Въпреки натрупаните предпоставки за висок ръст на вътрешното потребление, българската икономика продължава да разширява излишъка по текущата сметка. По данни на БНБ за първите пет месеца на годината търговският дефицит се свива до 559 млн. евро (в сравнение с 1132 млн. евро за периода януари-май 2018 г.), а положителното салдо при услугите нараства от 564 до 734 млн. евро. Общото салдо по текущата сметка до май е 1040 млн. евро, а за последните 12 месеца с натрупване достига 3663 млн. евро, или около 6,2% от прогнозния БВП за 2019 г.
Износът на стоки нараства с 10,3% за периода януари-май в сравнение със същия период на 2018 г., докато вносът – с 4,4%. При услугите износът расте със 7,4% на годишна основа, а вносът – едва с 1%. Тези данни следва да се разглеждат в контекста на:
- рекордно високия коефициент на заетост -73,1% за лицата между 20 и 64 г. през първото тримесечие на 2019 г.;
- ниската безработица - 5% за същия период;
- ръста на възнагражденията - увеличение на средната заплата с 32% за последните три години до първото тримесечие на 2019 г.;
- нарастването на кредита за домакинствата при исторически ниски лихвени нива - ръст от 11,7% на жилищното и 10,8% на потребителското кредитиране към май 2019 г. спрямо година по-рано.
Тази динамика предполага увеличение на вътрешното търсене и, както е характерно за по-малки и отворени икономики, натиск за изпреварващо нарастване на вноса. Такава е макро картината на българската икономика в периода 2003-2008 г., когато кредитната експанзия, високите нива на чужди инвестиции и увеличението на доходите са съпроводени с бързо нарастване на вноса на стоки и свързаните с това високи дефицити по текущата сметка.
Данните за износа на стоки за първите месеци на 2019 г. показват и относително бърз ръст при експорта към трети страни (извън ЕС) – 14,4% увеличение на годишна база до май. Търговската интеграция в рамките на общия пазар на ЕС продължава в средносрочен план, като стоките, реализирани в страните от ЕС са 68,2% през 2018 г., при 63,3% през 2017 г. и 61% през 2010 г. За периода след „дъното“ в експорта през 2009 г., износът за ЕС нараства 2,54 пъти, а за трети страни – 2,19 пъти. Интеграцията с водещата индустриална икономика на еврозоната Германия също е показателна – ако към 2001 г. 9,4% от износа на България е насочен към този пазар, през 2018 г. делът вече е 14,8%. Видимо е и нарастването на значението на германския пазар и в някои от секторите с най-бърз ръст на инвестициите, заетостта и износа у нас. Такива са например автоиндустрията - близо 35% от експорта е насочен към Германия, машините и съоръженията както и електрическите съоръжения и електрониката – с по около 23% от продажбите са в Германия, сходен е делът и при.
Графика 1: Износ на стоки от България към ЕС и трети страни, 2009-2018 г.
Източник: НСИ
Едновременно с това, икономиката на ЕС продължава да отчита относително слаб икономически растеж (БВП нарасна с 2% през 2018 г., като очакванията са за ръст от 1.6% през 2020 г.), независимо от положителните развития в създаването на работни места през последните 4 години. Известно диверсифициране чрез разширяване на присъствието на пазари извън ЕС и ядрото на еврозоната увеличава потенциала за растеж за предприятията в България. Заедно с това, спецификите на глобалния растеж след кризата от 2008 г., и особено ролята на значителния ръст на вътрешните инвестиции в Китай в този период, показват нараснала уязвимост на развитите индустриални икономики в ЕС, които бързо разшириха присъствието си на азиатските пазари в последното десетилетие.
Това вече се вижда и от международния поглед към текущите предизвикателства пред българската икономика. Според лятната икономическа прогноза на Европейската комисия икономическата активност в България се ускорява през 2019 г. до реален ръст от 3,3% в сравнение с 3,1% през 2018 г. Налице са обаче и фактори, които могат да увеличат икономическия растеж през годината, като повишените потребителски нагласи в комплект с увеличаващия се разполагаем доход, които могат да повишат потреблението на домакинствата. В добавка към това комисията вижда потенциал и по линия на увеличаване на външната търговия на страната. През първите четири месеца на 2019 г. се наблюдава преориентиране на износа от страни членки на Европейския съюз към страни извън него.
Подобно поведение на експортните компании се наблюдава и при възстановяването на стопанската активност в България след икономическата криза от 2009 г. На фона на сравнително слабо външно търсене за български стоки и услуги от страна на страните членки на ЕС българските фирми се пренасочват към трети пазари. Ако тенденцията от първите четири месеца на 2019 г. се запази и през останалата част на годината, това ще е много добра новина, тъй като затвърждава заключението, че българският износ е не само гъвкав, но и далновиден – не чака криза, за да се развива.
Графика 2: Инвестиции в Китай и износ на ЕС 2001-2017 (млрд. щ. дол.)
Източник: World Bank, INTRACEN
