Изслушване в Народното събрание на министър Кралев относно Политиката на ММС по Програмата за финансово подпомагане на дейности по провеждане на домакинства на международни спортни състезания на територията на Република България по искане на народните представители Стефан Апостолов и Георги Динев
21 март 2019 г.
Стефан Апостолов, народен представител от ПП ГЕРБ
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми г-н министър,
Уважаеми колеги,
В системата на спорта за високи постижения държавата подпомага финансово не само тренировъчната и състезателната дейност на федерациите, но и провеждането на домакинства на международни спортни състезания на територията на България. Благодарение на държавната политика в тази насока в последните години имахме възможност да бъдем домакини на големи първенства като Световното първенство по волейбол за мъже през 2018, Европейското първенство по волейбол през 2015, тенис турнира Sofia Open, стартовете от световните купи по ски алпийски дисциплини, които традиционно се провеждат у нас и много други. Много световни спортни звезди посетиха България и чухме похвали за страната ни, включително от устата на президента на Международния олимпийски комитет Томас Бах при неговото посещение в България през септември 2018 г. Думите „Това, което правите, е невероятно. В момента в България се провеждат три Световни първенства в олимпийски спортове, което мисля, че е олимпийски рекорд“, казани от един от хората с най-висока позиция в световния спорт означават наистина много. По време на посещението на Томас Бах се заговори и за евентуална кандидатура на България за домакин на Младежки зимни олимпийски игри, а в последните месеци една от най-обсъжданите теми в спорта е възможната обща кандидатура, заедно със Сърбия, Румъния и Гърция за европейско и световно първенство по футбол. Това са големи цели и проекти за нашата държава.
Разбираемо е обществения интерес към подобни теми да бъде висок. Зад тези спортни състезания стои и публичен финансов ресурс, а е необходима и добра спортна инфраструктура, в която държавата също инвестира много средства в последните години. През 2017 г. от трибуната на Народното събрание беше обявено, че правителствата на ГЕРБ са инвестирали над 350 млн. лв. в спортна инфраструктура в страната. Чували сме не веднъж министър Кралев да говори за реформа във финансирането на спорта за високи постижения на принципа на ясно формулирани критерии и постигнати резултати. Подобна реформа беше извършена и по отношение на финансовото подпомагане на домакинства на международни спортни състезания.
Затова смятам, че днешното изслушване на министъра на младежта и спорта, ще бъде полезно както за народните представители, така и за широката общественост, за да разберем какви са принципите на политиката на Министерството на младежта и спорта за финансово подпомагане на домакинства в страната. Колко са средствата, които държавата отделя за това? По какъв начин тези състезания се вписват в държавната политика за развитие на спорта за високи постижения, спорта за всички и обновяване на спортната инфраструктура? Има ли предпочитани спортове и вид състезания? Какви са преките ползи от тях за спорта и за страната ни, защото е нормално да очакваме такива, когато са изразходвани публични средства?
Не на последно място се надявам да разберем повече за бъдещите планове на министерството по отношение на домакинствата и кои състезания можем да очакваме още през тази и следващите години.
Министър Красен Кралев
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми господин Апостолов,
Както споменахте във вашето изказване от 2014 г. насам Министерството на младежта и спорта провежда реформа във финансирането както на спорта за високи постижения, така и в спорта за всички. Основният принцип на тези реформи е финансиране според резултатите. Подобен принцип въведохме и по отношение на финансовото подпомагане на домакинства на международни спортни състезания.
Програмата за финансово подпомагане на дейности по провеждане на домакинства на международни спортни състезания на територията на Република България е въведена в сегашния ? вид от октомври 2014 г. в началото на моя първи мандат като министър на младежта и спорта, като в последващите години е актуализирана с малки промени. Преди това международни състезания са се финансирали по наредба на министерството, която е изисквала представянето на набор от документи. С въвеждането на програма, ние регламентираме състезанията, които могат да кандидатстват за подпомагане – това са състезания от най-висок ранг – световни и европейски първенства за олимпийски и неолимпийски спортове; световни и европейски купи и световни лиги за олимпийски спортове и квалификации за квоти за олимпийски игри. Регламентирани са и доста високи изисквания към проектите, които включват и рекламиране и отразяване на проявата в национален и международен план. Въведена е много по-висока степен на отчетност на разходваните средства.
Политиката ни е да намалим броя на подпомаганите финансово домакинства, но за сметка на това те да са от висок ранг и да носят позитиви за спорта и страната. Като цяло финансово се подпомагат домакинства на международни състезания в спортове, в които имаме успехи, медали и млади перспективни състезатели и такива, които носят огромен международен отзвук и реклама на България. Съществува пряка връзка между спорта и развитието на туризма. Чрез инвестиции, свързани с провеждане на големи спортни събития и състезания страната придобива сериозен потенциал за засилване развитието на туризма, което в дългосрочен план ще допринесе за икономически растеж на регионите. Рекламният ефект за страната ни чрез излъчване на спортните прояви от телевизионни канали на десетки страни е от голямо значение за развитието на туризма. Голяма част от тези спортове имат и силен социален ефект, защото се практикуват масово от децата и младите. При олимпийските спортове са особено важни състезанията, които имат статут на квалификация за Олимпийски игри, защото това увеличава възможностите за печелене на квоти от спортистите ни. Като цяло при финансово подпомагане на домакинства следваме критериите, които сме задали за определяне на 5-те групи федерации, които получават финансиране по програмите за Развитие на спорта за високи постижения и за Олимпийска подготовка. Има и 6-та група спортове, чиито домакинства подпомагаме финансово, като те са предимно международни състезания на федерации, които получават финансиране на дейността си от ММС по програми за спорт за всички и спорт за хора с увреждания.
Според вида си сме разделили домакинствата, които финансираме на традиционни, които създават трайна аудитория и утвърждават България в международния спортен календар и световни и европейски първенства, които са епизодични.
Пример за традиционно провеждано у нас домакинство е Световната купа по художествена гимнастика, която се провежда всяка година в София. В рамките на сезона се провеждат общо четири световни купи и България е домакин на една от тях. Световните купи в ски алпийските дисциплини също са такъв вид домакинство. През тази година България беше домакин на старт от световната купа в алпийските ски за шести път през последните 10 години. Банско ще бъде домакин на кръгове от Световната купа и през следващите две години: през 2020 г. на жените, през 2021 г. на мъжете. Такова традиционно състезание стана и ATP тенис турнира “Sofia Open”, който през тази година се проведе за четвърти път у нас. Други примери са Световните купи по прескачане на препятствия в конния спорт за различни възрасти; Европейски купи по джудо, като някои от тези състезания носят точки и за класиране на Олимпийски игри; Световни купи по гимнастика отново в различни възрасти; Световни купи във фехтовка; европейски купи в бадминтона, като те носят точки в ранглистата за класиране на Олимпийски игри и т.н.
Примери за втория вид домакинства са Световното първенство по волейбол за мъже, което се проведе в България и Италия през 2018, Световното първенство по художествена гимнастика отново през 2018 г., Световното първенство по гребане от 2018 г., през този месец проведохме и Световно първенство по шортрек за мъже и жени.
В годините преди 2014 г. голяма част от спортните федерации са гледали на провеждането на домакинство на международно състезание, финансово подпомогнато от ММС, като на начин да финансират дейността си. Поради невисоките изисквания за отчетност има финансирани домакинства, около които има основателни съмнения за неправомерно изразходвани средства. Голяма публичност в последните години добиха две състезания, организирани от БФ по шахмат, ръководена по това време от Силвио Данаилов, в средата на 2014 г. в Пловдив и Албена и съответно подпомогнати от министерството, за които установихме неправомерно изразходване на средства. В началото на тази година Софийски градски съд се произнесе по делото, което сме завели срещу федерацията, ръководена от Силвио Данаилов и постанови, че са изразходвани неправомерно поне 684 540 лв. за тези състезания. Както е известно, в следствие на проверки на Агенцията за държавна финансова инспекция и Инспектората на ММС, бяха констатирани незаконосъобразно разходвани средства от „Българска федерация по шахмат“ в размер на над 2 млн. лв. в периода 2011-2014 г., в следствие на което бе отказано подновяването на лицензията й. Исковете, по които се произнесе Софийски градски съд касаят сумите, които ММС е изплатила по два договора от 2014 г. ММС е обезпечило своето вземане чрез наложена възбрана върху имот на това сдружение, намиращ се в гр. София. В момента лиценз за осъществяване на спортна дейност притежава Българска федерация по шахмат 1928.
Друг проблем, който сме отчели за периода преди 2014 г. е разпиляването на финансов ресурс, без да се отчита особен резултат. Принципът да се финансира всяко поискано от лицензирана федерация домакинство води до неефективно използване на публичните средства за спорт и понякога до съмнения за скрити подбуди в това финансиране.
Общият бюджет за финансово подпомагане на домакинства, който сме определили в последните години е около 5 млн. лв. В някои години той е по-висок, в зависимост от спецификата на състезанията в конкретната година, като допълнителните средства се отпускат с постановления на Министерски съвет. Такъв е примерът със Световното първенство по волейбол за мъже през 2018 г., таксата за което е в размер на 8 845 400 лв. беше отпусната с постановление на МС. Таксата се плащаше на различни по големина вноски в рамките на три години – 2016, 2017 и 2018 г. Съответно през тези години бюджетът, който ММС е разпределил към федерациите за финансово подпомагане на домакинства се е увеличил с тези суми. Конкретно за последните години: за 2019 г. бюджетът за домакинства към този момент е 5 867 520 лв. (като близо 1 млн. лв. от тази сума са такси за състезания през 2020 и 2021, които се плащат сега); за 2018 г. бюджетът е бил 8 507 455 лв. (като в тази сума е включена част от таксата за Световното първенство по волейбол и финансиране за състезания по мотоциклетизъм, отпуснат от МС); за 2017 г. – 9 867 715 лв. (като в тази сума е включена най-съществената част от таксата за Световното първенство по волейбол през 2018, а именно 5 400 000 лв.). В годините преди 2015 г. бюджетът за финансово подпомагане на домакинства е варирал между 5 и 14 млн. лв. Разлика има в броя на финансираните международни състезания. През 2019 г. до момента ММС финансира 17 състезания, през 2018 г. са били 20, а през 2008 – 36 броя, през 2010 – 37 броя и т.н. Нашата идея е да финансираме по-малко на брой, но с по-голямо значение състезания. Докато в момента за домакинства на федерации, които не попадат в първите 3 групи на класацията на спортовете се заделят до 10% от общия бюджет за домакинства, то в годините назад процентите стигат до 45 %. Например финансово подпомогнати от държавата домакинства са били на няколко пъти Световни купи по естетическа и групова гимнастика; Световни купи по аеробна гимнастика, Световно първенство по удбол, Европейско първенство по софтбол за смесени отбори, Световно първенство за улов на хищна риба от брега и други. Бих искал да отбележа, че не отричам правото на развитие на тези спортове, както и възможностите за провеждане на международни състезания по тях в България, но не смятам, че това трябва да става с публични средства, защото ефектът от тях за българския спорт и страната ни е нулев.
Както правилно отбеляза г-н Апостолов, когато се влагат публични средства, трябва да се търсят резултати. Резултатите от проведените през последните години домакинства, финансово подпомогнати от държавата, могат да се търсят в няколко посоки: реклама за страната ни и допълнителен тласък за туризма; осигуряване на по-добра възможност за българските състезатели за медали и призови класирания и особено за спечелване на квоти за Олимпийски игри; престиж и по-добри позиции за българските спортни федерации в международните им органи и т.нар. социален ефект – деца и младежи, запалени по спорта, защото са се докоснали до своите идоли.
Ще дам пример от последните традиционни за България домакинства – това на световната купа по ски алпийски дисциплини в Банско през тази година и тенис турнира „Sofia Open”. Резултатът от Световната купа по ски в Банско наистина е впечатляващ. Петдесет телевизии пряко са излъчвали състезанията, между тях Евроспорт Азия, Евроспорт Европа, телевизии в Италия, Австрия, Германия, САЩ. Още 50 телевизии са ги излъчвали на запис заради часовата разлика, като гарантираната аудитория, която сме постигнали, е минимум 120 милиона зрители. Г-н Апостолов цитира думи на Томас Бах, аз ще цитирам осемкратния носител на Световната купа по ски Марсел Хиршер след Световната купа в Банско 2019: “Изумителна работа на организаторите. … Банско е много по-добър курорт от някои в Австрия“. Сами разбирате, думите, изречени от най-популярния и най-актуален в света скиор през последните десет години, какъв рекламен ефект имат за България, колко икономически приходи ще реализираме след това от нови туристи, само заради мнението му.
Тенис турнирът “Sofia Open” е наблюдаван от над 45 хиляди зрители на живо в Арена Армеец и е стигнал до 280 милиона души международна аудитория. Това беше най-силното издание до момента от четирите, които се проведоха. Участваха четирима играчи от топ 20, още двама от топ 30. Над 2 хиляди бяха само гръцките почитатели на тениса, които бяха дошли да гледат тяхната звезда Циципас. Огромни са усилията, които Министерството на спорта на Гърция полага, за да успеят да се договорят за организиране на подобен турнир в Атина. За тяхно съжаление, това може да стане много трудно, тъй като няма свободни дати в календара на ATP. Получихме много добри отзиви от всички участници, както за организацията, така и за залата и публиката. Голяма част от тях декларираха участието си и през следващата година.
Засега ще спра с примерите за резултатите дотук и съм готов да отговоря на въпросите ви към политиката на ММС за финансово подпомагане на домакинства.
Въпрос от народния представител Владимир Вълев относно предстоящите през годината международни състезания в страната и по-конкретно олимпийски квалификации за Токио 2020
Министър Красен Кралев:
Уважаеми господин председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми г-н Вълев,
Вече се спрях по-подробно на две от домакинствата, които изминаха през тази година – тенис турнирът ATP Sofia Open и световната купа по ски алпийски дисциплини в Банско. Преди седмица и половина в София в Арена Армеец се проведе най-голямото състезаниe, на което сме домакин тази година – Световното първенство по шорттрек за мъже и жени. Това е зимният спорт, в който страната ни има най-много успехи, заради трите олимпийски медала на Жени Раданова. Имаме и талантливо младо поколение в лицето на Катрин Маноилова, която за съжаление не можа да участва пълноценно в това първенство заради контузия, и други състезатели. Това Световно първенство беше нещо като репетиция за нас, имайки предвид желанието ни за кандидатура за Младежките зимни олимпийски игри през 2024 г. Световно първенство на лед за мъже и жени се провежда за първи път в „Арена Армеец”. НСБаза е закупила ледена пързалка, която позволява да се заледи залата и да се практикуват тези спортове. Над 10 олимпийски шампиони караха в България на това първенство. Отзивите за организацията са много добри. Вицепрезидентът на Международния кънки съюз Трон Еспели заяви след първенството, че България се е представила в най-добра светлина пред елита на световния шорттрек и похвали условията, които е предоставила зала Арена Армеец. Според него от гледната точка на шорттрека и фигурното пързаляне България би била много добър домакин на зимни младежки олимпийски игри.
Какво още предстои през тази година:
От традиционните състезания, които се провеждат всяка година през април месец ще приемем Световната купа по художествена гимнастика. В Пловдив за първи път ще има Световна купа по гребане. Закрихме състезателната 2018 г. със Световното първенство по гребане в Пловдив, сега откриваме сезона със Световната купа в Пловдив. Пловдив стана един от световните центрове по гребане, утвърди се като такъв през последните години. Въпросът там е, че е необходим втори гребен канал, за да поддържаме това ниво, което имаме до момента. През юни месец имаме отново Световна купа по прескачане на препятствия в конния спорт, а през август Световна купа за мъже и жени по тенис на маса.
Както знаете в последните години обръщаме голямо внимание на спорта за младежи и финансираме и домакинства в тези възрастови групи. През настоящата година подпомагаме Европейско първенство за мъже и жени до 23 г. по фехтовка, Европейско първенство за девойки до 19 г. по хандбал, Европейско първенство за жени до 16 г. по баскетбол, Европейско първенство по бокс за младежи и девойки и европейско първенство по футбол за девойки до 17- годишна възраст.
Силна домакинска година се очертава отново във волейбола: имаме три турнира от лигата на нациите, два за мъже и един за жени. Мъжете ще играят във Варна и Пловдив, а жените в Русе. Градовете са по избор на състезателите. Те решават къде им допада публиката, къде искат да играят.
По отношение на състезанията, които имат ранг на олимпийски квалификации или носят точки за класиране на олимпийски игри, мислим не само за Токио 2020, но и напред - за Париж 2024.
В края на 2019 ще бъдем домакин на световна купа по таекуондо, която е с ранг G-4, най-високият ранг на тези турнири. Те са също малко на брой, но дават най-много точки за ранглистата, която е валидна за квалификация на олимпийските игри.
През август месец 2019 г. може би най-интересното състезание ще бъде олимпийската квалификация по волейбол за мъже, която ще се проведе във Варна от 9 до 11 август, с участието на Бразилия, България, Египет и Пуерто Рико. През същия месец имаме и Европейска купа по бадминтон, която носи точки за класиране на олимпийски игри.
През 2020 г. ще бъдем домакини на последната олимпийска квалификация в борбата преди лятната Олимпиада в Токио. Провел съм неофициални разговори за желанието ни да бъдем домакин и на олимпийска квалификация в бокса, която ще се организира от МОК, а не от АИБА.
По отношение на състезанията с по-далечен хоризонт:
През 2021 г. кандидатстваме за Европейско първенство по джудо за мъже и жени, кандидатстваме за Европейско първенство по ветроходство и за Европейско първенство по акробатика. Вече е решено, че сме един от домакините на Европейското първенство по волейбол за жени през 2021. Получихме предложение от гръцка страна да обмислим – отново четирите балкански държави, дали можем да обединим усилията си да кандидатстваме за Европейско първенство по баскетбол за мъже през 2021 г. Нашите сили са за първа квалификационна група. Това също е амбициозен проект, който все още е на ниво работно предложение от гръцка страна.
Подали сме документи за Европейско първенство по борба през 2022. Водим преговори и ще подадем документи за Световно първенство по борба през 2023 г., което ще е със статут и на олимпийска квалификация. Одобрени сме за домакини на световното първенство по художествена гимнастика през 2022 г., което също ще е със статут на олимпийска квалификация за ансамблите. Така че работим за това основните ни федерации да получат сериозна подкрепа в подготовката си за квалификациите и за по-следващите олимпийски игри.
Въпрос от народния представител Славчо Атанасов относно групите спортове, на които се финансират домакинства и има ли конкретен принцип, на който се разпределя бюджета за домакинства между тях
Министър Красен Кралев:
Уважаеми господин председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми г-н Атанасов,
Факт е, че през тази година ММС подпомага финансово по Програмата за развитие на спорта за високи постижения и Програмата за олимпийска подготовка 45 федерации, докато лицензираните такива са 107. От 2015 г. насам намаляваме броя на федерациите, чиято дейност подпомагаме на базата на точни критерии. Когато аз станах министър, финансираните федерации бяха 67. Разбира се по Програмата за развитие на спорта за всички и за развитие на спорта за хора с увреждания финансираме и други федерации, които развиват съответните видове спорт.
Въведохме критерии, които регламентират 5 основни групи федерации. Първите две групи са за спортове с медали или класирания до 8-о място от последните две летни олимпиади, от зимната олимпиада в Пьонгчанг или от световно първенство т.е. това са спортовете с най-много успехи за страната ни в последните години – борба, художествена гимнастика, бокс, лека атлетика, вдигане на тежести, волейбол, ски, стрелба, плуване, джудо, кану-каяк, таекуондо, а от тази година и карате. В трета група са спортове, които имат възможност за спечелване на квоти за следващите летни или зимни олимпийски игри – биатлон, тенис, гребане, кънки, фехтовка, гимнастика, ветроходство, модерен петобой и др. В четвърта група са социално значимите спортове, те се практикуват масово и имат над 70 спортни клуба за колективните спортове или над 34 спортни клуба за индивидуалните – тук е футбола, баскетбола, конен спорт, хандбал, тенис на маса, ориентиране, канадска борба и няколко бойни спорта. В 5-та група са спортовете, които показват възможности за развитие – батут, ММА, водна топка, шахмат, акробатика и др.
При финансово подпомагане на домакинства също следваме логиката на другите програми към спортовете. Няма абсолютно точно разделение на бюджета за домакинства между тези групи, защото те в голяма степен зависят от възможностите на федерациите да спечелят такива домакинства, а и от наличието на подходяща спортна инфраструктура. Въпреки това между 40 – 50% от бюджета са за 1-ва група; между 20 – 30% за втора; за трета и социалните спортове са около 10-15%, а за другите спортове около 5%. При финансовото подпомагане на домакинства ние финансираме и федерации извън тези, които развиват спорт за високи постижения. През 2018 г. например сме финансирали провеждането на Световно отборно първенство по шахмат за незрящи и слабо виждащи мъже и жени, Световно първенство по лека атлетика за глухи през 2016 г. и други първенства за хора с увреждания. Както и международни първенства на федерации, развиващи спорт на отраслов и възрастов принцип – през 2017 г. например сме подпомогнали организацията на ЕП по волейбол за мъже на Спортната асоциация на МВР, през 2015 сме подпомогнали провеждането на ЕП по тенис за ветерани, организирано от Българска мастърс федерация и т.н.
Факт е обаче, че основните средства са предназначени за домакинства на спортовете в първите три групи, защото те водят до нови възможности за тях.
Въпрос от народния представител Севим Али относно разширяване на географията на домакинствата
Министър Красен Кралев:
Уважаема госпожо/господин председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми господин Али,
Благодаря Ви, че обръщате внимание на този аспект от провеждането на международни състезания в България. Не бих се съгласил с Вас обаче, че географията на провежданите в страната домакинства е ограничена. Всъщност благодарение на инвестициите в спортна инфраструктура, които правителствата на ГЕРБ направиха в България има няколко зали на много високо световно ниво, които могат да приемат състезания от най-висок ранг. Това са Арена Армеец в София, Колодрума в Пловдив, ДКС във Варна, Арена Русе, а скоро и Арена Бургас. За малка страна като България това е много. Световното по волейбол се проведе в 3 града – София, Варна и Русе. Споменах, че тази година трите състезания от Световната лига за мъже и жени по волейбол ще се проведат в Русе, Варна и Пловдив и то по избор на състезателите. Имаме географски лимитирани спортове, като гребането и кану-каяка, които се провеждат в Пловдив. Разбира се, когато говорим за най-големите състезания – световни и европейски първенства в отборни спортове е нормално те да се насочват към най-големите градове. Но ние усилено работим по разширяване на географията на спорта. В страната се провеждат множество други международни състезания и в по-малки градове. Например малък град като Панагюрище се утвърди като традиционен организатор на Световна купа по тенис на маса. През тази година ще приемем Европейско първенство по футбол за девойки, като то ще се проведе в областите Добрич и Варна. Най-големият спортен форум за хора с увреждания, който сме подпомагали финансово в последните години - Световното първенство по лека атлетика за глухи през 2016 г. се проведе в Стара Загора. България беше домакин на Европейско първенство по футбол за юноши до 17 г. през 2015 г., което се проведе в Сливен, Стара Загора и Бургас. Стремим се да разширяваме още повече географията, но разбира се е необходима добра спортна инфраструктура. Както знаете миналата година МС отпусна близо 3, 7 млн. лв. за строеж на нова спортна зала в Кърджали. По проект тя е такава, че също би могла да се използва за домакинства на европейски и световни купи в някои спортове.
По отношение на зимните спортове – наистина Банско се е утвърдил като традиционен домакин на световни купи по ски алпийски дисциплини, но Европейските купи в тези дисциплини се провеждат в Пампорово и Боровец. През 2016 г. проведохме Световно първенство по планинско бягане в Паничище. През миналата година имаше ЕП и СП по ски ориентиране за младежи и девойки и Световна купа по ски ориентиране във Велинград. Наистина се стремим да обхванем възможно най-много области на страната, които предлагат подходящи условия.
Въпрос от народния представител Боряна Георгиева относно спортната инфраструктура на Витоша и желанието на България да кандидатства за домакин на Младежки зимни олимпийски игри
Министър Красен Кралев:
Уважаеми господин председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаема г-жо Георгиева,
Кандидатурата на страната ни за Младежки зимни олимпийски игри 2024 е реална и България има много големи шансове да спечели домакинство на този спортен форум. Не забравяйте, че предложението за това дойде лично от Томас Бах през септември миналата година. Оттогава съм водил няколко разговора на високо ниво в МОК и мога да Ви уверя, че се гледа много положително на кандидатура от нашата страна. Последните отзиви, които получаваме от домакинствата в зимните спортове – световната купа по ски, Световното първенство по шортрек, затвърждават това мнение.
За да може България да кандидатства за домакинство на Младежки зимни олимпийски игри ние трябва да сме решили проблемът с несъответствието в законодателството ни и по-точно в плана за управление на Витоша и в Закона за устройство на териториите. В началото на миналата година беше създадена междуведомствена работна група, която трябваше да направи анализ на действащата нормативна уредба и режимите на действащия план за управление на Природен парк „Витоша“ по отношение на възможността за реконструкция, модернизация и развитие на инфраструктурата, свързана с практикуването на ски спорт, както и да изготви конкретни предложения за преодоляване на пречките, констатирани при извършения анализ. Резултатите от работата на междуведомствената работна група бяха представени в доклад, изготвен въз основа на преглед на действащата нормативна уредба и административни актове, които третират и уреждат обществените отношения и възможностите за развитие на инфраструктурата, свързана с практикуването на ски спорт, в частност в Природен парк „Витоша“. Проблемът с действащия План за управление на парк Витоша е, че разрешава подмяна на лифтове, единствено, ако новите съоръжения имат точно същите параметри като старите. Според ЗУТ, за да се смени бетонирания стълб, трябва разрешение за строеж. В същото време Планът забранява строителство. Експертите на Столична община са достигнали до същото заключение – че без промяна в Плана за управление, няма как да бъдат модернизирани съоръженията. Изпратили сме 4 писма към МОСВ и се надяваме в най-скоро време да бъде задвижена процедурата за промяна в законодателството. Не става въпрос да се премахнат ограниченията във всички зони на планината, а да могат да се ремонтират лифтовете.
Мога да Ви уверя, че ние като Министерство, ще направим всичко възможно тези пречки да бъдат преодолени, защото – моето лично мнение, на нашите експерти, пък и на цялата общественост в София, е, че реализирането на такъв проект за домакинство на Младежки зимни олимпийски игри, ще бъде от огромно значение и ще повлияе положително на икономическото състояние на столицата. Имаме уникална природна даденост, няма друга столица в света с планина, която е на 30 мин. от центъра на града. Рекламата, която ще получим от това домакинство би могла да даде мощен тласък на икономиката и на зимния туризъм в София. За да бъдат приведени във вид съоръженията имаме пет години до 24 г., но след една година МОК ще вземе решение, в коя държава да се проведат игрите. Ние няма как да кандидатстваме, ако това законодателство не бъде приведено в съответствие. Симпатиите са на наша страна, имаме готовност за провеждане на състезанията на закрито, като в Боровец може да се изградят останалите необходими съоръжения – ски шанца, стадион за биатлон, трасе за ски бяганията и основните съоръжения за алпийските ски.
Надявам се в най-скоро време да стартира процеса за привеждане в съответствие на законодателството и да можем да обявим официално нашата кандидатура за Младежките зимни олимпийски игри 2024 г.
Въпрос на народния представител Георги Динев относно кандидатурата на България за домакин на Европейското първенство по футбол 2028 и Световното първенство по футбол 2030 съвместно с Гърция, Румъния и Сърбия
Министър Красен Кралев:
Уважаеми господин председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми г-н Динев,
След като в края на миналата година гръцкият премиер Алексис Ципрас покани четири държави – Гърция, Румъния, Сърбия и България, да обсъдим издигането на обща кандидатура за домакини на Световно и на Европейско първенство по футбол, това наистина се превърна в една от най-обсъжданите теми в публичното пространство. Разбирам скептицизма, защото наистина изискванията, които домакините трябва да покрият за да спечелят домакинство на подобен спортен форум са изключително високи, бих казал по-високи отколкото на Олимпийски игри. На този етап финално общо решение на четирите държави за обявяване на кандидатура все още няма. До момента сме провели три срещи – две бяха в Белград и една в София.
На първата среща в Белград през ноември месец 2018 г. беше заявена ясна политическа подкрепа от страна на четирите правителства за такава кандидатура. Още тогава заявих, че това е много силен политически сигнал от страна на 4-те държави към Европа и света.
На последната среща в София се обединихме около текст на меморандум, за разбирателство между правителствата, с което да се официализира учредяването на Организационен комитет за подготовката на съвместна кандидатура за Мондиал 2030 или Европейското първенство 2028 г. Този меморандум трябва да се подпише в Солун на 12 април. На всеки два месеца ние ще провеждаме срещи на работната група, в която участват министрите и президентите на футболните съюзи, за да обсъждаме напредъка във всяка страна. До края на 2019 г. би трябвало да се вземе окончателно решение дали ще издигнем официално обща кандидатура и за кои точно форуми.
На този етап се извършват анализи и проучвания, за да се прецени какъв трябва да бъде икономическият ресурс, който всяка една държава трябва да вложи и съответно дали той е оправдан. На 12 април в Солун всяка една държава, трябва да направи конкретни предложения за това с какви стадиони ще участва, с какъв капацитет, и в кои градове тези съоръжения могат да бъдат изградени.
В последните години – 3-те правителства на Бойко Борисов вложиха голям финансов ресурс в реновиране и изграждане на нова спортна инфраструктура. По груби изчисления това са над 400 млн. лв. Малка част от тези средства са вложени във футболни стадиони. През годините са се чували много гласове, че държавата трябва да инвестира в спортни съоръжения за футбол, за да се развива този спорт. За мен евентуалната кандидатура на страната ни за домакин на подобни спортни форуми е привлекателна най-вече, заради възможността да изградим модерни стадиони.
Изискванията, които УЕФА и ФИФА поставят накратко са следните: за Европейско първенство трябват три стадиона с минимум 50 хиляди седалки, три с 40 хиляди и четири стадиона с 30 хиляди седалки. За Световното първенство изискванията са по-сериозни: един стадион за откриване и закриване на първенството – 80 хиляди, за полуфиналите два стадиона по 60, за групова и елиминационна фаза по 40 хиляди седалки – общо 16 стадиона. Разбира се има много допълнителни изисквания за прилежаща инфраструктура, довеждаща инфраструктура, летища, хотелска база и т.н. Към момента няма точен разчет за необходимите инвестиции от българска страна, работим по него, като изясняваме и възможностите за капацитет.
Провел съм срещи с четирите града, които биха могли да бъдат домакини на срещи от такъв форум - София, Пловдив, Бургас и Варна. Имаме предложение от страна и на четирите общини за терени, на които биха могли да бъдат изградени стадиони. Това, което трябва да преценим е, къде да се изградят тези стадиони, така че да се ползват и след приключването на спортния форум. Да се изгради голямо спортно съоръжение само за едно състезание е лишено от смисъл. Искаме инвестицията да бъде така преценена, че след това тези спортни съоръжения да могат да се използват от местните отбори, от националните отбори в различни възрастови групи и т.н.
Моето мнение и съвети ще бъдат ние да участваме за груповите фази в тези форуми, за стадиони с най-малък капацитет, защото по-големите с капацитет от 50, 60, 80 хиляди зрители, са много трудни за поддръжка.
Гърция има стадион с капацитет 80 хиляди – старият олимпийския стадион, който е построен 2004 г., той трябва да се адаптира като се премахне лекоатлетическата писта. Стадионът в Букурещ е нов – той е единственият от четирите държави, който отговаря на настоящите стандарти на ФИФА и УЕФА. Букурещ е един от градовете домакини на следващото европейско първенство по футбол. Сърбия изрази желание да изгради 60 хиляден стадион.
Ние ще имаме минималната инвестиция от четирите държави. Ако кандидатстваме за Европейско първенство, ще са но необходими четири стадиона по 30 хиляди, което е оптимален капацитет. Ако се обединим за кандидатура за световно първенство, ще са необходими стадиони с 40 хиляди души. Имаме предложения за терени и от 4-те града, но трябва да предвидим инвестицията си така, че след това стадионите да се използват максимално.
От гледна точка на другите изисквания към домакините, смятам, че страната ни няма да има проблем да ги покрие.
Със сигурност ще се говори още много за кандидатурата ни за тези спортни форуми, ще се преценят всички възможни позитиви и негативи. До провеждането на форумите, за които говорим има период от 8 – 12 години. Финално, аз съм оптимист и смятам, че страната ни и спорта в България могат само да спечелят от подобна кандидатура.
