Данчо Белия хакер

Имало едно време един везир, не велик, разбира се, който станал известен с това, че нямал никакви качества да е везир. Освен едно. Най-важното. Бил безпрекословно верен на Великия везир, даже на церемонията по назначаването си се опитал да му целуне ръка, ама беят я отдръпнал, за да запази поне малко от достойнството на новата си подлога.

От Данчо Белия хакер не се искало много. Просто да си мълчи и да си затваря очите пред всички беззакония, които се случвали в страната и да се противопоставя с всички средства на опити за въвеждане на Хатихумаюн, Танзимат или каквато и да било друга реформа.

Дълго време Данчо Белия хакер се справял отлично, защото притежавал всички нужни качества. Не бил нито прекалено умен, даже никак не бил умен, между нас казано. Не бил нито човек с достойнство, нито пък с твърда воля или желание да се противопоставя на отдавна настъпилия хаос. Той просто искал да запази поста си и да угоди на Великия везир по всевъзможни начини, та ако ще това да изисква да целува ръце или други анатомични органи на благодетеля си. Но, всеки дори и добре да живее, идва време да се покаже гол пред хората и да демонстрира с какво разполага като аргументи.

В тази страна имало идеална структура за управление. Всички били подчинени на султан, който се казвал Де Се (за краткост; иначе името му било много по-дълго; да не си помислите, че е случаен човек), и в повечето случаи били послушни. Какво било учудването и на везир Данчо Белия хакер, а и на Великия везир, когато една шепа кадии, подкрепени от онази част от раята, която не се чувствала рая, а искала да е част от свободно и правово общество, довлекли отнякъде някаква нова машина.

Новите неща докарвали до лудост както султан Де Се, така и Великия, а и невеликия везир. Особено пък тази машина, срещу която направили всичко възможно да се внедри, но понякога трябва и да се отстъпва, когато няма накъде. Те не разбирали много-много за какво става въпрос. В страната машинки от този вид тепърва навлизали, особено в средите на сановниците. Знаел само, че в тях делата срещу нарушилите шериата се джуркат и не можеш да вземеш бакшиш, за да сложиш правилния кадия да отсъди по правилното дело. А това било проблем. Огромен финансов проблем, а и заплашвало и везирите, и Великия везир и султан Де Се направо от конака да ги заведат в зандана.

Затова везир Данчо, който тогава все още бил познат като Данчо Мазника, потропал на портата на комшията си. Оня бил особняк, викали му Мюхлюз ефенди, щото нито работел нещо, нито семейно гнездо изградил. Само седял на някаква такава машинка и щракал по едни клавиши, пък се появявали букви, цифри, точки и запетайки.

Мюхлюз ефенди бил поласкан от високото гости и разказал на Данчо Белия хакер всичко за тия машинарии. Бедата била там, че още на трийстата секунда мозъкът на везира тотално зацепил и той изтърпял само докато на втората минута започнали да му излизат червени кръгове пред очите от замая.

– Чакай сега! – отсекъл той и отишъл да си наплиска лицето с вода. За нещастие го направил от бидето. – Бахти как се изложих! Да не си посмял да кажеш на никого, Мюхлюз ефенди!

– Виждаме, каквото виждаме, Данчо везир! – отговорил многозначително оня. Странна птица си бил, казвах ви.

– Дошъл съм, защото ще правя инспекция на някаква подобна машина. Кажи ми няколко основни думи, да знам как да сложа ония наглеци на мястото. Не искам да ставам…ъъъ… дакел ли му викахте?

– Хакер – отвърнал кротко Мюхлюзина, той бил свикнал да го пренебрегват, и заразказвал търпеливо.

—

На другия ден Данчо Белия хакер се изтупал с най-новите си потури и право при непокорните кадии. Поздравил студено и поискал да види новата машинка.

– Нека да видиме как действа… – започнал той, натопорчен като млад пуяк. – Трябва ни единна методика.

– Напротив, съгласно закона ние, върховните кадии, имаме право да прилагаме собствени правила. – Данчо Белия хакер много мразел да му говорят с аргументи. Както впрочем и всички хора от неговия калибър. Затова и побързал да смени темата.

– Ефенди, я изключи това и го пусни пак, за да видя как джурка! – обърнал се той напосоки към първия попаднал пред очите му.

– Не можем да изключваме, о, везирьо – отвърнал с твърд тон сановникът. – Няма как да се подиграваме с хората, защото така губим китаб* по истинско дело…

– Направете го симулирано дело! – Данчо Белия хакер бил запомнил една-две думи, откогато учил за кадия. После за тЯжест добавил многозначно. – Много неща могат да станат в този момент…

– Няма как да стане, о, везирьо. Не и сега – гласът на сановника не се смекчил, нито в погледа му се прочело нещо друго освен изумление от това що за везир си има страната им.

– Излезе грешка! – продължил императивно везирът.

– Машината се изключва автоматично, когато не работим с нея десет минути.

– В момента тази система се поддържа на добра воля – за пореден път се опитал да плямпа напосоки Данчо Белия хакер, разлиствайки разни фермани напосоки, за да изглежда компетентен.

– Това последното е вярно – не му останал длъжен сановникът.

– Нека ви обясня… – в тази страна имало и жени кадии, та една от тях се намесила. Или поне се опитала.

– Ханъм, извинете, но по този въпрос вие нямате нивото, за да го обсъждаме заедно! – срязал я Данчо Белия хакер и побързал да обърне гръб. – Системата има техническа грешка! Видяхме, че има техническа грешка.

– Няма техническа грешка! – започнал малко да се поизнервя сановникът. – Има сработване на механизми.

– Не сте длъжен да ми обяснявате! – везирът се опитал да излезе със стегната походка, но коленете му треперели, а и пристъпвал прегърбен. Всички го забелязали, ама си мълчали. – Трябва ни експерт, който да се грижи за тая система. Така нареченият… бял хакер, който да прави тестове на системата.

—

– Везир Белия хакер не е много в час…

– Везир Ак* хакер изобщо не е в час. Везирите се сменят, китабът остава. На работа!

—