„Няма човек, който да не се съгласи, че има нужда наистина от модел, който да осигурява по-добър достъп, по-високо качество, по-добър контрол, повече профилактика, повече превенция. Но в същото време остават въпросите – по какъв начин тези цели ще бъдат постигнати?“ Това попита днес омбудсманът Мая Манолова на кръгла маса в НДК здравния министър Кирил Ананиев. Той презентира предложението на ресорното министерство за създаване на нов здравноосигурителен модел, в чиято основа е демонополизация на здравната каса, като целта е здравноосигурените граждани да могат да избират къде да се осигуряват – в частен здравен фонд или в НЗОК, като размерът на здравната вноска от 8% се запазва.
Манолова беше категорична, че представеният от Ананиев модел е само обща рамка с неясни контури, в която липсва конкретика и поражда многобройни въпроси. Тя отново разкритикува здравното министерство, че организира дискусия без предварително да е запознало обществеността с новите мерки.
„Основните въпроси варират около здравната вноска и около парите, които ще влизат в системата и това е така, защото впечатлението от презентацията е, че едно нещо е безспорно – със сигурност то ще оскъпи системата“, категорична бе тя.
Омбудсманът подчерта, че за създаването на повече фондове ще е необходима по-голяма администрация и повече административни разходи.
„Ясно е, че ще са нужни финансови средства за лицензиране. Ясно е, че ще има Национален гаранционен фонд, който да предпазва от фалити фондовете. Ясно е, че всеки един от тези фондове ще трябва да трупа собствен резерв. Ясно е, също така, че ще има изравнителен фонд, който да обира рисковете. И нещо, което е ясно, но не прозвуча от презентацията, е, че тези частни фондове ще формират печалба. Няма как една частна структура да работи, в който и да е сектор, включително в здравеопазването, без да формира печалба“, акцентира общественият защитник.
По думите й не е ясно как демонополизацията ще реши проблемите в системата – регионалните диспропорции, исканията на медицинските специалисти, към които Министерството на здравеопазването е поело ангажименти, свързани с условията на труд, с техните възнаграждения и кариерното им развитие.
Според нея не е ясно още и как ще се подобри достъпността на пациентите до съвременни лекарства.
„Чухме, че определянето на цените и договарянето на отстъпките на лекарствата ще се прави от отделните фондове – означава ли това, че и всеки фонд ще има свой собствен позитивен списък и че доплащането ще бъде различно в различните фондове? Чухме, също така, че ще се правят централизирани търгове за лекарства и тук наистина, в самата презентация, посланията са противоречиви. Как ще се обезпечи лечението на децата с тежки заболявания и на пациентите с редки заболявания? Как ще се реши въпросът с ваксинопрофилактиката, със скрининга в условията на здравно осигуряване, което се предлага от различни фондове?“, попита Манолова, като отбеляза критичните точки в новия модел и допълни, че България е страната в Европа с най-високо ниво на доплащане.
Омбудсманът изрази притеснение, че формирането на различни цени на медицинските дейности, на лекарствата, включително на основните пакети в различните фондове, ще създаде възможност за свободно ценообразуване на медицинската помощ, което на определени места ще означава оскъпяване и повишаване на доплащането за пациента.
„От друга страна, ако оставим тези възможности за самостоятелно определяне цените на медицинските дейности в областите, в които има лечебни заведения, които реално са монополисти, ще остави хората без алтернатива. И всъщност пазарът трудно ще сработи, тъй като основно се разчита на него“, обобщи Манолова.
Тя попита и каква ще бъде ролята на съсловните организации в новия модел - дали ще има рамково договаряне при положение, че има свободно ценообразуване, а също и какво ще се случи с трипартитния модел на управление на НЗОК, която остава да съществува и в новата ситуация по какъв начин ще се партнира, ще се надзирава, ще се осъществява мониторинг.
Омбудсманът директно попита Ананиев има ли политическа подкрепа, защото за сериозните промени и реформи би следвало да има подкрепата на парламентарните партии и вече да са водени предварителните разговори.
„Нека не Ви звучи прекалено претенциозно и че имам прекалено големи очаквания и задавам прекалено много въпроси. Но, ако миналата година, отговорът на Вашия екип на всички тези въпроси беше, че дискусията току-що започва, една година по-късно би следвало вече да се ориентираме към затваряне на дискусията и предприемане на действия. Иначе ще излезе, че просто имате намерение да направите една безкрайна дискусия, без конкретни действия“, отсече Манолова.
Тя подчерта, че здравното министерство вече трябва да има готовност с нормативните актове, които да трасират промените и припомни, че миналата година след дискусията са създадени работни групи, които са работили, но пакетът от закони за здравната система, които са внесени, са се разминали диаметрално с основните жалони на дискусията.
„Тогава се заяви, че този модел, който съществува вече е изчерпан, че ще се прави реформа, но реално законопроектите, които бяха внесени, обсъждани, приети просто бетонираха този изчерпан модел“, допълни омбудсманът и заяви, че очаква да види пакет от закони, които да изпишат как ще бъдат направени промените, а също и какви са ангажиментите на парламентарните групи.
„В противен случай ще остане впечатлението, че ние просто дискутираме, проблемите се отлагат и нищо не се случва в системата“, заключи Манолова.
