Уважаеми сънародници,
Преди броени дни българският парламент ратифицира международните договори за покупка на нови изтребители Ф-16. Това е дългоочаквана и необходима стъпка от модернизацията на Българските военновъздушни сили за отбранителните способности на страната. Но тя не може да става за сметка на интересите на българските граждани и достойнството и суверенитета на България. Затова се възползвах от конституционните си правомощия и наложих вето на закона за ратификация.
Решението на правителството тези международни договори да не стават публично достояние задължава народните представители да информират обществеността за характера на поетите задължения и получените срещу тях отбранителни способности. Задължителен е нов дебат в Народното събрание, който да даде ясен отговор как са защитени българските интереси по отношение на: Цената за придобиване от 2.2 млрд. лева без ДДС при 100% авансово плащане; Срока за доставка на самолетите най-рано след 4-5 години; Орязания пакет въоръжение, оборудване, обучение и услуги, при който самолетът остава с ограничени способности; Скрити и неуточнени разходи, които България ще плаща впоследствие по отношение на инфраструктура, транспорт, въоръжение, оборудване, обучение, услуги, данъци и такси; Промяна на клаузите на договора едностранно от изпълнителя без съгласуване с българската страна по отношение на цени, срокове и обем на доставки и услуги; Неустойки на неизпълнение.
Поемането на задължения, свързани със скрити и неясни разходи, въвлича за десетилетия напред българските правителства в значителни финансови задължения. Освен това - разходите по придобиване, постигнати включително и с емитиране на нов дълг, поставя под въпрос възможностите за навременно осигуряване на липсващите способности.
Държа да подчертая - не конкретният тип самолет сам по себе си, а наличието на реални способности определя авторитета и бъдещето на Българските военновъздушни сили и нашата евроатлантическа принадлежност.
Изграждането на съвременни отбранителни способности изисква всеобхватен подход и дългосрочно планиране, а в случая, при колосални за България разходи, липсва дори дебат по изключително важни въпроси относно националната и колективна сигурност - Кога ще придобием пълния необходим пакет въоръжение, оборудване, обучение и услуги, който гарантира многофункционални способности на самолета; Кога ще придобием способности за пълноценна техническа поддръжка в България, без която ежегодната експлоатация на самолета се оскъпява; Кога ще изградим необходимата сложна инфраструктура; Кога ще закупим следващите 8 самолета; Кога ескадрилата Ф-16 ще придобие оперативна готовност; Кога, как и колко ще платим за всичко това?
Всички тези обстоятелства генерират нестабилност за процеса на модернизацията на Българските военновъздушни сили и излагат на риск модернизацията на Сухопътните войски и Военноморските сили, без която проектът за изтребителя става несъстоятелен.
Поемането на публични разходи, особено в страна с масова бедност и задълбочаващи се социални проблеми, изисква максимална прозрачност и отчетност.
Огромните разходи, които ще бъдат вложени в модернизацията на Въоръжените сили, не са нито на министър-председателя, нито на правителството, а на българските граждани. Затова Народното събрание следва да изпълнява конституционната си роля и да контролира изпълнителната власт, а не да се превръща в неин рупор.
Нека не забравяме, че и правителството, и Народното събрание носят отговорност за действията си изключително и само пред българските граждани. И не някой друг, а българското общество определя тяхната легитимност.
Припомням на народните представители, че са положили клетва във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа. Затова и на българите се дължат ясни, категорични отговори доколко това се изпълнява и какви са реалните последствия от сключените договори.
Очаквам задълбочени дебати в Народното събрание и предприемането на адекватни действия.
Благодаря за вниманието!
