Във връзка с продължаващите протести, свързани с промените в законодателството за закрила на детето, Министерството на труда и социалната политика уточнява следното:
Промените в законодателството са приети след широки обществени консултации и участието на различни заинтересовани страни. В рамките на общественото обсъждане на проекта на Закона за социалните услуги в Министерството на труда и социалната политика не са постъпвали предложения и становища, свързани с критиките и исканията, отправени от Националната група „Не на Стратегията за детето 2019-2030!“ в социалните мрежи.
С цел по-добра координация на всички органи за закрила бяха и последните промени в Закона за закрила на детето, приети от Народното събрание през март 2019 г. С тях не се въвеждат нови принципи, свързани със закрилата на децата, а нормативно се регламентират координационни механизми за работата на институциите от отделните сектори, тъй като закрилата на децата не е отговорност само на социалната система. Разпоредбата на чл. 36 г от Закона за закрила на детето цели единствено да регламентира и подобри междусекторния подход и сътрудничество при случаи на насилие над деца, който действа от 2010 г. под формата на Координационен механизъм за взаимодействие при работа по случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция и работата на мултидисциплинарните екипи на местно ниво. С цитираните промени не се въвеждат нови правомощия на социалните работници и нови основания за настаняване на деца извън семейството. Фокусът е поставен върху оказването на навременна и целенасочена подкрепа на децата и техните родители от компетентните за това органи, именно с цел да се предотврати изоставянето на детето.
Съгласно закона деца се настаняват извън семейството само след съдебно решение при много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето (склоняване към проституция, просия, трафик). Социалните работници и полицията извеждат деца само ако животът и здравето на детето са застрашени. Настаняването на дете извън семейството може да стане само при наличие на основания, определени в закон и винаги подлежи на съдебен контрол.
Чрез приемането на Закона за социалните услуги държавата много по-сериозно припознава своите функции за контрол на предоставянето, финансирането и качеството на социалните услуги с цел защита на децата и възрастните, които ги ползват. Основен доставчик на социалните услуги в България и след приемането на закона остават общините. Единствено те могат да възлагат управлението на финансираните от държавата социални услуги на частни лица. Този принцип съществува в действащото законодателство повече от 17 години и е запазен и в Закона за социалните услуги. Към 2018 г. едва 15,6 % от всички видове социални услуги са възложени от общините на частни доставчици.
Със Закона за социалните услуги за първи път се въвеждат финансирани от държавния бюджет безплатни услуги за всички родители или бъдещи родители, както и още много други безплатни услуги. Законодателството изрично регламентира, че социалните услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата, т.е. всеки човек има право да избере доставчика на услугата, която желае да ползва.
