PressCenters.com

През януари 2019 г. Сметната палата публикува одитен доклад[1], изследващ дали регионалната политика е постигнала целите си за периода 2012-2016 г.

Краткият отговор е: не.

Палатата посочва, че:

„Съществува висок риск за икономичното, ефективно и ефикасно постигане на целите на държавната политика за намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в степента на икономическото, социалното и териториалното развитие, осигуряване на условия за ускорен икономически растеж и високо ниво на заетост, както и за развитието на териториалното сътрудничество.

Не може да се изрази разумна увереност, че са създадени необходимите условия за постигане на балансирано и устойчиво регионално развитие.”

Оказва се, че вместо държавната регионална политика да сближава, тя всъщност раздалечава. Сред идентифицираните причини от Сметната палата са:

-  Липсват данни за планиране, проследяване и анализ

-  Не се спазват срокове за изготвяне на планове, за отчитане, за наблюдение

-  Чиновниците в МРРБ нямат нужното ниво на образование, необходимо за стратегическо планиране

-  Липсва финансов ресурс за изготвяне на планове, за наблюдение и отчет

-  Липсва ефективна координация между отделните териториални нива

- Стратегическите документи не отчитат и не отразяват предвижданията и инвестиционните намерения на секторните стратегии за съответната територия

-  Наблюдението и оценката на регионалното развитие е непълно и ненадеждно

-  Не е въведена регламентираната в Закона за регионалното развитие през 2012 г. единна информационна система за управление на регионалното развитие, необходима да осигури ефективност на процесите по планиране, наблюдение и оценка на регионалното развитие и на регионалната политика.

Всичко това води логично до въпроса на база на какви стратегии са планирани средствата за регионално развитие. Дори и да вземем само европейското финансиране, става въпрос за значителен ресурс, чиято целесъобразност е под въпрос.

Изтоник: ИСУН 

Трябва да уточним, че сближаването на областите и общините има смисъл само ако всички стават по-проспериращи. Картината, обаче, е друга – малко на брой области подобряват значително общото си състояние, малка част догонват с по-ниски темпове първенците, а повече от половината са замръзнали или отстъпват назад и не могат да преодолеят структурните си проблеми – застаряващо население, липса на инвестиции и работна ръка, ниска мобилност, некачествена инфраструктура и липса на финансов ресурс за провеждане на каквато и да е местна икономическа политика (повече от половината от общинските разходи се финансират чрез държавни трансфери).

Затова трябва да се мисли в друга посока – даване на възможност на местно ниво да се решават по-голяма част от местните политики, защото централното планиране очевидно не работи.

Решение на провалената централизирана регионална политика

Една от основните възможности за адресиране на повечето проблеми на регионите у нас е фискалната децентрализация. ИПИ има конкретни предложения и изчисления, които показват, че преструктуриране на данъчната система и пренасочване на данъчни приходи от централната власт към общините е ефективен подход за повече свобода и отговорност на местно ниво.

Анализът на ИПИ от 2018 г. показва, че децентрализацията е най-добре да се случи по отношение на подоходното облагане.

ИПИ предлага преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините. Предложението е подоходният данък да се събира както досега (от НАП), като автоматично се преотстъпват 1/5 от приходите на принципа „парите следват личната карта“ – те отиват там, където е регистрирано лицето.

Сметките на ИПИ показват, че този ресурс би се равнявал на 634 млн. лв. за 2018 г., което означава почти удвояване на собствените данъчни постъпления на общините. Тази реформа би подобрила неимоверно състоянието на общинските бюджети, създавайки възможности както за покриване на задължения, така и за нови капиталови разходи. Създават се и стимули на местните власти да работят за повече инвестиции, по-висока заетост и трудови доходи.

Таблицата показва как тези 634 млн. лв. биха се разпределили по отделните общини. Сметките на ИПИ са на база брой работещи и нива на заплати във всяка община, като липсват данни само за две общини. Подобна сметка най-вероятно е правена и в НАП, но към момента не е публично достъпна.

Общият извод е, че всички общини биха спечелили от реформата, като тези, които концентрират повече икономическа активност (по-висока заетост и по-високи заплати), ще получат ресурс, който би ги направил в пъти по-независими от централната власт.

Колко би получила всяка община при преотстъпване на 1/5 от подоходното облагане (допълнителен собствен приход в лв.)?

[1] Виж тук: http://www.bulnao.government.bg/bg/application/download/12153/od-urr-220119.pdf