9. Начело на
Народен съюз за гимнастика и спорт
застава ген. лейт. Тодор Тошев ( септември 1945 – септември 1949)
Автор: Димитър Цанев
След заминаването на генерал Владимир Стойчев за САЩ като дипломатически представител на България, овакантения от него председателски пост в Народен съюз за гимнастика и спорт (НСГС) се заема от ген. лейт. Тодор Тошев. Той е бил член на Политическия кръг „Звено“. Активен участник в преврата на 9 септември 1944 г. От началото на февруари 1945 г. е назначен за командир на трети корпус на Първа армия.
Едно от първите действия на екипа на ген. Тошев е организирането на финалната фаза от турнира за Купата на Червената армия. Същият се провежда през месец април на следващата 1946 г. Голямата изненада в него е отборът на „Черноломец“ (Попово), който отстранява последователно „Орловец“ (Габрово), „Белите орли“ (Плевен) и русенския „Локомотив“ и се изправя на финала срещу „Левски“ (София).
Двубоят се играе на 6 май на игрище „Юнак“ в Столицата. Рефер е Димитър Топалов (Варна). С три гола на отличния център нападател на „сините“ Божин Ласков през първото полувреме и по един гол на двата отбора след почивката, трофея се печели от „Левски“.
В началото на месец септември започва и държавното първенство 1945/46 г. В него участват три отбора от София („Левски“, „Славия“ и „Локомотив“), по два от Пловдив и Варна и по един от 9 други града на страната. Играе се по досегашната схема на отстраняване по един мач до полуфиналите. Ръководството на НСГС все още не се решава да премахне тази остаряла система, от която са се отказали почти всички европейски страни в т.ч. и нашите съседи. Система, която влияе негативно върху качеството на държавното първенство, дърпа го назад. Не може с няколко мача в един сезон да се постигне прелом в нашия футбол.
Неочаквано на един от четвъртфиналите на турнира варненския „Спартак“ елиминира „Славия“ 1:3 в Столицата.
Първия финален двубой, който се провежда на 6 септември 1946 г. на игрище „Юнак“ пред 20 000 зрители, след равностойна игра „Левски“ побеждава съгражданите си от „Локомотив“ с 1:0 (1:0). Съдия е Стефан Янчев. И във втория финал „синия“ отбор надиграва „железничарите“ с 1:0 (1:0) и триумфира с купата.
През следващата пролет отново „вървят“ обединителни процеси. На 20-22 април 1947 г. в София се провежда Първият конгрес на Народен физкултурен съюз (НФС). Той санкционира извършеното вече обединение на Народен съюз за гимнастика и спорт, Български колоездачен и мотоциклетен съюз и Народен туристически съюз. Същият развива 10 вида спорт в т.ч. и футбол. За председател на Централния съвет е избран ген. лейт. Тодор Тошев. Завеждащ Централен футболен комитет е Георги Стоянов, а негови членове са: Климент Симеонов, Антон Денев, Кирил Палавеев и др.
Към Централния съвет е изграден Централен спортен съдийски комитет, който координира и направлява съдийството по всички видове спорт. Негов председател е Асен Разпопов.
Предварителната фаза на първенството сезон 1946/47 г. отново заради неуредици започва с известно закъснение едва през месец март на следващата година. Отборите играят само по 1 мач до средата на месец юли.
Преди финалната фаза футболът ни е разтърсен от голям трус. На 17 август 1947 г. в Будапеща на стадион „Ференцварош“ унгарския национален отбор нанася тежко поражение на българските футболисти 9:0 (2:0). Без необходимата сериозна подготовка и без своя треньор Иван Радоев, играчите ни са безпомощни срещу един от най-силните отбори на Европа.
Спортната общественост посреща с голямо негодувание тази срамна загуба. Народен физкултурен съюз предприема оздравителни мерки за подобряване състава на ЦФК с нови по-подготвени футболни деятели; към националния отбор се привлича и унгарския треньор Р. Шамлай; заменят се четирима от досегашните с нови по-перспективни футболисти и пр.
До финала на първенството си пробиват път столичните отбори на „Левски“ и „Локомотив“. В тях личат имената на най-популярните футболисти: Апостол Соколов, Любомир Петров, Васил Спасов, Георги Пачеджиев („Левски“), Симеон Костов, Стою Недялков, Стоян Орманджиев, Крум Милев („Локомотив“). Първият мач е на 29 октомври 1947 г. на игрище „Юнак“ пред 20 000 зрители. Съдия е Тодор Стоянов. Играта е равностойна с твърди единоборства, преминаващи понякога в груби действия и завършва 1:1. Крум Милев открива в началото, Борислав Цветков изравнява в самия край.
Във втория финал, проведен седмица по-късно, ръководен от Боян Ангелов при още по-голям интерес – на трибуните са 25 000 зрители, съперниците се хвърлят отново в безкомпромисна битка. В 69-та минута „Левски“ повежда с 1:0, напрежението постоянно се повишава, но резултата се запазва. С тази победа „Левски“ печели пета шампионска титла. Печели и Купата на Червената армия в драматичен мач на финала срещу пловдивския „Ботев“ с 1:0. В 37-та минута Васил Спасов отбелязва гол от дузпа. В последните секунди на редовното време вратарят на „сините“ Апостол Соколов спасява битата дузпа от център нападателя на пловдивчани Тодор Тодоров. Мача се играе на 1 юни 1947 г. на игрище „Юнак“ под ръководството на рефера Тодор Стоянов.
Важно събитие в спортния живот на страната в началото на следващата година е създаването при Министерския съвет на Комитет за физическа култура и спорт (КФС). Това става със Закон за физическата култура и спорт (държавен вестник, брой 16 от 22 януари 1948 г.). Съобразно същия КФС е единен ръководен орган за провеждане на държавната политика в областта на физическата култура и спорта. Той е опълномощен още да контролира дейността на всички организации в тази сфера. Освен това КФС представлява физкултурното движение в страната и чужбина и контролира международните връзки на физкултурните съюзи и организации.
В последствие КФС е преобразуван във Върховен комитет за физкултура и спорт (ВКФС). Структурата му има и отдел „футбол“. За негов председател е назначен ген. лейт. Владимир Стойчев. Генералът се е завърнал вече от дипломатическката си мисия във Вашингтон, Лондон и Париж и отново се включва в ръководенето на спорта в България.
През следващата година и половина ВКВС все повече ще измества НФС при ръководене на футбола.
Достигналите до финалната фаза на първенството 1947/48 г. отбори са разделени на 8 двойки и се срещат по два пъти до края. В четвъртфиналите проспериращия тим на „Марек“ (Дупница) елиминира софийския „Спартак“ с 2:0 и 0:0. На първия мач в Дупница, както и на другия четвъртфинал „Левски“ – „Славия – Ченгелов“ (Пловдив) е допусната груба игра, прерастнала в хулигански прояви. Бюрото на Централния футболен комитет при НФС налага строги наказания на побойниците: изключва за по 1 година Й. Кръстев (Марек) и Досю Досев и Д. Ненчев („Спартак“) и др.
Първият финал между „Септември“ при ЦДВ и „Левски“ (София) се играе на 5 септември 1948 г. на игрище „Юнак“ пред рекордна публика – 30 000 души. Съдия е Борислав Каменски. След равностойна игра, съпътствана от остри сблъсъци и голямо напрежение, по-опитния състава на „Левски“ побеждава с 1:2 (0:0). Четири дни по-късно при още по-голям интерес и при съдийстването на Стефан Данчев от Варна, съперниците продължават безкомпромисната битка. Този път тя завършва с победа за „Септември“ при ЦДВ с 3:1 (1:1), като победния гол на капитана Нако Чакмаков пада в 89-та минута. В отбора на победителите играч трима футболисти – Манол Манолов, Стефан Божков и Димитър Миланов, които съвсем скоро ще станат едни от най-популярните в българския футбол.
Двубоят между тези два отбора през следващите десетилетия ще се превърне във „вечното дерби“ на нашия шампионат.
През следващия сезон се извършват дългоочакваните промени в структурата на първенството. Върховния комитет за физкултура и спорт и Народен физкултурен съюз загрижени от изоставането на футбола у нас набелязват мерки за изваждането му по нов път на трайно развитие. Те отхвърлят досегашната система на елиминиране във всички фази на шампионата и приемат първенството да се провежда по нова система. Решението е обявено на 19 август 1948 г. от Централния футболен комитет при НФС (председател е Иван Николов), който участва в разговорите. Сформира се Републиканска футболна дивизия. Тя е взаимствана от съществуващата през 1937 г. и следващите две години Национална футболна дивизия.
В дивизията участват десетте най-силни отбора: „Септември“ при ЦДВ, „Левски“, „Локомотив“, „Славия“ и „Спартак“ от София, „Ботев“ (Варна), ‚Славия – Ченгелов“ (Пловдив), „Любослав“ (Бургас), „Марек“ (Дупница) и „Бенковски“ (Видин). Играят се по два мача при взаимно домакинство в два полусезона есен-пролет. На победителя се присъждат 2 точки.
Създават се и 6 Зонови футболни дивизии: Северозападна, Североизточна, Софийска, Югозападна, Южна и Югоизточна.
Първенството започва на 9 октомври с мач между софийските отбори на „Левски“ и „Локомотив“ завършил 1:0. Същото преминава при по-интересни и качествени игри. Във всеки кръг има дерби мачове и битка за овладяване на върха на временното класиране, както и за избягване от „дъното“ на таблицата.
През втората половина на същата година футболът ни се представя много добре на международната сцена. Това е свързано до голяма степен с далновидното назначаване на унгареца Андор Хайдо за треньор на националния отбор. Той донася опита на унгарската футболна школа, значително завишава изискванията си към играчите и резултатите идват закономерно. На 29 август България извоюва авторитетна победа над Чехословакия 1:0 (1:0) с гол на атлетични ни център нападател Крум Милев.
През същата есен – на 7 ноември при небивал интерес – на трибуните на игрище „Юнак“ са се стекли 35 000 зрители, българските футболисти постигат историческа победа и над силния отбор на Унгария 1:0 (1:0). Голът отбелязва Димитър Миланов със задна ножица. В състава на унгарците играя звезди от световна величина като Пушкаш, Божик, Кубала, Деак и др. Големият успех отеква в цяла спортна Европа. През есенния полусезон на първите три места застават: „Левски“, „Славия“ и „Черно море“.
Мачовете през пролетта са още по-интересни и оспорвани. За това говори факта, че в крайното класиране четири отбора – „Локомотив“, „Славия“, „Спартак“ и „Черно море“ набират по 21 точки. Шампион става „Левски“ в чийто състав играят редица изявени футболисти като: Иван Димчев – Бачин, Ангел Петров – Чори, Васил Спасов – Валяка, Георги Печеджиев – Чугуна и др. Второ място заема непрекъсната подобряващия се тим на „Септември“ при ЦДВ. От първи април негов треньор е Крум Милев, завършил току що треньорска школа в Москва. Трети е „Локомотив“ с по-добра голова разлика от своите съперници.
От Републиканската футболна дивизия изпадат „Черноморец“ (Бургас) и „Бенковски“ (Видин).
След завършване на първенството администрирането на футбола преминава от Народен физкултурен съюз към Републиканската секция по футбол при Върховен комитет за физкултура и спорт.
Главна снимка: Ген. лейт. Тодор Тошев
Снимка 2: 07.11.1948 г., игрище „Юнак“, София, България – Унгария 1:0, състав на България: Кр. Милев (капитан), Минчев, В. Спасов, Трънков, Ст. Божков, Орманджиев, Димчев, Петков, Тр. Станков, Миланов, Б. Апостолов
Снимка 3: ноември 1947 г., игрище „Юнак“, София, отборът на „Левски“ преди втория финал за титлата (от ляво на дясно): Васил Спасов, Апостол Соколов, Стефан Методиев, Георги Кардашев, Амедео Клева, Любомир Петров, Борислав Цветков, Атанас Цанов, Ангел Петров, Йордан Томов, Георги Пачеджиев
Източници:
Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", сигнатура №2558, в. Народен спорт, 24.04.1947 г.
