Необходими са целенасочени държавни политики за съхранение на българското самосъзнание и връщането на сънародниците ни у дома, заяви Илияна Йотова на годишната среща на Асоциацията на българските училища в чужбина.
„Най-добре структурираната и най-видимата политика с българските общности в чужбина са неделните училища, но това не е достатъчно. Необходима е цялостна система и приемственост в българското образование по света – от предучилищната възраст до университета, лекторатите по български език и развитието на българистиката.“ С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова откри в Пловдив 12-ата годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Съорганизатори на конференцията, под надслов „Съхранението на българския език и родовата памет по света – път към Родината”, са Министерството на образованието и науката и Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“.
„Образованието зад граница е неделима част от българското образование. То е в основата на серия от държавни политики, чиято цел е съхранението на българското самосъзнание и родовата памет, разпространението на българския език и мотивирането на сънародниците ни да се върнат у дома“, изтъкна Илияна Йотова.
Вицепрезидентът Йотова поздрави Асоциацията на българските училища в чужбина и всички български школа зад граница за активната им дейност. Тя открои значението на неделните училища за разпространението на българския език и култура в чужбина и ги определи като много важна част от културната дипломация на България. „Вие сте външната витрина на българското образование. Вие сте и мощното оръжие срещу асимилаторските политики на някои държави, срещу посегателствата върху историята“, подчерта Илияна Йотова. В изказването си тя посочи основните проблеми в тези политики и представи предложения за решаването им. Според Илияна Йотова в следващото национално преброяване трябва да бъдат включени и постоянно или дългосрочно живеещите в чужбина българи, за да се определят мащабите за развитието на политиката с тях през следващите години. По думите на вицепрезидента са необходими допълнителна грижа на държавата, адекватни политики и мотивация на българските семейства и на децата да учат български език и да посещават българско училище, а по-големите ученици – да продължат.
Илияна Йотова заяви, че са необходими критерии, които реално да оценяват резултатите на училищата в силно конкурентна среда. Вицепрезидентът призова за повече общи инициативи между школата в България и зад граница. „За децата от неделните училища трябва да има възможност да опознаят родината си, да се правят културни и исторически маршрути“, посочи вицепрезидентът.
„Привърженици сме на малките, но конкретни стъпки“, изтъкна Илияна Йотова. Вицепрезидентът подчерта успеха българските евродепутати с петицията за признаване на българския език за матуритетен и изтъкна, че преговорите за двустранни споразумения продължават. Като голяма крачка напред Илияна Йотова определи новата възможност, която ще предложи Министерство на образованието и науката – кандидатстване от чужбина с изпит по български език и обща матура.
Вицепрезидентът Йотова цитира данни, според които все повече българчета, завършили средното си образование в чужбина, искат да учат в университети в България. „Затова трябва да се прави всичко възможно този интерес да се поддържа“, подчерта тя. Илияна Йотова изрази увереност, че след проведените от нея Студентски лаборатории и срещи с министри и академични ръководства много от проблемите на студентите от историческите ни диаспори ще се решат.
Вицепрезидентът призова за широка дискусия в парламентарните комисии и пленарната зала на Народното събрание по темите за българското образование зад граница и обучението на децата от български произход в България. „Необходими са дебати преди приемането на новия бюджет. Трябва да се предвидят нужните средства за тези политики, защото това е инвестиция в бъдещето“, посочи Илияна Йотова.
Според вицепрезидента държавата трябва да е по-активна при намирането на подходящи помещения за уроците на неделните училища. Илияна Йотова предложи създаването на специален фонд за тези школа, който да позволява и регламентира частно финансиране, при ясно и прозрачно изразходване на средствата. Този фонд може да бъде част от общ фонд за подпомагане на българските общности зад граница.
Трябва целенасочена и упорита национална политика за връщането на позициите на българистиката във водещи световни университети, убедена е Илияна Йотова. Вицепрезидентът подчерта, че се формират лекторати по македонски език там, където са изгубени лекторатите по български език.
„Заедно с Пловдивския университет и нашите лектори в европейски университети организираме специална програма за стимулиране на млади българисти, които превръщат интереса към българската цивилизация в своя професия“, изтъкна вицепрезидентът Йотова.
Илияна Йотова акцентира и върху друга тревожна тенденция, която българската държава трябва с упоритост и постоянство да спре – в различни държави в историята на Кирило-Методиевото дело не се споменава нищо за България, книжовните школи, кирилицата.
Вицепрезидентът представи идеята за създаване на Български културен институт, който ще направи още по-успешна дейността на българските училища в чужбина. „Оптимист съм, че ще срещна разбиране в законодателната и изпълнителната власт, разговорите дотук го показват“, посочи Илияна Йотова.
Вицепрезидентът съобщи пред над 120-те участници в конференцията, че с президента Румен Радев планират национален форум за българите в чужбина, посветен на националното ни единение.
Предложенията на Илияна Йотова срещнаха широко одобрение сред присъстващите. Ръководството на Асоциацията на българските училища в чужбина благодари на вицепрезидента Йотова за активната й дейност и подкрепа.
