеския футбол към БФС. Треньорите в училищата ще работят по методика, разработена от Футболния съюз. За самите тях също се предвижда специално обучение. Има идея в София да бъде създадена Академия под егидата на БФС, като се ползва базата на държавното спортно училище „ген. Владимир Стойчев“. В нея ще бъде направена отделна селекция и ще бъде подсигурен целият необходим персонал – от диетолог, до лекар и масажист”.
"Г-н Павел Панов и г-н Емил Спасов са свършили много добра работа. Трябва да наблегнем на физическата подготовка на българските футболисти. Трябва да се обърне внимание не само на децата, но трябва да се работи и в по-тесен контакт с треньорите, защото те са хората, които работят ежедневно с тях. Футболистите се формират в клубовете, които трябва да разполагат с необходимите бази. В доклада се отбелязва, че отборите нямат масажисти, лекари - това е немислимо в 21 век. Естествено необходими са и финанси. Благодарим на министър Кралев, защото за пръв път се отделят средства и държавата откликва към футбола. Надявам се, че от следващата година групата ще се увеличи. Трябва да се работи в дългосрочен план", каза първият вицепрезидент на БФС Йордан Лечков.
"Лагерите, които се направиха показаха, че младите футболисти не са на добро ниво. В клубовете не се работи правилно. Надявам се, че с тази програма, ще можем да помогнем на клубовете и младите играчи. Трябва всички отбори и ние да се обединим в това, че трябва да дадем шанс на тях, да тренират на добро ниво и да се развиват", заяви членът на Изпълнителния комитет на БФС Емил Костадинов.
"Със задоволство мога да заявя, че това, което бе планувано е изключително полезно за българския юношески футбол. Анализите показаха, че детско-юношеският ни футбол е далеч от европейските стандарти. Българските отбори са на средно ниво, по шестобалната система можем да дадем оценка среден 3. В близки срокове ще направим предложения за новости, които да бъдат въведени в клубовете. Ще започнем 4-годишна дългосрочна програма, след която отборите да бъдат захранвани със собствени кадри. В момента треньорите на мъжките отбори с право не дават шанс на юношите – не са готови. Ще направим така, че клубовете да променят работата си с подрастващите, да се внедрят специалисти и тези юноши да се развиват. След тази програма децата започнаха да усещат грижата и от клубовете, и от държавата за тяхното израстване", заяви техническият директор на БФС Павел Панов.
Програмата обхвана 12-те най-добре представящи се детско-юношески футболни школи, като основен критерий за подбора им бе бройката състезатели, участвали в националните отбори за последните 5 години.
12-те клуба бяха представлявани от 3 възрастови групи – до 19, до 17 и до 15 години, които бяха разпределени в 3 подготвителни центъра в градовете Банско, Трявна и Сливен. За всяка една възрастова група бяха организирани 12-дневни лагери, като отборите бяха разделени по четири в трите центъра и имаха възможност да играят контролни срещи помежду си. По време на тренировъчния период присъстваха националните селекционери в съответната възрастова група, които наблюдаваха тренировките и мачовете и проведоха срещи с треньорите. Бяха организирани и семинарни занятия за всички състезатели и треньори за запознаване с Правилата на Играта и настъпилите преди Евро 2016 промени в тях и беседи на тема „Превенция на уреждане на мачове”.
За клубовете, според нуждите им беше осигурена и съответната екипировка.
При реализирането на програмата за тази година за първи път бяха направени функционални изследвания на футболистите в различните възрастови групи. Toва дава реална представа за нивото на работа в ДЮШ, и необходимостта от предлагане на централизирана методика за този сегмент от тренировъчно-обучителната дейност.
Клубовете, които участваха в програмата тази година са: „Левски“ (София), ЦСКА-София, „Славия“ (София), „Лудогорец“ (Разград), „Берое“ (Стара Загора), „Локомотив“ (Пловдив), „Ботев“ (Пловдив), „Черноморец“ (Бургас), „Пирин“ (Благоевград), „Черно море“ (Варна), „Монтана“ (Монтана), „Септември“ (София).
Анализ и препоръки към структурата и организацията на школите, участници по Програмата
Анализ на проведено изследване с отборите от елитната група U-15
Анализ на проведено изследване с отборите от елитната група U-17
Анализ на проведено изследване с отборите от елитната група U-19
Отдел „Връзки с обществеността и медии“
