Серията от атаки и пробиви в информационната инфраструктура на държавата е индикация за проблеми в сигурността
„Трябва да е ясно, че основното предназначение на транспортните вертолети и самолети, е да превозват хора и товари от точка А до точка Б. Основното предназначение на изтребителя е да носи въоръжение и да го използва, ако го има“. Това заяви държавният глава Румен Радев днес в отговор на журналистически въпрос. Президентът участва в годишната среща на посланиците на Република България, която се проведе в Централния военен клуб в София.
„Явно правителството държи да има хубав самолет. F-16 е самолет с високи способности, но не става въпрос просто за купуването на самолет, а за огромния пакет от оборудване и услуги, които трябва да бъдат доставени заедно с този самолет“, подчерта Румен Радев. По думите на президента дори една малка част от този минимално необходимия пакет да липсва, способностите на самолета деградират значително и той може дори да не излети.
Президентът беше категоричен, че това, което трябва да се отстоява при модернизацията на Въоръжените сили, са интересите на страната. „Ние взехме решения на Консултативен съвет за национална сигурност и трите проекти за модернизация да бъдат придвижени едновременно, да има разсрочено плащане, инвестиции, офсет, индустриално сътрудничество в нашата отбранителна промишленост. Да има пълен пакет въоръжение, пълен пакет оборудване“, припомни Румен Радев и подчерта, че нито едно от решенията не е било изпълнено.
На въпрос за готвената промяна в Закона за военното разузнаване, която би позволила да се назначават цивилни лица за ръководители на служба „Военна информация“, държавният глава категорично се обяви против. „Военното дело е изключително сложна дейност. Затова и досега, както е по закон, ръководителят на тази служба трябва да бъде човек с военно образование, с военна експертиза, с военен опит, с военно звание“, обясни държавният глава. Ако сменят закона и я кръстят служба „Цивилна информация“, тогава ще приема да бъде и цивилен, каза още президентът.
По думите на президента серията от атаки и пробиви в информационната инфраструктура на държавата е индикация за проблем в сигурността. Открит остава и въпросът за отговорността на държавните институции, защото те са тези, които трябва да осигурят безопасност и сигурност на българския гражданин, а не той да бъде основен потърпевш от огромното изтичане на данни.
Румен Радев подчерта, че написването и обнародването на Закон за киберсигурност не е достатъчно, за да се гарантира такава. И напомни, че от обнародването на закона в началото на месец ноември м.г., не са предприети заложените мерки, въпреки че сроковете за тях са изтекли - създаването на наредба, която да регламентира минималните задължителни условия за информационна и мрежова сигурност, привеждане в съответствие със закона на Правилника за дейността, структурата и организацията на Държавна агенция „Електронно управление“ и създаването на Съвет за сигурност.
Държавният глава посочи още, че на вчерашната среща с ръководителите на службите за сигурност, те са поели ангажимент да предприемат всички необходими стъпки и допълни, че очаква реални резултати в тази насока.
