Магистратите от Върховния административен съд и колегите им от Софийския апелативен съд показват явно нежелание да се съобразяват с европейското право. Това става ясно от решение на САС от 28 февруари т.г. в полза на рейдърска схема, прокарвана от скандален бивш магистрат и негов съдружник, производители на лютеница. Схема, която е изрично осъдена от Европейската комисия и заради която държавата е заплашена със санкции.
Накратко: две фирми спорят за правото да използват етикетите “Лютеница Първомай”. Едната от тях е “Консервинвест” ООД, регистрирала марка с Първомай в името през далечната 1999. Втората е “Булконс Първомай”, за която Биволъ писа през 2015 г и която е свързана с бившия търговски съдия Веселин Димитров, близък до ДПС. Тя регистрира географско указание (ГУ) “Лютеница Първомай” през 2013 г., след което атакува “Консервинвест” с ЧСИ и изземане на нейната продукция.
Това става възможно, защото българското законодателство за регистриране на Географски указания и означения за храни и напитки е в противоречие с европейското, за което държавата от години си затваря очите. Съдиите от ВАС и САС знаят за проблема, но не са изпратили задължителното преюдициално запитване до Съда в Люксембург, а с решенията си съвсем очевидно са обслужили интереса на бившия си колега срещу интереса на обществото.
Позната “белведерска” схема – “гнила ябълка”, ЧСИ и рейдърски набег
“Булконс Първомай” провежда класическа рейдърска атака чрез съда, подобна на казуса “Белведере”. Фирмата на бившия съдия от Пловдивския окръжен съд Веселин Димитров входира иск срещу „Консервинвест“ с претенции, че ползването на нейните си търговски марки нарушават правата на тяхното географско указание “Лютеница Първомай”. Съдия Хайгухи Бодикян дава на “Булконс” право на предварителни обезпечителни мерки. От 01 ноември 2014 г. фабриката на “Консервинвест” е обградена от полиция и чрез ЧСИ и адвокати е иззета стоката с търговската им марка. Лютеницата е иззета и от клиентите на фабриката в България.
Хайгухи Бодикян има практика в “белведерското” правораздаване. Както писа Биволъ, едно подобно нейно решение е в дъното на друг огромен скандал, при който фирми, близки до депутата и медиен магнат Делян Пеевски, превзеха бизнеса на израелски инвеститори. При това не на кого да е, а на израелски милиардер, който сега съди България за стотици милиони евро в арбитражния съд във Вашингтон, САЩ.
Съдия Бодикян обаче не довършва делото, защото в края на 2015 ВСС я избира за председател на Административен съд Хасково. За кратко делото се разглежда от съдията Цветан Ценов, но след ненадейната му кончина казусът е решен от Мария Райкинска. През Декември, 2017 г. тя излиза с решение в полза на “Консервинвест”, като отхвърля иска на “Булконс” изцяло като неоснователен. Съдия Райкинска мотивира решението си в 10 страници, като се позовава на европейското и националното право.
На въззивната инстанция обаче “Булконс” печели с диаметрално противоположно решение . САС постановява „Лютеница Първомай”, да бъде иззета и да бъде унищожена продукцията с това географско указание, а освен това “Консервинвест” трябва да плати имуществени вреди и пропуснати ползи в размер на над 636 хиляди лева, както и лихви.
Еврокомисията срещу ВАС
Междувременно “Консервинвест” води дела в Административния съд, за да се признае нищожност на географското указание (ГУ). Позовава се на ЗМГО, в който е посочено, че ако преди указанието има регистрирана сходна марка, географско указание не се регистрира. От Патентното ведомство обаче го регистрират с мотива, че то няма как да предизвика объркване на потребителя. От инстититуцията обявяват, че „Консервинвест“ могат да си използват марките си без проблем (виж тук).
За да получи справедливост, “Консервинвест” се обръща към Административния съд, но там удря на камък. С окончателно Решение № 9256 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4519/2017 г. е отхвърлено искането на “Консервинвест“ за обявяване нищожността на решението за регистрация на ГУ, като така оставя в сила Решение № 988 от 20.02.2017 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 6919/2016 г.
Преди това обаче по казуса вече са се произнесли няколко национални и международни институции, сред които и Европейската комисия. Всички те се обединяват около становището, че географските указания у нас не притежават правна тежест, защото регистрирането им не е в съответствие с европейските регламенти. Законът за нормативните актове гласи, че когато между европейски регламент и български закон има несъответствие, се прилага регламентът.
“Консервинвест” се обръща към Икономическа комисия към Парламента и оттам получава писмено становище, че независимо от регистрираното ГУ, компанията е в правото си да използва търговските си марки на пазара. Комисията за защита на конкуренцията дори налага глоба на “Булконс Първомай” в размер на 118 000 лв заради атаките ѝ срещу “Консервинвест”.
В началото на тази година дойде и тежката дума на Европейската комисия. Делото на “Консервинвест” изрично е посочено в писмо на ЕК до българските власти от 26.01.2019, в което страната е заплашена със санкции, заради несъвместимото си с Регламент 1151/2012 регистриране на Географски указания и означения за храни и напитки и то още от 2008 г.
Из писмото на ЕС до българското правителство
В писмото си до Екатерина Захариева ЕК не само негодува, че написването на нов закон по темата се бави, но изтъкват порочната съдебна практика у нас.
„Комисията беше информирана за едно решение на българския Върховен административен съд от 12 юли 2017 година (по казуса на “Консервивест“ за нищожност на ГУ), което в нарушение на правото на ЕС не е отправил преюдициално запитване към Съда на ЕС и който постановява, че българското Патентно ведомство продължава да е компетентно да регистрира национални за селскотопански продукти и храни на територията на България. Съгласно това решение Регламент (ЕС) №1151/2012 или неговото тълкуване от страна на Съда не са приложими спрямо националната регистрация и закрила и твърдяното несъответствие между националното право и законодателството на ЕС следва да се преодолее чрез изменение на разпоредбите на националното право, които са в нарушение. В резултат на това в разглежданото дело е предоставена правна закрила на притежателя на национално регистрирано географско означение, макар тази регистрация и закрила на национално равнище да е несъвместима с правото на ЕС.“
Властта скри писмото от обществото и то не получи нужната гласност, но адвокатите на “Консервинвест” са свели до знанието на Апелативния съд цялата тази информация още докато процесът е бил в ход. Биволъ публикува писмото за пръв път в цялост тук.
Верни на традицията на ВАС, обаче на 28.02.2019 г. САС се произнася с решение срещу “Консервинсвест”, без да се съобрази с европейското право.
От решенията на САС и на ВАС става ясно едно – “Булконс Първомай” е някой много специален субект, за да се ползва с толкова очевиден фаворитизъм при положение, че има риск държавата да бъде тежко санкционирана. Също така примерът с рейдърския набег след регистриране на местна менте-марка никак не е мотивиращ за чуждите инвеститори. Този път обаче не френският посланик, както в случая “Белведере”, а Европейската комисия излиза на сцената с гневно възражение срещу поредния правен произвол.
Сега честта на българското правосъдие е в ръцете на ВКС. Ако и последната инстанция не се справи с казуса, той вероятно ще стане повод за поредната осъдителна присъда срещу България в Европа.
Правна закрила за КОЙ?
Биволъ проучи собствеността на “Булконс Първомай” още в публикацията си от 2015 г. Към днешна дата с 33% собственост там присъства бившият съдия от Пловдивския окръжен съд Веселин Димитров. Други 33% в дружеството има Стефан Фачев, а „Липекс-НС“ ЕООД държи 34%. Собственик на последната фирма е Веселин Василев Славов.
Ключовата фигура тук е Веселин Димитров, като проследяването на неговата кариера ясно говори за обвързаностите му с лица, близки до ДПС.
През август 1999 г. Димитров става младши съдия в окръжния съд в Търговище, половин година по-късно е назначен за районен съдия в Пловдив, а на 18 януари 2001 г. встъпва в длъжност в Окръжен съд. „Съдебни репортажи”, разказват, че дълго време Димитров е единственият търговски съдия, който разглежда дела за несъстоятелност в ОС Пловдив. По това време председател на съда е сегашният главен прокурор Сотир Цацаров.
Именно Димитров гледа и делото за несъстоятелност срещу предходен собственик на „Булконс“ – РМД-то, което е приватизирало бившия завод „Партизани“. Делото е по жалба на Димитър Тадаръков – история, която Биволъ разказа през 2015 г.
Близкият до Ахмед Доган бивш директор на САПАРД Димитър Тадаръков претендира вземане в размер на 4 милиона германски марки. Няколко съдебни състава отказват да уважат иска му, но когато делото е разпределено на Димитров, нещата се случват.
Той назначава за синдик на дружеството Сийка Петрова. Тя е бивш следовател от столичното следствие и бивша съпруга на Петьо Петров– Петьо Еврото. Още на 10-я ден Петрова поисква заповед за отстраняването на ръководството на завода и я получава. Отстраненият директор инж. Петко Димитров обжалва и печели делото на три инстанции. Когато се връща вече е късно, имуществото на завода е осребрено.
Две поредни съдебни инстанции са категорични, че делото за несъстоятелност е незаконно, но 10 дни преди да излезе решението на ВКС “специалният съдия” Веселин Димитров е подписал и Сийка е осребрила. Целият завод е продаден за символичните 350 000 лв, докато по данни на ръководството само готовата продукция в складовете е била за над 4 милиона лв.
Отделно е сложена ръка и върху добре захранените банкови сметки на предприятието. Заводът е придобит от пловдивската фирма “К & К България”. Управителят на фирмата Стоил Арабаджиев разказа пред Биволъ, че е бил поставен “под натиск” от съдията Веселин Димитров чрез лицето Стефан Фачев – днес съдружник на Димитров.
Властови чадър за “специалния съдия”
Години след събитията по заграбването на завод “Първомай” Фачев и Димитров са осъдени в съучастие за имотна измама. Присъдата на ВКС от 2012 г. е 3 години условно за деяние извършено преди цели 13 г. Съдружниците са отнели чрез измама жилището на Тодор Тодоров в столичния кв. “Хаджи Димитър”.
Но като изключим тази присъда, през годините Веселин Димитров и Стефан Фачев се ползват многократно с явни протекции от съдебната власт. През 2005 г. двамата са сред подсъдимите по ключов процес – за незаконната приватизация на столичния Търговски център “Илиянци” ЕАД. Те са разследвани и обвинени за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. Наказанието, което ги грози е лишаване от свобода от десет до двадесет години.
През 2007 г., докато е подсъдим, Веселин Димитров е кадруван за съдия в АССГ от ВСС. Делото в СГС срещу него дълго не е разпределяно на съдия. Съдът и прокуратурата използват всички познати процесуални трикове, за да прекратят това дело. По това време председателят на Софийския градски съд Светлин Михайлов и обвиняемият Веселин Димитров са колеги в Арбитражната комисия на Българския футболен съюз. В крайна сметка делото е прекратено окончателно, преди да влезе в съдебна фаза, с акт на Владимира Янева.
40 милиона от обществени поръчки
Дори след като Димитров излиза от съдебната власт, скандалите с негово участие там продължават. През 2014 г. свързаната с него фирма „Стоун Компютърс” предлага на Висшия съдебен съвет безплатно техническо решение за сигурна работа на досегашния софтуер за случайно разпределение на делата “Law Choice”. ВСС обаче не приема офертата на „Стоун компютърс”.
Публичните регистри сочат, че фирмата „Стоун компютърс” е регистрирана през 1995 г., а до 2008 г. в ръководството е Веселин Димитров, който тогава е притежавал 50% от капитала на дружеството. Сега той държи 33 процента от акциите на фирмата.
„Стоун компютърс” явно е любимка на ключови институции като БНБ, Министерство на финансите, НАП, НОИ, КЗК и Агенция Митници, която са наляли през годините цели 40 милиона лв. за софтуерни и хардуерни решения, доставяни от фирмата на бившия скандален съдия.
Впрочем, охранителната фирма, използвана от пловдивското ЧСИ Мариана Обретенова, за да влезе в собствеността на „Консервинвест“, се казва „Стоун секюрити“, а неин едноличен собственик е „Стоун компютърс”.
От Димитър Стоянов, редактор Атанас Чобанов
***
