Относно: Политика на Министерство на здравеопазването по отношение на кадровото обезпечение с медицински специалисти
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Човешките ресурси в сектора на здравеопазването в България са изправени пред същите предизвикателства като останалите европейски държави – застаряващо население и съответно застаряваща работна сила в здравния сектор, недостатъчна привлекателност за младите поколения на някои здравни професии (най-вече професията „медицинска сестра“), неравномерно териториално разпределение в резултат на вътрешна миграция от по-малките към по-големите населени места, миграция на здравни работници в ЕС и извън него.
Въпреки посочените предизвикателства осигуреността с лекари в България е традиционно висока. По данни на НСИ осигуреността с лекари към 31.12.2018 г. е 42,4 на 10 000 души (ЕС средно – 35,1 на 10 000). Неравномерно е обаче разпределението на лекарите в страната – регионалните различия са в рамките на 2,4 пъти.
Осигуреността с лекари по дентална медицина в България също е традиционно висока в сравнение с останалите държави-членки, като дори е сред най-високите в Европа.
При магистър-фармацевтите също се наблюдават положителни тенденции – през последните години се увеличава както общият им брой, така и броят на магистър-фармацевтите до 30 години.
Броят на специалистите по здравни грижи се запазва относително постоянен през последните 15 години с изключение на професията „медицинска сестра“. Най-същественият проблем за човешките ресурси в здравеопазването в България е малкият брой медицински сестри, упражняващи професията си.
Стимулирането на интереса към професията „медицинска сестра“ може да бъде постигнато чрез целенасочени въздействия върху отстранимите причини за отлива от професията, а именно: подобряване на работната среда, получаване на адекватно възнаграждение и оптимизиране на персонала в лечебните заведения с цел намаляване на свръхнатоварването на медицинските сестри; създаване на възможности за реално професионално развитие; утвърждаване статута на медицинската сестра като равностоен партньор в медицинския екип и др.
Привличането и задържането на медицински сестри в професията е комплексен надинституционален проблем. Министерството на здравеопазването, в рамките на своята компетентност, ежегодно предлага на Министерството на образованието и науката максимално увеличаване броя на местата за студенти по специалност „медицинска сестра“ съобразно капацитета на висшите училища, определен от Национална агенция за оценяване и акредитация. За учебната 2019/2020г. например Министерството на здравеопазването предложи да бъдат утвърдени поне 960 места за студенти по специалност „медицинска сестра“. В проекта на Решение на МС бяха заложени само 618 броя. Предвид нашето предложение и възможностите на висшите училища в крайна сметка бяха утвърдени 714 места за медицински сестри (увеличение с 96 броя). За учебната 2018/2019 година предложихме да се увеличи броят на заявените от висшите училища места за медицински сестри със 130 (от 671 на 801). В резултат броят на местата за студенти по специалност „медицинска сестра“ за учебната 2018/2019г. беше увеличен с 47 (от 671 на 718).
Уважаеми дами и господа народни представители,
Изключително важно за настоящия екип на Ръководството на МЗ е обучените в България медицински специалисти да бъдат мотивирани да останат и да се развиват в страната.
С разработеното изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването се предвижда въвеждането на ефективен механизъм за провеждане на държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти.
С промените в наредбата министерството предвижда да субсидира базите за обучение за местата, финансирани от държавата по клинични специалности, което представлява възможност за въздействие на държавата при недостиг на специалисти по определени специалности или в определени региони. По този начин държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти ще се провежда с финансиране от държавния бюджет и няма да е за сметка на бюджета на лечебните заведения. След придобиването на специалност специализантите, за които е изплащана субсидия, ще могат да избират лечебни заведения, области или общини, определени от министъра на здравеопазването, в които ще са длъжни да работят по придобитата специалност за срок от три години.
С предвидените изменения също така са подобрени условията за специализация по Обща медицина. Предвидени са и промени, с които се цели постигане на по-голяма стабилност и предвидимост в трудовите правоотношения на специализантите, придобили друга специалност, работещи в база за обучение или във висше училище. Друга предвидена промяна е заемането на длъжностите за специализанти да се извършва след провеждане на конкурс по реда на Кодекса на труда. Разработен е и отделен раздел за лекарите по дентална медицина; предвидено е облекчение за специализантите при допускането им до държавен изпит.
В допълнение по проект ПУЛСС (Подобряване на условията за лечение на спешните състояния) предстои да бъдат обучени работещите в системата за спешна медицинска помощ ( ЦСМП и спешните отделения) – общо 6 892 души, с цел подобряване знанията и уменията на персонала от системата за спешна медицинска помощ.
МЗ изпълнява и проект „Специализация в здравеопазването“, чрез който се предоставят стипендии и се изплащат такси за теоретично и практическо обучение на специализанти – лекари и лекари по дентална медицина. Към момента участниците в проекта са 160. Проектът обаче има финансов ресурс да обхване повече специализанти от този брой. По тази причина на свое заседание на 20.06.2019г. Комитетът за наблюдение на ОПРЧР 2014-2020 г. прие удължаване срока на проекта до края на 2023г. и разширяване на целевата група чрез включване на специализанти – медицински сестри и акушерки. Така броят на специализантите, които имат право да кандидатстват по проекта за финансиране на таксата за обучение и стипендия, нараства значително (около 2800 специализанти – лекари и лекари по дентална медицина, и около 150 специализанти – медицински сестри и акушерки).
Следва да се отбележи, че през последните 10 години се наблюдават положителни тенденции в емиграционните нагласи – броят на медицинските специалисти, желаещи да работят в чужбина намалява над три пъти. След 2016г. ежегодно се издават удостоверения за работа в чужбина на по-малко от 1% от лекарите в България (през 2018г. удостоверенията са само 203, а броят на лекарите е близо 30 000). Една от основните причини за това (както според Министерството на здравеопазването, така и според студентите и специализантите), е промяната в системата за специализация, реализирана през 2015г. Успехът на новата система на специализация се потвърждава и от факта, че около 70% от завършилите през последните 3 години лекари – български граждани са специализанти.
В заключение бих искал да отбележа, че в Министерството на здравеопазването се обсъждат и анализират непрекъснато възникналите проблеми и трудности по отношение обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и се търсят оптималните решения.
