СТАНОВИЩЕ
от
Институт за пазарна икономика, гр. София, ЕИК 831344929
Относно: Информация за всички проекти - приключили, в изпълнение и предстоящи, касаещи дейността на съдебната система, финансирани по Приоритетна ос 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система” по Оперативна програма „Добро управление”
Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет,
С настоящето становище изразяваме позицията си във връзка с проведената дискусия по т.18 от дневния ред на Пленума на Висшия съдебен съвет на 14.03.2019 г. относно Информация за всички проекти - приключили, в изпълнение и предстоящи, финансирани по Приоритетна ос 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система” по Оперативна програма „Добро управление” (ОПДУ), предоставена в изпълнение на решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по Протокол № 2/24.01.2019 г. С решението си по Протокол № 2 от 24.01.2019 г. (т. 14.3) Пленумът възлага на главния секретар на ВСС да изиска посочената информация от ОПДУ.
Мотивите, посочени в дискусията по Протокол № 2 от 24.01.2019 г. относно желанието за получаване на тази информация, а именно избягване на дублиране на дейности, обмяна на идеи и опит следва да бъдат приветствани. Това, което буди притеснение обаче, е фактът, че провелият се на 14.03.2019 г. дебат на практика разкрива не интерес как би могла да бъде използвана натрупаната от неправителствените организации (НПО) експертиза, а цинично отношение към работата на гражданските обединения и фундаментално неразбиране на тяхната роля. Изпълнението на проекти от НПО по ОПДУ, касаещи съдебната власт, бе окачествено като „най-обикновено кльопане на пари”, „изразходване на пари, на което сме свидетели в продължение на години, години, години!”, „паразитиране на гърба на съдебната реформа”, „чийто ефект е толкова спорен, че не може да бъде”.[1] Според ВСС заслужаващи доверие бенефициенти по ОПДУ в сферата на правосъдието са само държавни органи. Мотиви за това заключение не са посочени. Парадоксално Пленумът отказва да приеме за сведение част от информацията, която сам е изискал и то само защото се отнася до НПО.
Във всяка държава с развита демокрация, НПО концентрират специфична експертиза и представляват коректив на властта, включително съдебната, като играят ключова роля в развитието на обществото. Поради тази причина държави, в които властта има авторитарен уклон, упражняват върху гражданския сектор свръх контрол, прекомерно регулиране и дори забрана или ограничаване на дейността, дискредитиране и откровени атаки.
В България необходимостта от съдебна реформа е в дневния ред на правителството, обществото и ЕС в продължение на години. Това е наложило съществуването на НПО, които осъществяват функции по мониторинг, консултации и/или критика на процесите в съдебната система. Създаването и работата на НПО е естествена гражданска реакция при наличие на проблемна зона в обществения живот. Това е и една от причините Конституцията да е закрепила правото на гражданите да се сдружават и правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява (чл. 39 и чл. 44 от КРБ). Силната концентрация на власт представлява опасност и именно затова има нужда от противовеса на гражданското участие. За такъв риск, включително в съдебната власт, говори и покойният председател на Конституционния съд Румен Янков в становището си по КД 17 от 2002 г.: „...ако се допусне който и да било орган от властите да действа безконтролно, той ще се превърне в източник на деспотизъм. Магистратурата не прави изключение.(...) Голяма е опасността да се оформи изолирана власт, която под претенции за независимост се противопоставя на всяка промяна, търсене на отговорност и прозрачност...”
Намираме нападките към НПО за необосновани, тъй като:
1. Легитимният орган, който оценява дали дадено НПО отговаря на условията за финансиране (по предварително определени критерии и правила), контролира изпълнението и оценява резултатите е донорът. В този случай управляващият орган на програмата е дирекция „Добро управление” в Администрацията на Министерски съвет. В този смисъл ВСС няма правомощия да преценява дали НПО следва да изпълняват проекти по ОПДУ и да оценява тяхното изпълнение. Ако членовете на ВСС смятат, че е налице проблем при финансирането и реализацията, следва да се отбележи, че компетентният да разгледа този въпрос е управляващият орган на ОПДУ.
2. Правото на гражданите да се сдружават е закрепено в Конституцията, а правилата как това се случва, как се извършва тяхната дейност и как те се отчитат са уредени в специален закон (Закон за юридическите лица с нестопанска цел, ЗЮЛНЦ). По силата на ЗЮЛНЦ и договорите между донора и НПО, последните осигуряват прозрачност и отчетност за дейността си, обикновено лесно проследими на официалните интернет страници на съответните организации.
3. Без никакви доказателства, проучване и анализ, ВСС едностранно обявява част от финансирането по европейски програми за безпредметно. Изявленията на тези членове на Съвета, които отказват да приемат за сведение информацията за извършената от НПО работа в областта на правосъдието, обезсмислят политиките на ЕК и европейския данъкоплатец в лицето на механизма на структурните фондове.
4. Тези нападки изглежда преследват целта неоснователно да дискредитират пряко гражданските обединения и косвено донора, избрал да финансира именно тях.
5. Изявленията изкуствено противопоставят правителствения и неправителствения сектор, като придават немотивирано на първия омнипотентност по отношение изпълнението на проекти с европейско финансиране, а на втория - яловост.
Като се имат предвид спекулациите, че Механизмът за сътрудничество и проверка на ЕК може да бъде преустановен тази година, необходимостта от външен за системата на правосъдието мониторинг може да се окаже все по-нужен.
С оглед на изложеното по-горе, смятаме, че подобна реторика следва да се преустанови и остро се противопоставяме на дискредитирането на експертизата на НПО сектора в общите усилия по реформиране на съдебната система.
[1] Пълен стенографски протокол № 6 от заседанието на Пленума на ВСС, проведено на 14.03.2019 г., стр. 51-58
