Критичните мнения обаче също набират скорост
Марчела Абрашева
Ако днес се проведат парламентарни избори, ГЕРБ отново ще ги спечели. Това сочат данните от априлското национално-представително проучване на ББСС „Галъп Интернешънъл” за политическите и обществени нагласи, проведено по поръчка на вестник „Класа”.
Не че общественото мнение иска предсрочни избори, напротив – желанието страната ни отново да се занимава с избори в следващите няколко месеца е ниско. Това е разбираемо, доколкото мнозинството гласуващи просто биха повторили своя вот от миналото лято и в този смисъл не са особено мотивирани пак да ходят до урните. Доверието в ГЕРБ и премиера Борисов запазва високите си стойности, които измерваме от 3-4 месеца насам, с малки колебания нагоре-надолу от процент-два. Въпреки че Атака и РЗС вече са, както се казва, от двете страни на барикадата – първите подкрепят, вторите критикуват ГЕРБ и управлението – и двете формации продължават да пребивават в едни от най-ниските си стойности на обществено доверие и електорална подкрепа. БСП продължава да се рони като проценти подкрепа, във вменената и от премиера роля на основен виновник за всичко лошо, което ни се случва, че и на лошото, което не дай боже ще ни се случва оттук нататък. Известна мобилизация на симпатизантите наблюдаваме при десните формации – СДС и ДСБ. Но основната картина остава непроменена : в очите на обществото сериозна единна политическа алтернатива на сегашните управляващи няма. Дори президентът, макар да продължава да бъде единственият политик не от средите на управляващите, одобряван от приблизително половината българи, е четвърти по рейтинг : след Бойко Борисов, Цветан Цветанов и еврокомисарят ни Кристалина Георгиева.
Основното постижение на управляващите към този момент без съмнение е, че припомниха на обществото едно позабравено в последното десетилетие свойство на държавата: тя може да наказва, стига да иска. В последните десетина години държавата някак присъстваше в представите главно като мащехата, която не дава достатъчно, вместо да бъде майката, от която всички имат нужда. Сега „децата” не са съвсем сигурни какво ще им дава и какво ще им взема държавата оттук нататък в продължаващата икономическа криза, но това в момента е на заден план в масовите нагласи. Новото и по-важното в очите на повечето обикновени българи е, че държавата най-после се опитва да се държи като отговорен родител от последна инстанция. Дали наказва принципно, справедливо и ефективно, и какви ще бъдат възпитателните ефекти, засега е второстепен въпрос за публиката.
Това обяснява следния парадокс: оценките на обществото за отделните сфери на управление /икономика, образование, здравеопазване, селско стопанство, цени, безработица и т.н / остават преобладавщо негативни, в смисъл „не виждаме подобрение”. Общото доверие в правителството обаче остава високо и непроменено: 45% от пълнолетните българи. Явно, достатъчно българи са съгласни към момента с диагнозата на премиера, че „въвеждането на ред” от страна на държавата е основната антикризисна мярка.
В същото време, леко нарастват и критичните оценки : например, че за негативните процеси в икономиката и държавните финанси правителството има и свой принос, отвъд „лошото наследство”. Расте несигурността какво ще се случи утре или след месеци с личните доходи и безработицата. Тази несигурност сама по себе си все повече ще се превръща в допълнителна бариера пред евентуално икономическо съвземане.
Като цяло, априлското изследване на Галъп сочи не толкова спад на доверието – в премиер, правителство, ГЕРБ- колкото ръст на недоверието, при доминиране на мненията, че премиерът знае какво прави и ще успее.
Остава да се надяваме, че рязкото „пробуждане” на държавата няма да доведе до заспиване на икономиката. Имаме нужда да оцелеят и двете, дори да не ни харесват такива, каквито са в момента.
Изследването национално-представително, проведено е през първата половина на месец април и обхваща 996 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.
