Парадоксално или не, но продължаващият ръст на бюджетния излишък може да се превърне в проблем за управляващите. Трупането на излишъци в условия на сравнително висок икономически растеж е чудесна политика, тъй като могат да осигурят необходимия „буфер“ по време на период с нисък икономически растеж или рецесия, каквато е ситуацията в периода 2009-2010 г. Те обаче лесно могат да се превърнат в проблем, когато правителството планира да приключи 2019 г. с дефицит от 600 млн. лв., а към средата на годината се очаква излишък от 3,2 млрд. лв. Проблемът е още по-голям, ако това се е превърнало в постоянна практика през последните три години. Превишението на приходите над разходи за първите пет месеца на годината е над 3 млрд. лв., а очакванията са към края на юни да се увеличи с още близо 200 млн. лв.
Причините не са изненадващи и вече няколко пъти сме писали за тях (например тук и тук), но се задълбочават, а заедно с това се задълбочава и проблемът. Той се изразява в това, че наличието на бюджетен излишък в средата на годината създава грешното впечатление, че излишъкът или ще се запази, или ще продължи да расте до края на годината. След това много бързо започват да се появяват идеи както за допълнителни разходи, като попълването на зърнените запаси, допълнителни разходи за болници и др., така и за намаляване на данъци, като диференциране на ДДС или промяна в подоходното облагане. Дори и на експертно ниво подобни предложения да могат сравнително лесно да се оборят, политическият дебат и натиск са нещо съвсем различно. Така например през последните години лесно се отпускат непредвидени средства за какво ли не с оправданието, че има излишък.
Фискалният резултат, който се наблюдава в момента, много бързо ще се стопи до края на годината, както това се случи и през 2018 г., тъй като се наблюдава традиционното изоставане при разходите. Те се отлагат за втората половина на годината, когато има и местни избори.
Натрупаният излишък по консолидираната фискална програма за първите пет месеца на годината се дължи почти изцяло на излишъка по националния бюджет, за разлика от предходни години, например 2015 г., когато причината са европейските средства. Същата ситуация се наблюдава и през 2018 г., но тази година превишението е по-голямо, което се дължи на по-висок излишък по държавния бюджет и по бюджетите на Българската академия на науките, държавните висши училища, Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия и Българското национално радио и бюджети по чл.13, ал 4 от Закона за публичните финанси.
Излишъкът по държавния бюджет може да се обясни основно с изоставащите в сравнение с предходната година разходи и трансфери. Така например за първите пет месеца изпълнението на приходите, като дял от годишния план, е около нивата си от 2018 г. – около 43%, докато изпълнението на разходите е около 31% в сравнение с 33% през предходната година. Това се дължи в най-голяма степен на капиталовите разходи – при планирани за годината около 2,7 млрд. лв. по държавния бюджет за първите пет месеца за изхарчени едва 88 млн. лв. Изоставяне се наблюдава още при издръжката, както и при трансферите за социално- и здравноосигурителните фондове. Това „забавяне“ е повече от умишлено, съдейки по бюджетното изпълнение от предходните години, и бързо ще бъде наваксано в края на годината. Големият въпрос остава дали правителството ще успее да удържи на натиска за допълнителни разходи дотогава.
Другият „виновник“ е Фонд „Сигурност на електроенергийната система” (ФСЕС), в който се събират приходите от т.нар. цена за задължения към обществото, която е част от сметките за ток и който е част от бюджети по чл.13, ал 4 от Закона за публичните финанси. Досега те се превеждаха към Националната електрическа компания (НЕК) и не бяха част от консолидираната фискална рамка. Заедно с това се прехвърлят и задълженията за плащания от НЕК към ФСЕС, т.е. приходите и разходите в бюджета на годишна основа би трябвало да се увеличават с един и същи размер. Да, обаче за първите пет месеца на годината фондът отчита излишък от близо 633 млн. лв. в сравнение с около 53 млн. лв. за същия период на предходната година. И докато приходите му се увеличават с около 700 млн. лв. (включително 135 млн. лв. по-високи приходи от продажба на квоти CO2), ръстът на разходите е едва 119 млн. лв. Това е „излишък“, който дори и да не изчезне до края на годината, е с точно предназначение, но в същото време създава политически натиск за увеличаване на други разходи, понеже на консолидирано ниво това не застрашава фискалната цел.
Всичко това може сравнително лесно да бъде решено, като се въведе планиране и отчитане на консолидираната фискална рамка на начислена основа[1]. Това автоматично ще намали политическия натиск за допълнителни, непрозрачни и необосновани разходи, тъй като предполагаемият бюджетен излишък ще е значително по-малък. Следващата важна стъпка е да се подобри бюджетното планиране, така че да не се планира дефицит, а да се постига голям излишък. Следващото е да се подобри бюджетното изпълнение, така че да не се струпват разходите в края на годината. Така например през 2018 г. месечните разходи за периода януари-ноември средно са около 2,9 млрд. лв., докато през декември те са 6,5 млрд. лв. След като се намали политическия натиск, може реално да се пристъпи към дебат за ефективността и ефикасността на публичните разходи, за да се подобри ефекта от тях.
[1] Касовото осчетоводяване признава приходите и разходите само когато има обмяна на пари, докато счетоводното отчитане на начислена основа отчита приходите, когато са спечелени, а разходите – при издаване на фактура, дори и да не е настъпило плащане.
