„Течът на информация е изключително неприятен. В случая говорим за едно предизвикателство пред големите отворени информационни системи, чрез които държавната администрация предоставя електронни услуги на обществото. Системата на Националната агенция за приходите в минимален процент е копирана, но тя не е счупена, не е манипулирана, не е заличена и държавата ще може да продължи да изпълнява своите функции“, това заяви министърът на финансите Владислав Горанов в предаването „Лице в лице“ на бТВ
Министър Горанов подчерта, че НАП е една от най-сериозните институции, която изгражда и поддържа информационна система в полза на обществото. Агенцията предоставя 114 електронни услуги, чрез които над 100 хиляди записи и декларации се подават на ден от българския бизнес. Чрез разпространената информация не само се дискредитират в голяма степен изпълнителната власт, в частност Министерството на финансите и НАП, но се излагат на риск милионите добросъвестни български граждани, които изпълняват закона и не си помислят да злоупотребяват, посочи финансовият министър. Той се извини на всички, които ще бъдат засегнати от изтичането на информация при хакерската атака срещу системата на приходната агенция.
„Това, което можем да кажем със сигурност, е, че 3 % от общата база данни е разпространена във файловете, които изтекоха в публичното пространство. Данните са откъслечни и са част от 60-те бази данни, които се поддържат от приходната агенция“, заяви Горанов. Той напомни, че информацията се събира в НАП на базата на доброволно деклариране от физическите и юридическите лица.
"Ние изпълнихме ангажимента си по Закона за защита на личните данни. Ролята на държавата и проверките, които ще правим, е да преценим имало ли е нехайство и бездействие, за да се стигне до това. Колкото повече се развива електронното управление, толкова повече уязвимостта на машините ще нараства“, заяви финансовият министър. Той изрази увереност, че независимо от извършеното престъпление, НАП е най-добре развитата институция за електронни услуги в България.
Владислав Горанов коментира и сделката за придобиване на самолетите Ф-16. „Покупката на техника, произвеждана от държави от НАТО, е нашият избор и, според мен, той е правилен. Сумата, която е включена в писмените договори между българската държава и американската страна, е ясно описана в конкретни елементи и компоненти. Това е единствената възможна сделка за държава от Северноатлантическия алианс, която иска да е част от колективната отбрана", обясни министърът.
По думите му, увеличаването на бюджетния дефицит се дължи на очакванията през изминалата година за разсрочено финансиране на разхода за закупуване на самолетите. От американска страна обаче е обяснено, че когато няма изградени търговски отношения, свързани с доставки за военно оборудване на дадена държава, сумата трябва да се плати наведнъж. „По-важно е къде искаме да се позиционираме на картата на света и Европа и дали колективната сигурност, която консумираме трябва да бъде споделена с нашите партньори от НАТО. Плащането накуп е фискално усилие, но, за радост, в последните години успяваме да поддържаме добър размер на фискалния резерв, така че тази доста сериозна за нас сделка ще успеем да я реализираме“, заяви министър Горанов.
В отговор на въпрос относно машинното гласуване, Владислав Горанов подчерта, че ако няма доверие в избирателните комисии и в изборната администрация, няма гаранции, че тези няколко хиляди машини няма да бъдат манипулирани.
Според министърът, не само финансирането на партиите е ключът за постигане на убедителна изборна победа. „От ветото на президента се вижда, че и той възприе тезата на хората, участвали в референдума, за финансиране от 1 лв. на глас“, каза Горанов.
Относно приемането на България в Банковия съюз и ERM II, министър Горанов заяви, че Европейската централна банка трябва да приключи скоро своята оценка по отношение на проверяваните банки. „Умерен оптимист съм, че нещата вървят съвсем според очакванията и без притеснение. Изменяме законодателството, за да изпълним ангажиментите, които сами поехме пред нашите партньори от еврозоната. Трябва да получим оценка за напредъка в това отношение и от ЕК. В следващите няколко месеца ще имаме конкретни и ясни резултати. Преди края на 2019 г. ще е ясно кога точно влизаме в ERM.“, увери финансовият министър.
