С приетата вчера декларация за установяване на стратегическо партньорство между България и Китай, с президента Си Дзинпин отворихме нов етап в нашите отношения. Оттук-нататък много зависи от волята, компетенцията и енергията на правителството, както от инициативата на българския бизнес и българските общини България да се възползва от тази голяма възможност. Това коментира пред журналисти в Шанхай държавният глава Румен Радев. Президентът е на държавно посещение в Китай по покана на своя колега Си Дзинпин.
Държавният глава подчерта, че не само са установени отношения на ниво стратегическо партньорство, но и със самия президент Си Дзинпин диалогът е открит и се гради върху взаимно доверие. „Това е резултат не само на съвместното ни участие в Петербургския икономически форум, но и особено на идеята ми за изграждането на глобален център за партньорство в България, по инициативата "17 + 1", посочи българският държавен глава и добави, че това се цени високо от премиера, от председателя на парламента и от президента на Китай.
По думите на Румен Радев, китайската страна е проявила интерес и към трите приоритетни проекта, които държавният глава представи по време на срещите си - откриването на пряка въздушна линия София-Пекин и на клон на китайска банка у нас, както и изграждането на българо-китайски център за научни изследвания и иновации в България. Китайската страна осъзнава напълно огромното значение на тези проекти да отворят възможностите за всички останали инициативи. Двамата държавни ръководители са се договорили да поддържат диалога по тези въпроси, така че да има периодичен преглед на постигнатото.
„Китайската икономическа и инвестиционна политика са поставени на пазарен принцип и почиват на интереса на бизнеса, но е много важно каква посока ще зададе президентът Си Дзинпин, а той още по време на пленарните разговори я зададе много ясно“, заяви още Румен Радев. Като пример президентът посочи, че след като е поставил въпроса на срещата със Си Дзинпин, в рамките на минута е бил решен проблемът с ограничения достъп до китайския пазар на български производители на мляко и млечни продукти, за които от две години са подписани протоколите за фитосанитарен контрол. „Нашият бизнес може вече реално да внася мляко и млечни продукти и да разширява много обхвата на вноса в областта на селскостопанската продукция“, каза Румен Радев.
На всяка среща с президента, министър-председателя и председателя на парламента българският държавен глава връчи документа, с който се предлагат основни насоки за развитие на двустранните отношения между България и Китай. Румен Радев посочи, че българското правителство ще бъде запознато с резултатите от визитата и че очаква координация и обединяване на усилията за постигането на конкретни резултати.
Държавите в ЕС, които имат стратегическо партньорство с Китай, са Германия, Франция, Италия, Великобритания, Португалия, Австрия, Полша, Чехия и Унгария, посочи още президентът Радев в отговор на въпрос доколко приетата вчера съвместна декларация за стратегическо партньорство е хармонизирана с политиката на ЕС. Това са страни, към които текат огромни китайски инвестиции и по думите на президента първите шест от тях формират европейската политика, така че ще бъде най-малкото некоректно тези държави да приемат тези инвестиции и в същото време да казват "не постъпвате добре". Държавният глава добави, че е в Китай, за да отстоява българския интерес и, в същото време, европейската политика. „Още от 2003 г. има споразумение между ЕС и Китай за всеобхватно стратегическо партньорство, така че аз следвам по най-добрия начин политиката на ЕС“, коментира президентът.
На среща по-късно с кмета на Шанхай Ин Йон президентът Румен Радев изрази интереса на страната ни за последващо разширяване на връзките с най-големия икономически, търговски, финансов и културен център на Китай с население от 24 млн. души и БВП от почти 500 млрд. долара. Държавният глава подчерта, че Шанхай е голяма врата за китайския експорт, за комуникацията на Китай със света и голяма част от двустранния икономически обмен с Китай до момента минава през този град. Като особено перспективни сфери за задълбочаване на партньорството на срещата бяха откроени информационните технологии, електрическия транспорт, образованието, изграждането на модерна градска среда и други.
