Звъни ми телефонът по никое време. Тъкмо съм седнал да си пия ракията и да псувам телевизора с ясното съзнание, че за пореден път ще стигна до извода, че всички са маскари и ще си легна полузамаян, за да съм в състояние утре да отида на работа и да охранявам осмината контрапротестиращи срещу хилядното множество на искащите промени в съдебната система. Те протестиращите си изразяват мнението съвсем културно, никакви грижи не ни създават. Но, контрапротестиращите са друга бира. Само подскачат като джинки и всячески се опитват да извадят от равновесие недоволните от статуквото, за да стане някоя простотия и после шепата мрънкачи да излязат жертва на подривните елементи, които искат нещо да се променя в тънещата ни в стабилност държава.
Вдигам. Нищо че номерът е непознат. Обикновено не го правя, защото все ме занимават с разни неща, които трябвало да свърша, пък не съм ги свършил. Тия будни граждани така и не разбраха, че не ми се работи. Просто да ме оставят на мира, за да се пенсионирам, и готово. Ама не. Но този път нещо ме накара да натисна зелената слушалка.
– Ало! – започвам с най-сериозния си тон. Както приляга на човек на моята длъжност и с моето CV.
– Данчо ти ли си? – чува се отсреща.
– Да – веднага зацепвам, че тоя глас съм го чувал и преди, но далеч не беше с така нахакана интонация. Напоследък обаче го чувам все по-често и то по всички медии.
Иван Гешефта от Милиционерското, опа, Полицейското в Симеоново. Бяхме съквартиранти, ядяхме филии с мас заедно, хубави години си изкарахме. Но, после пътищата ни се разделиха, той започна да се издига, а аз се увлякох по една въртиопашка и си останах на средно ръководно ниво в Жандармерията. Както и да е. Учудих се, че се е сетил за мен, не сме си говорили, откакто завършихме школата. Помълчах малко, пък си викам, че е хубаво да се държа фамилиарно. Все пак доброто старо време не се забравя.
– К‘во става, Ванка? Главен прокурор ще става, а? Поздравления!
– Виж сега, айде да се изясним – блъсна ме леденият вятър Борей (не се залъгвайте; не съм много умен, знам го от кръстословиците). – Ти за мен си Данчо, а аз за теб „господин Главен прокурор“.
– Ама ти… – моментално се изпотих. – Още не си главен прокурор.
– Но всичко е наредено, за да стана – отвърна той със същия леден тон. – От теб се иска едно.
– Какво е то? – отвърнах машинално.
– Тия, дето се събират да ми вдигат врява пред Съдебната палата, да бъдат разубедени да го правят. С всички възможни средства. Аз ще се погрижа за другите. Тия по сайтовете, партийките извън Народното събрание и няколкото мрънкачи в Прокуратурата. Но от теб искам да изпълняваш служебния си дълг. Обаждам ти се просто да се уверя, че ще го направиш, тъй като съм разтревожен, че може и да ми се наложи да повдигам обвинения срещу стария си другар и съквартирант заради едни нищо и никакви си придобити на скандално ниски цени имоти в затворени комплекси.
За миг през главата ми минаха хиляди черни мисли. Трябваше да бъда внимателен с Ваньо Гешефта, че заради някакъв си мезонет с тераса като нищо щях да вися няколко часа с белезници на центъра на София като кметицата на „Младост“. Остави другото, а и срещу нея нямаше едно реално обвинение, пък я мъкнат по арестите и ѝ упражняват натиск, по който нашата Прокуратура може да се сравнява само със сталинската. Не искам и мен да ме третират като някой престъпник. Е, нарушил съм някой и друг закон, но какво толкова? Всички, дето си имат гръб, го правят. Не ми се щеше да ме подкарат и като няколкото медии, които дръзват да мрънкат срещу стабилността и да изкарват факти за закононарушения. Не мога да им се начудя на акъла. Гешефта в прав текст ги заплаши какво ги чака, когато стане прокурор, каза и на оня мечтател Христо Иванов да внимава какви ги говори.
Не може да му се отрече обаче, че е искрен и не се съобразява с обстоятелствата. Какво като е XXI век и сме в Европейския съюз? Репресивният апарат си действа и ще действа. Кьовеши я избират от трийсет, него – от един. Кой ще го спре през тия седем години? Завидно самочувствие трябва да имаш, за да кажеш, че разделението на законодателната, изпълнителната и съдебната власт е бошлаф на десните екстремисти. Братята Гракхи плачат, ама нейсе.
Не може и да му се отрече, че не е искрен и само преди два месеца категорично отрече, че ще се „въргаля в калта“, защото такава щяла да бъде битката за поста на главен прокурор, а сега е единственото прасе в блатото. Още в Милиционерското, опа, Полицейското, ни учеха, да гледаме поведението на заподозрените, а не да приемаме думите им като чиста монета. Предвид обстоятелствата и това, че просто исках да се пенсионирам, ракията ми се изпари веднага от главата и отговорих твърдо:
– Накъдето духа вятърът, с него сме Гешефт! Кажи какво точно се иска от мен, няма да делим властите, я! Това го правят само еврогейовете! – опитах се да се пошегувам.
– На първо място, никога повече не ме наричай Гешефт! За теб съм главен прокурор на Републиката! Слушай сега…
Карикатура: Чавдар Николов за “Шоуто на Слави”
***
