“Разкол, изнудване, натиск, метеж”. Тези понятия в последните месеци са на път да изместят благия тон от редиците на най-старите християни – арменците в България.
“Напрежението в редиците на иначе сплотените членове на българската епархия може да се реже с нож”, признава в открито писмо до вярващите Епархийският съвет на Арменската апостолическа православна света църква в България.
Причина за високото напрежение е тежък спор между Светия Престол в Ечмиадзин и Епархийския съвет на арменската апостолическа православна света църква в България за това кой да управлява имуществото на ААПСЦ в България.
Несъгласието между двете страни е градирало до размяна на гневна кореспонденция, служебно назначен Архиерей за вярващите в България и сезиране на държавата за осъществяване на неправомерни действия на намеса и външен натиск върху автономната църковна общност в България.
В свое писмо представителният орган на арменците християни в страната описва в детайли натиска, на който е подложен от Светия Престол и реалния риск целостта на българската епархия да бъде нарушена заради материални и властови апетити.
Биволъ публикува писмото без редакторска намеса.
Време разделно за Арменската Епархия в България
Уважаеми сънародници, Арменската Епархия в България в последните няколко години преживява вълнения и напрежение, непознати за християнската ни общност до момента. В последните няколко месеца сред нас все повече надделява усещането, че преживяваме време разделно. Но, за да не вземат връх емоциите, спекулата и манипулацията, Епархийският съвет реши с настоящото писмо да ви представим хронологията от събития и факти, довели до днешните напрегнати и бурни дни в Арменската Епархия в България. Ние, като Епархийски съвет на Арменската Апостолическа Православна Света Църква в България, ще се придържаме коректно към фактологията, а изводите ще оставим на вас.
През месец май 2010 година почина , Архиерей на Арменската Епархия в България. Светла Му памет. Не напразно споменаваме този тъжен за нашата Епархия факт. От тогава до днес множество трусове и скандали непрекъснато разтърсват нашата Епархия. Защо? Отговора Ви предлагаме да търсим заедно. Едно е ясно – от 2010 година до днешния ден най-старата християнска общност е подложена на огромно изпитание, от чийто изход ще зависи дали няма да сме свидетели на нечуван разкол и разпад.
Събитията, които бележат живота на арменската общност в България, са пряко свързани с изготвения и изпратен проект за нов Устав на ААПЦ, утвърден от Карекин II, Върховен Патриарх и Всеарменски Католикос. Успоредно с това, трябва да се отбележи, че в Арменската Епархия в България има действащ Устав, разработен и приет през 1951 г, регламентиращ дейността на структурите в нея. Какво налагаше смяната на този Устав с изпратения от Светия Престол устав, ще се опитаме в следващите редове да обясним. Във всеки случай инициативата за промяната и приемане на нов Устав не беше нито на арменската общност в България, нито на неин орган. Напротив. При първоначалното изпращане на Устава в периода 2004 – 2005 година неговото обсъждане по отделните градове в България предизвика сериозно напрежение /вкл. – многократно отразявано и в арменските вестници, издавани в България/. Вероятно това е бил мотивът на тогавашното ръководство на Епархийския съвет, с оглед създаденото напрежение, да не свика църковно–народен събор за разглеждане и приемане на нов Устав. След серия събития, такъв бе свикан през 2018 година. Няколко текста предизвикаха отново сериозно обсъждане и дебат. Без да сме изчерпателни, ще посочим само няколко от тях. Първият от тях бе изискването за минимален брой енориаши за една самостоятелна енория. Наложено в новия устав бе изискването за членство и понятие редовни членове с членски внос. Делегатите приеха, че посоченото изискване за минимум 20 вярващи пълнолетни редовни членове би било условие, което би лишило много от градовете с арменско население от самостоятелност на тяхната енория и отхвърлиха предложеното изискване за минимум членове. Още повече, че според предложения текст на чл.17.2. енорията се ликвидира при липса на необходмия брой редовни членове като имуществото и вещите на ликвидираната енория с решение на Архиерея може да се прехвърлят на ЦН от друга енория / чл. 17.3.изр.2 от предложения текст/.
Друг спорен текст бе въвеждането на членски внос, което предизвика много дебати, но, водени от желанието за минимална промяна в изпратения от Св. Ечмиадзин Устав, делегатите приеха да има членски внос, който да се определя от Общото енорийско събрание.
Църковно–народният събор от 2018 година взе решения, водени единствено от уважението към паметта на дедите ни и завещаните ни от тях демократични традиции при избора на органи и при управлението на имуществото на ААПЦ в България. Ето защо делегатите на Църковно–народния събор, като най–висш орган на ААПЦ, не прие няколко текста, които принизяваха мястото на миряните. Ще посочим само малка част от спорните в тази връзка текстове, които вълнуват общността. Така напр. в чл. 11.1. бе посочено, че изборът на членове на Църковното настоятелство от висшия орган на Енорията, какъвто е Общото енорийско събрание, се вписват едва след утвърждаването на този избор от Архиерея. Посоченият текст означава, че при липса на утвърждаване / без да е ясно на какви основания/ от Архиерея волята на миряните в съответния град кои да са членове на Църковното настоятелство няма да има значение.
Безспорно текстът, който бе създал изключително и непрекъснато напрежение в арменската общност много преди Църковно–народния събор от 2018 година, е чл. 32 „Преобразуване и ликвидация на Епархията“. Водени от готовността си за максимална коректност ще го посочим буквално :
Чл.32.1. Разделянето на Епархията, присъединяването й към друга епархия или ликвидацията й се осъществява от Всеарменския Католикос.
Чл.32.4. В случай на ликвидация на Епархията, собствеността й преминава към Първопрестолния Свети Ечмиадзин.
Срещу посочения текст реагираха огромна част както от сънародниците ни от всички градове, така и избраните делегати от цялата страна. Църковно–народният събор от май 2018 година с впечатляващо мнозинство прие, че Епархията може да се ликвидира само с решение на Върховния орган – Църковно–народния събор, като това решение на миряните подлежи на утвърждаване от Всеарменския Католикос. По отношение на имуществото на ААПЦ в България след ликвидацията й делегатите приеха, че въпросите на собствеността следва да се решават в съответствие с актуалното към момента на ликвидация законодателство.
Приетият от ЦНС, проведен през месец май 2018 година, Устав на ААПСЦ бе вписан със съдебно решение от Софийски градски съд. С този Устав делегатите на Църковно–народния събор запазиха, продължиха и надстроиха традициите на арменците в България, намерили своето най–ярко отражение в първия Устав на ААПЦ от 1924 година. Още тогава, приемайки Устава за живота на арменските християни от българската епархия, ясно е казано, че управлението на имотите се осъществява от светското представителство на християнската общност. Избраното ръководство на светското представителство на Арменската Епархия в България първоначално е било натоварено с ангажимента да изгражда културните и духовни центрове с цел запазването на арменския език, култура, бит и религия. Изградени, закупени и подновени са били църковни храмове и параклиси, училища и културни клубове, където са се сформирали множество самодейни състави – хорови, танцови, театрални и музикални ансамбли. За добрата организация, устройство и управлението на живота на арменците в България, оцелели от геноцида, е разработен и приет „Устав за устройството и управлението на арменските общини и на епархийския им съвет“. Този най-първи открит Устав, регламентиращ живота на арменците в България, е разработен и приет в Пловдив през август 1924г. с председатели д-р Томасян и свещеник Минасян. Член 3 от този Устав гласи: „Във всяко населено място, където живеят 40 арменски семейства, се образува арменска община с разрешението на Министерството на външните работи и Изповеданията, по предоставлението на Епархийския Съвет. Всички заварени общини се считат за законни.“
Член 60 от същия Устав, приет преди почти 100 години, гласи: „ Епархийският Съвет е върховен на арменството в България и изпълнителен на Събора орган. Той се избира от последния и мандата му трае до изтичане мандата на Събора.“
За живота на арменците в България в началото на века са се организирали структури като Арменска община, Енорийски съвет, Арменски училища, Епархийски съвет, Духовни Съдилища и др. За подсигуряването нормалния живот на арменското население са се събирали дарения от поколения арменци-християни, които, за да има училища и църкви в България, са дарявали пари, имоти, труд и живот.
Всичко това, наследено от нашите предци и до днес, чрез Уставите от 1924г.,1951г. и 2018г. се стопанисва, гради и управлява отговорно и като кауза от всеки състав на Епархийския Съвет, избиран през годините от най-висшия орган в Епархията – Църковно-народния Събор и църковните настоятелства по градове, избирани на енорийски събрания. Опазването на завещаното от дедите ни не само като материални ценности, които обезпечават нормалния обществен живот на арменците – църква, училища, състави, подпомагане на сънародници и т.н. , но и като завет от дедите ни, са обект на усърдна грижа от страна на всички енориаши. Всеки един от тях дава своя принос.
Тази позиция, която продължава родовата памет на дедите ни и завещаните ни традиции и брани волята, заветите и имуществото на ААПСЦ в България, бе облечена в официални решения при обсъждането на Устава от най-висшия ни орган – Църковно-народния събор, взети в огромната си част единодушно или с впечатляващо мнозинство.
Категоричността на делегатите, подкрепена и продължена като поведение от новоизбрания и вписан със съдебно решение през месец декември 2018 година Епархийски съвет катализира ответна реакция.
И тя не закъсня:
Най-напред, през февруари 2019 г. висшият клир обяви Църковно-народния събор от май 2018 година, приел Устава на Арменската Епархия в България, за незаконен. Но не реализира каквато и да е постъпка от своя страна в законовите срокове, фиксирани в българското законодателство, да оспори както легитимността на събора, както и неговите решения. По същия начин, без да се възползва от възможностите, които законът дава, Светият Престол заклейми като незаконен и Църковно-народния събор от 24 ноември 2018 г., който избра новия състав на Епархийския съвет на ААПСЦ в България, въпреки че и той бе вписан със съдебно решение от Софийски градски съд.
Именно по тези два фланга стартира и кампанията на Светия Престол срещу представителния орган на българската епархия – ЕС на ААПСЦ. С пълномощно от 5.11.2018 г. на Карекин II – Върховен Патриарх и Всеарменски католикос, Архиереят на румънската епархия Епископ Татев Акобян пое на ръчно управление Арменската Епархия в България. Независимо, че упълномощаването му бе фиксирано целево “финализиране на спорните текстове в Устава на българската епархия” без да губи време той изстреля серия писма до свещениците в България, до Църковните настоятелства и до Епархийския съвет, целящи налагане на пълен бойкот на представителните органи в България и парализиране на работата им. В тях Епископ Татев императивно пренасочи към себе си цялата комуникация със свещенослужителите и настоятелствата, посочвайки изрично , че „ отсега нататък те трябва да бъдат в директна връзка единствено с Нас“ /писмо с вх. № 35 / 25.03.2019г. до ЕС/. Висшият духовник направи опит да се намеси в дейността на независимата съдебна власт на България, атакувайки един от делегатите на Църковно – народния събор в навечерието на конкурса за нов негов мандат, твърдейки вменено на този служител на Темида търговия с влияние, насочена срещу волята на Светия Престол.
С официални писма Архиереят на румънската епархия забрани на Църковните настоятелства в страната да комуникират с Епархийския съвет, като се мотивира, че Светият Престол не признава избора на представителния орган в българската епархия. Висшият духовник забрани на свещениците в страната да служат в малките църкви, с което практически саботира възможността за осигуряване на пълноценен духовен живот в общността, тъй като наложи правило всяка служба на свещеник извън тези енории, в които имат сключени трудови договори, да се разрешава само и единствено от Епископ Татев.
Тези дейности на епископа по неизбежност имаха за свой ефект нанасянето на болезнени и дълбоки разделителни линии в арменската християнска общност в България. Изискваното поведение бе на принципа „Или си с нас, или си срещу нас!“ И трусовете следваха един след друг. Някои свещеници отказаха да служат. Църкви останаха празни, включително и на Великден, а църковни настоятелства в някои от големите български градове бяха мобилизирани да саботират Епархийския съвет на ААПСЦ, отказвайки категорично да изпълняват задълженията си по Устав и да комуникират с официалното представителство на общността. Боли ни, че един от тези градове, обърнали гръб на родовата си памет, е точно Пловдив – градът, в който е приет първият Устав на българската епархия. Срещу ЕС на ААПСЦ в България се мобилизираха както арменци, родом от Армения, живущи по настоящем в България, така и български арменци, които по една или друга линия имат влияние и зависимост от външни организации с централи извън страната. С тяхна помощ бяха организирани подписки с призиви за пълно подчинение на Светия Престол и незачитане на всички ръководни структури на Арменската Епархия в България. В представените декларации имаше призиви за признаване върховенството на Първопрестолния Свети Ечмиадзин, които бяха напълно ненужни и безпочвени, защото това бе прието изрично в чл. 1.4.от Устава, но така се нагнетяваше напрежение.
В същото време писмата, в които Епархийският съвет и неговият председател се обвиняваха в „ антицърковна, антиуставна и незаконна дейност „ и повтарящото се непризнаване на вписания Устав / вх. № 48/29.05.2019/ бяха правило.
Епархийският съвет, като представителен орган на арменците в България, реагира на всичко това с официална позиция и множество уважителни писма до Светия Престол в Ечмиадзин, търсейки подкрепа за нормализиране на ескалиращата в резултат на това поведение ситуация. Още повече, че в същото време Епархийският съвет бе поставен в невъзможност да изпълни своите задължения по Закона за вероизповеданията да представи на Дирекция по вероизповеданията списък на разпределението на арменските свещеници по градове.
Вместо очакваното омиротворение, натискът върху ЕС на ААПСЦ се увеличи. Председателят на ЕС на ААПСЦ получи официални писма от Светия Престол и от наместника на Карекин II в Румъния Епископ Татев, чието съдържание бе ултимативно и дори заплашително. За да не остане никакво съмнение в твърдата решимост на Светия Престол, Негово Светейшество Карекин II назначи през месец юни 2019 година Епископ Татев за Архиерейски наместник и на Арменската Епархия в България. По този начин, извоюваното само преди няколко години право Архиереят да бъде избиран демократично – от онези, на които ще служи – енориашите, бе изпратено в историята.
Акт, който за енориашите е ясен знак, че висшият клир в Ечмиадзин по-скоро ще ликвидира самостоятелната Арменска Епархия в България, отколкото да търси решения на проблема.
Ние – членовете на Епархийският съвет, сме категорични, че това поведение и действията на Светия Престол имат за цел да поставят Арменската Епархия в пълно подчинение, а административната власт да бъде изцяло в ръцете на свещениците или директно на разпореждане на Армения. Това ние отказваме да приемем, тъй като дедите ни са завещали различни традиции, които помним и уважаваме, а и защото смятаме, че това е най-краткият и сигурен път да се забрави родовата памет в редиците на вярващите в България. Всички ние имаме дълг да запазим, надстроим, съхраним и предадем на децата си съграденото и завещаното от предците на арменците в страната. Можем ли да бъдем обвинявани за това? Нима тази кауза не е морално защитена?
И въпреки това в резултат на всички тези процеси и сблъсъци напрежението в редиците на арменците християни в България в последните месеци може да се реже с нож.
За него, както и за неправомерните действия на намеса в автономна църковна общност в България, ЕС на ААПСЦ информира и държавата в лицето на Директора на Дирекцията по вероизповеданията Емил Велинов.
Сред иначе сплотената и силно вярваща арменска общност, за съжаление, все по-често се чуват думи като разкол, изнудване, натиск, метеж……Говори се все повече с военна терминология.
Ние, членовете на Епархийския съвет на ААПСЦ сме категорични, че няма да позволим църквите на най-ревностните християни от векове да се превърнат просто в сгради, че Камъкът, на който е изградена нашата Църква, ще пребъде, защото дедите ни са донесли и са ни предали и Вярата, и Божието слово. Ние го помним! И такова ще го предадем нататък.
Антраник Шакариян
Председател на Епархийски Съвет на
Арменска Апостолическа Православна Света Църква в България
***