Засега не се наблюдава чувствително разсейване на традиционния негативизъм спрямо ДПС в българското общество. В същото време стартовите позиции на ДОСТ са по-скоро скромни – макар част от привържениците на ДПС да изглеждат добре настроени към новата формация. Наложените напоследък впечатления за Лютви Местан като представител на чужди интереси намират благодатна среда.
Това са част от наблюденията от социологически сондажи на „Галъп интернешънъл“ в последните месеци. През януари, февруари и март бяха тествани различни твърдения, за да се уловят масовите настроения и да се провери до каква степен са получили разпространение различните популярни мнения в обществото. Породиха се различни хипотези за по-нататъшно изследване.
През януари, например, беше зададен въпрос „Преди седмици след реч на Ахмед Доган Лютви Местан беше отстранен от мястото на председател на ДПС. Според Вас лично това добре ли е за България?“. 58% бяха на мнение, че това е добре за България, а само една десета бяха на обратното мнение.
Високите стойности на одобрение са пряко следствие от традиционно отрицателното отношение към ДПС. Вероятно, във вътрешнопартийна криза на ДПС мнозина са видели позитив за страната.
Трайният и дори инерционен негативизъм в мненията за ДПС проличава и при тестване на твърдението „Ахмед Доган защитава интересите на България“. Въпреки ниската точка на отношения между ДПС и Република Турция, само 15% от всички запитани през януари споделяха това твърдение, две трети бяха несъгласни с него, а останалите се затрудняваха.
В разбивката по електорати обаче личи, симпатизантите на ДПС видимо да споделят мнението, че Доган защитава интересите на България. Това явно е желателният и престижен отговор сред симпатизантите на партията – своеобразна защитна позиция.
Доказателство за трудно преодолимото отрицание към ДПС са и отговорите при тестването през февруари на твърдението „С отстраняването на Лютви Местан ДПС стана по-приемлива“. 14% бяха съгласни, 60% - не, а останалите се затрудняваха.
В същото време през февруари, близо две трети от всички български граждани споделяха мнението, че Лютви Местан защитава интересите на Турция и само 14% бяха на обратното мнение. Симпатизантите на ДПС очаквано бяха разколебани по отношение на това твърдение.
Доминиращите интерпретации в публичното пространство явно са намерили отражение в обществените нагласи. Няколкочасовото пребиваване на Лютви Местан в посолството на Република Турция и обвиненията срещу него, че защитава интересите на Турция, са оставили негативен отпечатък върху образа му.
Разбира се, и тук се вижда известна автоматичност в отговорите. Идните месеци ще покажат доколко наблюдаваните в първото тримесечие явления в масовото съзнание ще се превърнат в тенденции.
Тествана беше и обратната гледна точка – „Ахмед Доган защитава интересите на Русия“. Закономерно, през февруари близо половината от запитаните не можеха да отговорят. Само 15% бяха съгласни с това твърдение, а близо 40% - не бяха. Тази гледна точка тепърва добива гражданственост и е още не е утвърдена.
През март вече беше зададен и въпрос за потенциално гласуване за партия ДОСТ. „Бившият председател на ДПС Лютви Местан създаде нова партия с името ДОСТ. Вие лично бихте ли гласували за тази партия?“ Подобен тип насочващи въпроси показват най-вече размера на нишата и тавана на гласуване. Разбира се, още е твърде рано за каквито и да било прогнози. Стойностите показват електоралния потенциал и далеч не могат да се считат за прогноза за изборен резултат.
2% от респондентите казват, че биха гласували, т.е. 2% от всички имащи право на глас. По-любопитни са данните от разбивката по електорати. Малко над една четвърт от привържениците на ДПС са декларирали, че ще гласуват за новата партия на Лютви Местан. Електоралният потенциал на ДОСТ е само в етническото поле, а възможности за разрастване към по-широки слоеве не се забелязват.
Това означава скромни стартови позиции за ДОСТ, но и известно влияние върху електората на ДПС. Вероятно предстоят месеци на опити ДОСТ да извоюва ниша, така че въпросът за влиянието им засега все още не е въпрос на социологията, а на партийното строителство, подкрепа, финансиране и структури.
